Да благодарим на Бога и на неговите ангели заради това, че свършиха нашата работа - и спасиха баба Марийка от смъртта!

Вчера посетих баба Марийка в приюта (намира се в района, разположен срещу Централни гробища, на ул. Радко Димитриев № 33, тел: 032/ 219 181). Поговорихме си, разказа ми как е била заведена в дома - за мен случилото се е равнозначно на същинско чудо, предполагам, че се е наложило самият Бог да изпрати свои двама ангели за да спаси в късната нощ мократа от дъжда 86 годишна бездомна бабичка, която е треперела от студ на плочките на тротоара! Ще ви разкажа след малко как е станало това, но преди всичко искам да апелирам към всички, които ще прочетат този текст за две неща:

- Баба Марийка в момента е много зле с краката, има ранички, които много я болят (казва, че не може да мигне от болките!), твърде е опасно тия рани да не се развият в нещо по-страшно; тя спешно се нуждае от преглед от лекар-специалист; ако сте лекар или ако познавате такъв лекар, ще бъде добре да отидете или да помолите приятеля си лекар да я прегледа, не може да се организира закарване на бабата до болница не само защото сега е празник, а и защото тя съвсем не може да ходи от болките; в приюта дошъл някакъв "лекар", който обаче даже е не пожелал да я изслуша, казал, че за това нещо, за краката, трябва да ходи при джипито си, е една дума казано, отнесъл се е е към нея бездушно и бюрократично, оставяйки я да страда; ето този е първият проблем, който трябва да решим ние, хората, дето не сме безчувствени към страданията на хора като баба Марийка.

- На второ място в приюта има голям проблем с храненето особено на хора като баба Марийка, които не могат да се движат, да излизат; тя ми каза, че им дават храна само веднъж дневно, и то едно нещо, супа или постно готвено, тя ми показа, че не си е изяла дажбата от днес, щото имало нещо в храната, което било много твърдо и тя не могла да го раздъвче; иначе казано, баба Марийка гладува; една дама я е посетила и й е донесла нещичко, та в предишните дни е хапвала от него, аз снощи й занесох дрехи, но храна не бях предвидил, поисках да ида да й купя, тя не ми разреши; ако някой иска да направи нещо добро, може да й занесе нещичко; и на другите хора в приюта да дадем нещичко няма да е зле, нищо че повечето могат да ходят, но не е грехота да бъдат нахранени; не бива да забравяме гладните, нека да отделим нещо от трапезата си и за тях - стига да сме човеци, стига да сме добри християни (добри мюсюлмани и пр.).

Това държах непременно да ви кажа най-напред. А ето сега и историята около откарването на баба Марийка в приюта:

Оня ден, когато в половината страна заваля сняг, а в другата половина дъжд (аз тогава бях в Долна баня и се радвах на снега!), баба Марийка в студения Пловдив цял ден е била под дъжда, на улицата - и е прогизнала от него, е била мокра до кости (и краката също са й били мокри)! Ще ви разкажа случилото се така, както ми го разказа самата бабичка.

Привечер горката бездомна бабичка е разбрала, че няма как да издържи нощта на открито в това състояние и е тръгнала да похлопа на някаква врата, застанала на входа на един блок защото се надявала там да мине една добра жена, която отвреме-навреме разговаряла с нея и й давала по нещичко; да, ама тази жена не минавала. По едно време минали някакви младежи и тя ги помолила да позвънят на вратата на нейната позната и да й кажат, че една мокра баба стои долу до входа и иска да поговори с нея; описала на младежите за коя жена става дума, имала две кучета, едното от които, по думите на баба Марийка, "приличало на малко прасенце"; младежите се сетили за коя жена става дума, качили се, звънели на апартамента й, но тя не отворила, очевидно не е била в дома си, може и да е заминала на някъде, на вилата си и пр., защото и след време същите младежи пак ходили да звънят, но пак я нямало; те излизали, ходили някъде, дълго време ги нямало, пак се върнали по едно време, пак звънели, пак тропали, пак никой не отворил; общо взето някъде към три часа баба Марийка стояла долу пред този вход и, по обичая на пловдивчаните от този квартал, всички минаващи наоколо се престрували, че не забелязват зъзнещата в студа мокра бездомница. Дотук историята си е съвсем типична и нашенска, но оттук-нататък тя става вече съвсем сюреалистична, аз предполагам, в един момент се е наложило самият Бог да се намеси, щото не е издържал да чака човещинка у човеците наоколо - и най-вече щото е осъзнал, че баба Марийка ще замръзне в студа под бездушните погледи на безсърдечните си съкварталци.

По едно време минал някакъв човек, който си бил купил нещо за ядене, минал покрай баба Марийка и като я видял, я съжалил - дал й да хапне и тя нещичко, дал й една земелка и едно кюфтенце (тя не била яла комай цял ден!). Баба Марийка му казала с няколко думи за безнадеждната си ситуация, вече нощта е дошла, тя е мокра, няма къде да отиде, най-вероятно тази нощ в студа ще й е последната в живота. Този човек й казал, че се е запътил на работа, бил нощна смяна (?!), но както и да е, той се сетил, моля ви се, да напише обява, която да постави на входа на хипермаркета, аз по това предполагам, че е било някъде малко преди 9 часа, знам ли, щото хипермаркетите затварят някъде по това време. На мен лично ми се струва съвсем умряла работа поставянето на една такава обява в този час, кой ли ще я забележи, кой ли ще се зачете в нея, по тази причина смятам, че оттук-нататък почва и чудото, което няма как да не е резултат на Божия намеса.

Баба Марийка в един момент вече нямала сили да стои повече там, до входа, и решила да... полегне направо на мокрите плочки, таман като куче (у нас обаче ний за кучетата май се грижим значително повече отколкото за хората!); каза ми, че в един момент се унесла и в сън, т.е. най-вероятно е почнала да замръзва, заспи ли човек в такъв студ, той повече и няма да се събуди; да, ама в един момент усетила, че някой я буди, тя страшно много се уплашила, подскочила от страх и от изненада, оказало се, че това били двама младежи, които й казали:

- Не бой се, бабо, ние сме дошли да те спасим, ние сме дошли да те помогнем, не се притеснявай изобщо от нас! Ние ще те заведем на топло!

Баба Марийка разтъркала учудена очи, наистина е невероятно това, което се случва, пет месеца такова чудо не й се беше случило в дните, когато спеше на плочките на тротоара, но ето, дойде чудния момент преди Рождество Христово това така дългочакано чудо да се случи; както и да е, тези двамата младежи, които нищо чудно да са били... ангели, пратени от самия Бог (преоблечени, разбира се, предрешени, щото ако са били в белотата си, с крилата си и с прочие ангелски атрибути, щели са да уплашат бабичката: тя тогава щяла е да си помисли, че е умряла вече!); та тези именно ангели помогнали на баба Марийка да се качи в една лека кола и след това я закарали право в приюта! Там, разбира се, нашенските власти, както си му е редът (те не признават Бог и ангелите му, те служат само на Сатана!), дълго време спорили с ангелите, не можело в такъв късен час бездомна бабичка да бъде настанена в приюта за бездомници, не бил спазен административният ред, но както е известно, за Божиите ангели няма невъзможни неща, те направили нужното, звънели на когото трябва, най-накрая баба Марийка била приета, вече съвсем без сили била настанена на топло.

Толкова. Ето че се случват чудеса, като ний, човеците, не сме достатъчно човечни, като сме си загубили човещината, се налага с цялото си нахалство да занимаваме самия Бог с ангелите си да върши нашите човешки работи! Това исках да ви кажа, друго нямам. Бъдете здрави! И хубаво празнувайте, веселете се, радвайте се, че се е родил Божият Син Христос, но като толкова хубаво се радвате и празнувате, не забравяйте на какво ви е учил този Божий Син, щот ма нищичко от това, което Той ви е учил, вий не помните и изобщо не го спазвате! Длъжен бях да ви кажа и това - защото съм много лош, защото съм проклет човек, който не ви спестява някои простички истини и по тази причина заслужава да бъде мразен с цялото ви сърце...

ДОПЪЛНЕНИЕ: Понеже съм вече и аз много стар (през идващата 2019 година, живот и здраве да е само, ще навърша точно 60 годинки!), естествено, че забравих онова, което е комай най-важното, от гледна точка на самата баба Марийка; ето какво е то, изпълнявам заръката, която тя изрично настоя да изпълня:

Баба Марийка си лежи на топло в приюта, но една мъка терзае сърцето й (и по тази причина много горчиво плака снощи пред мен!): нейните любими Божии създания (тя е много религиозна, затова използвам тия термини), именно котета, както ги нарича, в момента не само че мръзнат в студа, а и гладуват; тя решително, на основата на многогодишния си опит в храненето на котки, не признава господстващата теория, че уличните котки имат храна в изобилие в боклуците и пируват богато като ядат отпадъците там; не, това решително не е така според нея, котките в контейнерите не намират почти нищо, което да е годно за ядене (котките били доста претенциозни същества, за разлика от... свинете, чиито месища вие така обичате и с такава наслада преглъщате по празниците; прасетата могат да ядат, с извинение, и лайна, но котките не могат!). Та значи баба Марийка снощи даже плака като разказваше как нейните "бебки" (тя така нарича котетата на улицата!) гладуват сега, да не говорим за това, че никой не се сеща да им сипе и водица, котките на улицата имат най-голям проблем, няма откъде да пият вода, пак по думите на най-запознатата с този проблем бабичка (която направо е най-голям експерт по отглеждането на улични котки, тя с това нещо се занимава почти 30 години вече!). На мен снощи (понеже бях й обещавал като влезе в приют сам да тръгна да се грижа за котките й, докато я убеждавах, ми се наложи да й кажа тази лъжа!) ми се наложи повторно да я излъжа, че ходя всеки ден да й гледам котките, да, излъгах я най-грубо, с оглед да я успокоя някак (дали ми е повярвала е друг въпрос, тя е така интелигентна, нищо че е бабичка, че трудно можеш да я излъжеш!). Да, ама ето, проблемът си стои, аз вече апелирах, с оглед на лъжата си, че сам ще тръгна да отглеждам вместо нея многобройните й котки по улицата, към цялата квартална и пловдивска общественост да прояви известна човещина поне към котките на баба Марийка, щом към нея самата такава не проявихме; много хора ми казаха, че ще се погрижат за котките й, но дали това е така, аз не знам. Аз днес обаче, с оглед на лъжите си и да си изкупя донейде греха, ще ида да видя какво става с котките й, тя снощи ми разказа къде точно се намират те, имало и малки котета тук-там, даже възнамерявам със себе си да взема камера, да заснема точните места, където са котките, ще заснема как ги храня (ще купя достатъчно храна), та който иска да се включи после в това мероприятие по спасяването от гладна смърт на голямото котешко семейство на баба Марийка, да може да се ориентира и да знае какво да прави. (Тя снощи ме обучи какво трябва да правя, изрично подчерта, че нейните котки не обичат да ядат гранули, както всички ние си мислим, а обичат и са научени да ядат евтин телешки салам от по 0.99 стотинки парчето, нали го знаете, ето от него ще купя няколко парчета за да ги нахраня тази сутрин?!)

Възниква въпроса откъде ще намеря пари за салам за котките, щото аз самият съм в окаяно положение и нямам пари за салам и за мен, камо ли пък за бабините марийкини "бебки"; ето, отговарям, (за да не ме заръфат пак дебилите-комуноиди, които няма да пропуснат случая да отбележат, че аз най-вероятно ще купя салам за котките на баба Марийка като отделя нещичко от купищата доларови пачки, които получавам от самия най-голям световен злодей... Джордж Сорос!): една дама, която се занимава с бизнес, даде вчера една банкнота за баба Марийка, снощи като й я подадох, баба Марийка ми каза, че тия пари трябва да ги използвам за салам за котетата й; е, аз ще изпълня нейната воля като адресат на дарението, ще събирам и касовите бележки, та да отчета разходите, щото пък ме е страх от друга страна същите тия въпросните дебили-комуноиди да не ме обвинят в незаконно обогатяване за сметка на баба Марийка - и да ме дадат пак на ДАНС, на КПКОНПИ, на данъчната администрация от Агенцията по приходите, щото, както е тръгнало у Нашенско, да не вземе да излезе, че аз съм единственият нарушител на закона (ведно с Иванчева де!), който като бъде натикан в затвора, и в свидното ни отечество ще настъпи тържеството на пълната законност! Това исках да добавя, но ви моля да не разчитате на мен че само аз ще храня котките на баба Марийка, да имате много здраве от мен, аз днес ще отида и ще ви направя показно, но всеки ден не мога да ида, ще ви се наложи малко да се погрижите и вие, стига някой от вас да иска да спаси грешната си душа де, ако не иска да я спаси, то си е негова работа, да не прави нищо, да лапа по празниците мръвки и да дебелее, но все пак да не забравя, че Бог май вижда всичко и не забравя, а?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo