Пренасям протеста си пред посолството на Съвет..., пардон, на Руската Империя - ще се жалвам, че местни дерибеи не признават дипломата ми от Петербург!

Вчера получих отговор на своето предрождественско миролюбиво предложение (за мен най-важен е моралният, човешкият фактор в живота ни), оказа се, че Директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" още веднъж без никакво неудобство показа недиалогичността и недемократичността си (значи излиза, че в конкретния твърде тежък случай никаква промяна е невъзможна, камо ли пък да са възможни някакви предрождественски чудеса!). Но аз като човек, като философ и като гражданин бях длъжен да дам този шанс (за поправяне, за покаяние, за отказ от вървене по пътя на злото и пр.) на другата страна, разбира се, тя е в правото си да прави каквото си иска. Моята съвест обаче е чиста, направих каквото трябваше. Ако не го бях направил, щях много да съжалявам. Дали е възможна промяна в съзнанието на въпросната самозабравила се, опиянена от тъй мощния наркотик на властта царстваща особа чрез натиск или принуда - при положение, че най-силният (по дефиниция) нравствен фактор се разбра убедително, че тук съвсем и изобщо не действа?!

Едва ли. По-скоро - твърдо не. Ето по тази причина явно няма смисъл да предприемам обявеното протестно действие - да изляза на самотен граждански протест там, на тротоара, в оставащите предрождественски дни; прочее, осъзнах, че в така сложилата се ситуация това наистина няма смисъл - ако протестът ми е съвсем индивидуален или самотен. И взех следното решение: ако поне двама (да, само двама!) граждани от Пловдив ми заявят съвсем доброволно, че са готови да излязат с мен на протест, примерно, в идващия понеделник, тогава аз ще сторя това, което съм длъжен и ще изляза на един такъв, макар и скромен, но все пак групов (не обичам думата "колективен") протест. Ако обаче не се намерят дори и двама доброволци-пловдивчани, които да ме подкрепят, аз при това положение наистина няма смисъл да излизам. Това да протестирам съвсем сам вече съм го правил, по тази причина аз дълга си вече съм изпълнил; като учител, като философ, като гражданин аз вече съм дал своя пример, нали поне това не може да ми се отрече? Е, сега очаквам ответна реакция, интересува ме дали поне двама човека са разбрали (и то до степента да го покажат на дело!) моя урок по личностно и гражданско достойнство. Ако няма дори и двама такива нетъпи (да се изразя така!) или що-годе схватливи нестрахливеца (или немижитурки) от половинмилионния хилядолетен град Пловдив, сами способни на такова едно най-простичко гражданско действие, тогава положението наистина е отчайващо и е глупаво аз сам да излизам на протест отново, за кой ли път; вярвам, че сега ме разбрахте; ако нещо не сте разбрали, питайте (да кажа и това като добър даскал!). Мисля обаче, че бях пределно ясен.

Добре де, щом другата страна изобщо не разбира от чисто нравствено въздействие чрез думи (а аз бях предостататъчно красноречив, положих максимални усилия в тази посока!), щом тя не се плаши и от излагацията, от сеирището, от опозоряването, от резила - каквото по естеството си е едно протестно гражданско действие срещу някакъв, с извинение за думата, осрал се тотално властник! - то е логично да се запитаме: а има ли изобщо на този свят някакво друго средство, от което тази друга страна все пак разбира? Да, има такова средство, и аз перфектно знам кое е то, не само знам, но дори и владея перфектно този начин: другата страна разбира само от въздействие или натиск отгоре, от страна на висшестоящата власт (която до този момент обаче не си мръдна и пръста да спре злодеянията й, което означава, че тази висшестояща власт се е самозабравила в не по-малка степен!). И аз затова до този момент написах купища, да не кажа планини от жалби, доклади, отворени писма, призиви, възвания, обръщения, апели, петиции, предложения, искови молби, заявления и какво ли не още; и по този пункт, няма как да ми отречете тази добродетел, аз направих максималното - и се държах перфектно, и в тази посока дадох, бидейки добър учител, дължимия от мен пример.

Да, ефектът е никакъв, но смея все пак да заявя, че някакъв ефект все пак има. Може пък, знае ли се, в главите на въпросните самозабравили се, изцяло разпищолили се властници да назряват някакви бавни... "количествени натрупвания", които в един момент да предизвикат "скок в качеството", "промяна в качеството" - ако можем да използваме съвсем неправилната, но за сметка на това така популярна марксистко-ленинска (материалистическа) фалшификация на иначе великия диалектически закон на Хегел (който всъщност звучи така: "скритото качество се околичествява", сиреч онова, което липсва, не е заложено, просто няма как да се прояви, нали така? Като нямаме съвест, как тогава да имаме морал, моля ви се?!). Знаете, за мен най-важен е ефектът в главите на моите възпитаници, на моите ученици, които (въпреки че учителят им е изгонен от училището!), продължават да четат блога ми - и продължават да ми дават сигнали, че има отзвук в душите им, че има смисъл това, което правя; ето един такъв сигнал, даден вчера, не е зле да го цитирам тук, заслужава си - та да видите колко са умни моите ученици, с които с право се гордея:

Анонимен каза: Господин Грънчаров пиша ви от час да ви кажа много е добър този ваш ход ето сега всички в нашия клас чакаме да видим кога ще дойдете и ще си сложите палатката поглеждаме през прозорците и учителките се скъсаха да се ядосват. Вчера беше същото. Психоатаката ви е много успешна. Представям си какво е положението в учителската стая. Приемете моите поздравления! Очакването на нещо е много по-изнервящо от показването на самото това нещо.

(Избягвам да пиша за други такива всекидневни знаци на уважение от мои ученици, които като ме срещнат някъде из града не пропускат момента да ми дадат, пък макар и само с думи, безценен за мен кураж в толкова справедливата ми борба!) Тъй че, оказа се, в крайна сметка, пък макар и изгонен от училището, в което съм работил толкова години, аз продължавам да си изпълнявам учителската задача и мисия (печалбата на директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е само тази, че сега практикувам учителската си работа съвсем... без пари, но тя и на това е доволна: като ме остави без средства за съществуване, предполагам, по логиката на материалиста, тя вътрешно тържествува, за такъв човешки тип именно парите са доминантата, измерителя на всичко!). Та да си довърша значи мисълта: щом другата страна разбира единствено от груб натиск, ала не отдолу (ний в момента сме нещо като (пост)комунистическо-ченгесаро-мутренско-милиционерска тирания, не сме никаква демокрация!), а само отгоре, то такъв натиск в така създалите се условия е възможен по един-единствен начин: да направя такова нещо, че висшестоящите властници да се видят принудени да упражнят натиска, който до момента не са упражнили (и от който другата страна единствено разбира); значи ще ми се наложи да изнеса протеста си в столицата, но не пред Министерския съвет, не и пред Министерството на образованието и науката, не дори и пред Президентството (там работата е съвсем отчаяна!), не дори и пред посолството на някаква влиятелна западно-европейска страна (или пред посолството на САЩ!), не, налага ми се да проведа този път протеста си пред посолството на... Руската федерация!!! И преди да почнете да се смеете колко ви душа иска, нека да си сложа тук длъжния извод, който направих вече във Фейсбук, пък след това ще ви обясня защо нямам друг изход освен да изляза на протест пред посолството на Руската импе..., пардон, федерация:

Ний в момента сме нещо като (пост)комунистическо-ченгесаро-мутренска джамахирия или тирания, не сме никаква демокрация! :-( Изводът е: докато народът спи, докато народът търпи разпищолилите се изцяло властници, ще е все така - и по-лошо даже ще става! Щом народът скочи разярен и си вземе обратно правата (щом си изпълним ГРАЖДАНСКИЯ си дълг!), тогава въпросните комунистическо-комуноидни сволачи мигом ще изчезнат в небитието!

Искате ли моето обяснение или сами сте способни да загреете защо се налага именно там да протестирам този път?! И защо, ако точно там изляза да протестирам, би имало най-голям евентуален ефект върху разпищолилите се наши властници?! Мисля, че вий, моите читатели, сте достатъчно интелигентни за да се досетите сами защо трябва до постъпя точно така (нищо че понякога ви наричам... дебили, предполагам, че сте все пак достатъчно интелигентни, сиреч, предполагам, че сте от... "интелигентните дебили"; щом, според агентгоцепървановата теория, имаме "добри ченгета", защо, моля ви се, да немаме "интелигентни дебили" - при положение, че моят събрат по блогърстване, уважаваният журналист г-н Иво Инджев вчера откри и доказа, че щом има "ляв консерватизъм" (на БКП-БСП), защо пък тогава да нема "рошава плешивост" или "умна глупост"; да, у нас, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, сичко има, нема нещо тъй щуро или тъпо, което да го нема; прочее, както вече писах, един голям германски политик от неблизкото вече минало беше казал, че вероятно требе да има и "пържени снежни топки" щом някои идиоти смятат, че било имало "комунистическа демокрация"!). Е, да кажа все пак неколко думи по въпроса, който вече поставих: защо съм длъжен да изляза на протест не някъде другаде, а именно пред посолството на Руската империя, пардон, на руската "федерация" (те са си империя де, но федерация е лъжа - за заблуда на противника!)?

Ами длъжен съм да направя този път протеста си именно там по една простичка причина: ако съм там, има най-голяма вероятност властта да се стресне и да реагира някак. Първо, знайно е, там, в Руското посолство, се намират преките началници на нашите управляющи. Второ, доказано е, че наште управляющи най-много се боят от гнева на своите руски началства, било по ченгесарска линия, било по некаква друга, аз не мога да кажа точно каква, но е факт, че те треперят най-много тъкмо пред руснаците (да не давам примери, че ще си обременя текста; пък и всички се сещат де, затова е излишно). Щом таваришч милиционера, който играе ролята на руски патриарх, дръзна да издаде тайната (омертата) и се накара съвсем открито (пред телевизионните камери!) и то яката, и то здравата на нещото, дето се представя за български президент (и на другото нещо, дето се представя за "български патриарх"!), правете си сметката каква мощна задкулисна власт имат тъкмо руснаците връз наште управници. Та значи, воден от тази желязна логика, аз трябва да изляза да протестирам именно там, пред руското посолство! (Дали медиите ще се престорят, че там ме нема, дали медиите ще се престорят, че не ме забелязват, това е отделна работа, те, медиите, са способни на всекакви чудеса, те дълго време и протеста на Босия не забелязваха, нищо че беше на най-видно място, те месеци наред не забелязваха протеста на моя приятел Вихрен Михайлов на фонтана пред Президентството, тъй че изобщо не се съмнявам, че и моя протест пред вратите на посолството на Руската империя дълго време нема да го забележат, обзети от некаква непонятна, най-вероятно кокоша слепота!)

Но въпреки всичко шансът ми властта поне малко да се смути е ако отида пред посолството на Руската феде..., пардон, на Руската империя, и то не само да протестирам, но и дори да опитам да вляза вътре, с оглед да разговарям с някакъв консул, с някакъв секретар ли, знам ли с какъв чиновник ще ме допуснат да разговарям, но аз имам намерение там да внеса съвсем официална жалба, в която ще напиша самата истина, а именно, че разни разпищолили се властници от подопечната им Задунайская Губерния са стигнали в безочието си дотам, че да не признават моята съветска диплома, пардон, дипломата ми е руска, вярно, издадена е във времената на славния СССР, какво да правя, родил съм се в ония времена, тогава в Оскфорд или в Харвард да уча другарите-комунисти не ме пущаха, ала да уча в Ленинград, пардон, Санкт-Петербург, в другата столица на Империята, някак ме допуснаха, ала ето сега некакви си там самозабравили се таваришчи от нашите задунайски учреждения, моля ви се, стигнаха до безочието да не ми признават моята тъй свещена за тях съветска, пардон, руска диплома!!! Ще напиша, разбира се, такава една напълно справедлива жалба до нашите съветски... пардон, руски дипломати - щото на мен наистина самозабравилите се васали на руските таваришчи ми отнеха фактически преподавателските права, дадени ми от държавния университет на тъй великата Руска Империя!!! Какое гнусное безобразие, как это вообще възможно?!! - вот так, убеден съм, справедливият руски чиновник ще възкликне непременно!

И като му връча жалбата си, като си получа входящия номер, аз ще си изляза на протеста и ще предупредя руските таваришчи, че съм подложен на най-грозен безпрецедентен терор от техните български подопечни власти, че ето, дотам изнемогвам без средства за съществуване в тия студени зимни дни и нощи, че вече ми е застрашен и животът; съпругата ми също е опраскана и уволнена заради мен, абе аз знам как да кажа и да напиша всичко това и то именно на руски ще го кажа и напиша, още не съм забравил великия руски език, езика на моите учители Достоевски, Пушкин, Есенин, Булгаков и так далее!

Дали ще реагира някак властта за да предотврати международен дипломатически скандал, породен от справедливия гняв на великата Руска империя, насочен срещу нейните тукашни служители?! Това аз не знам, но ето, решен съм в понеделник, след два дни, да литна до София и да сторя това, което току-що ви казах, че възнамерявам да сторя. (Малее, при тая моя ужасна бедност дали руските таваришчи и мен нема да дадат некоя рубличка, че да мога да си платя поне автобуса до София?!) Но съм убеден, че руснаците напълно основателно ще се възмутят, а и нищо чудно другарката Мария Захарова да прочете яростна нота в моя защита - щот, оказва се, учени хора, завършили руски университети кат мен, аз ведь съм все пак и автор на много книги, писател съм демек, също така съм създател и главен редактор на международно многоезично научно-теоретично списание, признато и от руснаците (но не и от наште тукашни съвсем подивели от простотия и от наглост нАучни бюрократи!), имам предвид философското списание ИДЕИ, та значи именно такива видни възпитаници на съветско-руското образование кат мен и то именно в славната Задунайская Губерния на могъщата Российская империя са подложени от... еврогейски разпищолили се образователни бюрократи на невиждани репресии, на терор, на гонения, на варварски остракизъм, на мъчения чрез гладна смърт и на убиване чрез унижения!!!

Да, ний, философите, ний, учителите, сме много издръжливи, но само на унижения като тия, които се стовариха връз главата ми, не можем да издържим! Ето, с правото си съм да смятам, че съм подложен на най-мъчително убиване от тия нашенски самозабравили се последователи на другаря Сталин, който, прочее, беше така човечен, че убиваше жертвите си барем мигновено, а не така бавно-садистично както сега убиват мен! Абе ще напиша жалбата си както и подобава, не се съмнявайте в мен, в последните години станах такъв майстор в писането на художествено-административни есеистични шедьоври, че вече смея да се сравнявам със самия... Шекспир, защо пък не, айде де, некакъв си там Шекспир ще ми се сравнява - с моите съвсем жизненодостоверни епоси, драми и трагедии, в които не съм измислил и дума, а всичко съм го взел дословно от шеметно щурия живот в тъй приказната Мутроландска джамахирия, пардон, Задунайская Губерния?!

Уф, взе да ми писва да пиша, а се вдъхнових, сами, вервам, го забелязвате! Имам още много за писане и за казване (щеше ми се този текст да го натамъня така, че да стане част от бъдещата ми книга за демокрацията и по-скоро за борбите, благодарение на които можем да се демократизираме!), ала вече немам сили да пиша, грохнах, спирам ето тук даже. Разбира се, ще напиша обещаните жалби (и на руски език даже ще ги опраскам, колко му е?!), та в понеделник да съм напълно готов за новата си инициатива, която, както виждате, в светлината на получения вчера отговор от въпросните разпищолили се бюрократки, съм направо длъжен да изпълня или сторя. Да, просто те не ми оставиха друга възможност, човек за правото си на живот е способен на какво ли не, ето, аз сега, за да оцелея някак, за да не умра, съм длъжен да се боря отчаяно по всякакви начини (понеже съм заклет демократ, понеже така силно обичам демокрацията, аз на вандалщини не съм способен, въпреки че другарките се опитват да ме принудят да направя и нещо вандалско, та да бъда опраскан и натикан направо в затвора, а най-добре - да ми бъде пръснат черепа на улицата; колко му е, ний да не сме вчерашни та да не знаем какъв е най-желания изход от така и така създалото се невероятно интересно положение?!).

Да, спирам; бъдете здрави, хубав ден и приятен уикенд ви желая! Живот и здраве да е, в понеделник вече ще ме видите пред съветското, пардон, руското посолство! (Дали пък не е по-добре да ида да си направя протеста пред... МОЧА, пред монумента на окупаторската червена армия де, а, какво ще кажете, що да се разкарвам чак до сградата на съветското, пардон, руското посолство - като МОЧА ми е на толкова лесно място, освен това се охранява и наблюдава, в баш в центъра е; щом застана там, като за убедителност мога да си взема една... кутия с блажна червена боя, тогава мигновено ще ми бъде обърнато длъжното внимание, а, какво ще кажете и за тоя моя най-свежа идея?! Аз боята само ще си я държа, ала нема да мацам с нея, само ми се ще да ме арестуват, та властта да се размърда, а пък писмото-жалба до г-н Посланика на Съветската империя ще го изпратя чрез имейла, по моя си обичай, с копия до г-н Премиеро и как там следует, сичко ще си бъде както е по обичая и според утвърдения ред!)

Стига толкова, че вдъхновението ми не може да се укроти! Чао засега, скоро пак ще се чуем и видим!!!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo