С гражданския си протест ще се помъча да помогна на хората, чиито души са оковани в тъй безжалостните вериги на страха - и на безразличието!

Изборите ги печели оня, който успее да яхне емоцията. (Умни думи на Осман Октай.)

Тази сутрин попаднах и гледах следните интервюта на проницателния анализатор на нашата политика Осман Октай:

И след това ги препоръчах на приятелите си във Фейсбук с думите "Много важно интервю!". И съвсем съзнателно го казах, там има един възлов момент (от разсъжденията на този много информиран и твърде много видял в политиката човек), който мен специално силно ме впечатли и развълнува (във връзка с моите собствени изследвания около темата за оздравяването на демокрацията): властта развращава, властващите лесно се самозабравят и губят чувство за реалност; гражданите обаче би следвало да си изпълняват функцията, а именно с постоянната си готовност да излязат на протести да респектират управляващите (той дори употреби израза "да са им взели страха") до степента, че да почне "да им стои като обеца на ухото" това, че при всяко тяхно лошо политическо решение, не отговарящо на собствените им, заявени преди изборите програмни намерения, гражданите неминуемо ще излязат на улицата; това у нас специално го няма, но в други страни, където демокрацията работи (Гърция примерно, дори Румъния!), да, у нас гражданите не си изпълняват ролята, поради което и на тяхно място "диригент", тъй да се каже, стават "подмолните сили", именно кукловодите от ДС-КГБ, които именно и ръководят ставащото, предлагайки разни лъжливи "политически проекти", които да им защищават интересите; в политиката, както и в природата, празно няма, като ний, гражданите, не си изпълняваме ролята, ето, ролята на властови демиург, ако мога така да се изразя, почва да играе ченгесарската мафия; така, примерно, ченгетата осъществиха бляскава акция по свалянето от власт на Иван Костов, домъквайки своя доверен човек от Мадрид Симеон (Осман Октай даже дава сведения как в началото на 2001 изборите делегацията на кукловодите воглаве с ген. Любен Гоцев ходи в Мадрид за да предложи властта на твърде много падащия си по хазарта - в т.ч. и политическия такъв - цар), след това инвестираха в своя проект АТАКА, после дойде времето, в което ченгетата заложиха на печелившата карта на своя довереник (заради безхарактерността му), имам предвид бодигарда на Тодор Живков и на Царо Бойко Борисов и т.н.; изобщо на опитния Осман Октай нещата са му пределно ясни, по тази причина смятам, че на неговите анализи би следвало да имаме доверие (особено предвид това, че той лично едва ли има някаква сметка и полза от това да участва по своему и да подпомага развитието на реалните процеси със своите анализи и прогнози (които, кой знае защо, все се сбъдват!), а пък това все пак дава основание да си мислим, че нищо чудно все пак и той да участва по някакъв начин в инсценировката на процесите; на мен лично ми е много интересно как той смее да говори разни истини по адрес на всички, в това число и по адрес на най-главни довереници на ченгетата от ДС като Доган и Гоце Пеервановый, без да се страхува, че някой от тах може да поръча и собственото му убиване; тази липса на страх за живота у Осмен Октай за мен е голяма загадка, но той сигурно знае повече от мен (и повече от това, което казва!) - и по тази именно и причина не се и страхува за живота си; както и да е, интервютата са наистина интересни. (Той говори много и за ценностите, съзнанието и поведението на поколението на свободата, изразсло след 1989 г., но са момента спирам дотук.) Аз по-горе се постарах да очертая онова, което мен специално силно ме интересува.

Ето още нещо, което срещнах вчера, то чудесно се свързва с това, за което говори г-н Октай:

Тази сутрин най-хубавото време на денонощието за работа мина (аз работя основната си работа, именно писането, само сутрин, от 5 докъм 8-9 часа), сега минава 8 часа и аз едва ли ще мога нещо кой знае какво да напиша, но, живот и здраве да е само, ще продължа тия дни своите изследвания, като, както е известно, От понеделник, живот и здраве да е, започвам в студа своя отчаян и самотен предрождественски протест за свобода в образованието, да, твърдо съм решен да отпочна утре този свой протест, пък макар и индивидуален (апелирам, че в настоящата ситуация има смисъл и от такива протести, те в никакъв случай не са "напълно безсмислени" - както си мисли, примерно, обикновеният немислещ и по тази причина съвсем пасивен мърморещ гражданин!). Да, ще изляза на указаното място (на тротоара пред т.н. "ТЕТ-Ленин" на Пещерско шосе, където именно все още директорка е една съвсем самозабравила се властница, имам предвид директорката на това някога елитно пловдивско училище), каква точно ми е идеята ще се разбере по-късно, не, недейте да си мислите, че аз съм чак толкова обезумял да си мисля, че мога по този начин да повлияя на въпросната властваща особа, и то дотам, че тя да отрезвее и да осъзнае какво всъщност е направила; не, аз нямам чак такива дълеко отиващи цели, напълно невъзможни в настоящия контекст. Но ще хвърля известна светлина върху смисъла на начинанието си като кажа поне това: за мен са единствено интересни съзнанията на гражданите - и най-вече свежите, неразвратени съзнания на младите, на моите ученици; това е нещото, което най-вече ме интересува, знаете, аз обичам да изнасям своите практически уроци по свобода, по демокрация, по личностно и гражданско достойнство, по морал, по човечност и прочие, то това си е всъщност и работата ми като учител де, която аз най-съвестно продължавам да си я върша още от момента, в който бях повторно опраскан, пардон, уволнен от въпросната властваща особа, за която, прочее, отдавна нямам каквито и да било глупави очаквания, аз твърдо вярвам, че такива хора не подлежат на промяна по един естествен (и демократичен) начин; мен, потретвам, ме интересесуват единствено душите на гражданите и на младите най-вече, на тях ми се иска да повлияя и да спомогна за отърсването им от тъй позорните вериги на страха, на малодушието, на бездушието, на безразличието, на лицемерието, на подлостта, на аморалността и пр. Да, стремя се да помогна на хората, чиито души са оковани в тъй жестоките вериги на безразличието - и в крайна сметка на безчовечността (защото нима може да е човек оня, който от глупави страхове е загуил главното, което ни парви човеци, а именно свободата?!); да, с гражданския си протест ще се помъча да помогна на хората, чиито души са оковани в тъй безжалостните вериги на безразличието - и в крайна сметка на безчовечността! Тази ми е идеята на това навярно изглеждащо в очите ви като съвсем безперспективно начинание.

Е, имам и някои други елементи на смисъла, които засега, позволете ми, ще запазя в тайна. Те касаят изследване на реакциите на висшестоящите властници, чиято власт в момента, както всички усещаме, се държи комай на косъм: и по тази причина, кой знае, дали няма да се окаже, че моят наистина съвсем отчаян и напълно самотен граждански протест е обречен да стане "сламката, която ще счупи гръбнака на камилата"?! Да, знае ли се дали се знае, а: щот аз имам намерение в тия предрождественски дни да застана с плакат пред ръка и пред министраския съвет, и пред сградата на МОН, която е врата до врата с вратата на Президенството (онази където стои почетния караул). Нямам друг изход, принуден съм да играя "ва банк", моят протест е изцяло предизвикан от въпросните самозабравили се властници от пловдивското образование, които ме подложиха на недопустими и изцяло безчовечни репресии, в крайна сметка аз стигнах до положението да се боря за своето човешко право на живот!!! По тази причина, ако се наложи, ще опъна своята палатка на протеста не само на тротоара пред "ТЕТ-Ленин", но и до вратата до посолството на САЩ или на някоя от големите и най-влиятелните западни държави, а защо не и пред посолството на... Турция (наша комшиака и приятелка!), а защо не и пред посолството на... Русия (та нали дипломата ми, която не я признава въпросната самозабравила се и не знаеща какво прави властваща гербовашка метреса, е издадена от руски университет, именно от университета на Санкт-Петербург?!), да, какво пречи да отида да протестирам и пред посолството на Русия (нашите власти, разбира се, най-много слушат гласа на своите руски началстващи таваришчи!). Ще видим, имам двайсетина дни за протест, пък кой знае, нищо не пречи и в дните на самия празник Рождество Христово аз да протестирам било пред някое посолство, било пред вратата на Президенството, било пред вратата на Министерския съвет, а понеже тогава все пак са почивни дни, какво ми пречи да отида и да протестирам... пред вратата на дома на г-н Премиеро в Банкя, а, какво ще кажете, бива ли си ми я тази моя идея? Дали г-н премиеро Борисов ще ме остави цяла нощ да вися пред вратата на собствения му дом - или, за да му се маххна от очите, нема да се принуди да ме приеме и да поговори с мен, неговия набор, да си кажем некои думи необходими тогава, а, май идеята ми си я бива, а, кажете де, защо се умълчахте като... срамежливи булки пред свекъра си?!

Е, ще кажете, за тия твои акции бе, Грънчаров, ти требват пари, сичко в тоя наш скапан живот в крайна сметка опира до пари, нали така?! Е, и за това съм помислил: за да събера сумата от пари, които ми трябват, за да си провеждам протеста, аз ще се обърна към самия изпълнен с безразличие наш бездушен народец: и там, на протеста утре, пред мен ще има една... паничка, където хората да могат да дадат своите жълти стотинки за да мога да имам пари за билет, за да ида до София, до Банкя, до некъде другаде, знам ли докъде ще се наложи да ида, може да се наложи да ида да протестирам чак до... Брюксел, знае ли се?! Не се плашете толкова бе, знам, че ви е страх да се охарчите, не, неза да искам пари за да пътувам за протеста си из Европа, не, не съм толкова алчен и лош, ще протестирам на първо време само у нас, у Бугарско, пък после ще видим къде ще ме отвее вятърът, живот и здраве да е само! Да, да видим дали ще оцелея от тия мои отчаяни и самотни граждански акции, щото напоследък сърцето ми хич не е добре, лекарят напоследък ми препоръчва да ида да полежа в болница, ала аз се отказах от таази възможност (не съм си плащал и парите за здравна застраховка, каква ти болница при това положение?!), затова дано съм жив да мога да си осъществя тия мои акции, пък след това вече ще имам моралното право да мра. Може да е дошло вече времето за умирачката, знае ли човек, ето завчера погребахме вуйна Вера, съпругата на брата на моята майка, Бог да ги прости всичките: тази година от нашия род си отидоха трима видни представители на тази генерация, ето, дойде времето да се приготвяме да си вървим и ние, дето сме техните деца; вече доста поостарели деца сме им ние, имам предвид нашето поколение! Натам отиват работите, но аз като философ ще кажа нещо, с което и ще завърша: не е работата кога точно и как ще умреш, важното е как си живял - и какъв пример си дал на хората с живота си! Ако си живял достойно, както подобава, тогава изобщо смъртта не е страшна, тогава човек просто няма за какво да жали! Да, спирам с това, щото иначе аз, "некадърният учител, дето изобщо не става за учителстване", току-виж се отплесна и продължа до безкрайност писанието си...

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! А пък утре ако не ви е срам недейте да минавате покрай протеста ми, гледайте да ме заобикаляте, нали поне това знаете?! Чао и до скоро! Живот и здраве да е само!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo