Имам ли право да се възпротивя на тъй мъдрата Божия повеля?!

Снощи ми беше съобщено, че съм допуснат до т.н. "събеседване" за определянето на учител по философия в Математическата гимназия: виж Допуснат съм до събеседване за длъжността учител по философия.... Десетки хора във фейсбук и в блога ми пожелаха успех. Възможно ли е да стане чудо и моя милост да стане учител по философия и гражданско образование в това наистина елитно училище в Пловдив?

Да, естествено, същинско чудо ще е това да се случи, ала... но пък знае ли се, пред Рождество Христово, казват, са възможни чудеса?! Вие вярвате ли в чудеса? Аз смятам, че в живота ни е пълно с чудеса, самият факт, че точно в този момент и точно в това училище се оваканти учителското място по философия (ние не знаем по какви причини активистът на АТАКА и бивш заместник-кмет освободи това учителско място!) вече е едно чудо! Та мисълта ми е, че чудеса по принцип са напълно възможни в този наш живот. Това искам да кажа само, друго не мога да кажа. Длъжен съм да кажа това.

Защо пък да не стане такова едно предрождественско чудо и комисията, и директора на МГ в прилив на непонятно, на кой знае откъде взело се влечение към справедливост, проведат обективно класиране, водейки се не от някакви субективни, а от чисто обективни критерии, водейки се най-вече от съществените интереси на младите хора от качествено обучение?! Такова чудо според вас е невъзможно у Нашенско, тъй ли?! Вие не вярвате, че решаващите този нелек казус са способни да загърбят всякакви партийни, користни, вуйчо-братовчедски и шуро-баджанашки съображения и прочие и се одързостят да проведат едно съвсем обективно класиране ли?! Вие не вярвате, че у нас е възможен чак такъв подем на безкористността, идеализма, духовността, който да потъпче господстващия материалистически интерес ли?! Нима сте чак такива песимисти?! Нима дотам сте се отчаяли?!

Чакай бе, Грънчаров, ти като се надяваш на обективен, справедлив подбор според реалните качества на кандидатите, на какво основание си мислиш, че тъкмо теб ще турят на първото място?! Амче напълно възможно е да турят някой друг, по-добър от теб?! Нима си толкова самонадеян, че се самооценяваш най-нагло за най-добър?!

Не съм казал, че тъкмо мен трябва да изберат и назначат. Казах, че вярвам в чудеса, особено в навечерието на Рождество Христово. Е, ако стане чудо, ако се проведе обективен "конкурс", то тогава нека да назначат действително най-добрия кандидат. Не е задължително да съм аз, може да е някой друг. Стига да е по-добър от мен, нека него да го назначат, това ще е напълно справедливо. Но аз се надявам, че би следвало да назначат оня кандидат, който съвсем обективно е най-добър, ще бъде най-полезен за качественото обучение на младите по философия. Ако е убедителен този подбор, това определяне на действително най-добрия, тогава, естествено, е много глупаво някой да се противи, нали така?! Тогава никой няма да се противи, тогава всички ще пожелаем на реално най-добрия успешно учителстване. Справедливостта, повтарям, би следвало да бъде почитана някой ден и в нашето тъй свидно отечество. Аз за това се боря всъщност. Не за себе си се боря. Дано поне някой човек е разбрал това, ала едва ли. (Или вероятно има разбрали го, ала са много малко тия хора, нали така?)

Разчитам на това Бог да се намеси и да повлияе на комисията и директора с оглед на това да се случи такова едно чудо-невиждано (за нашите български условия), та да се проведе едно наистина обективно класиране - за да се назначи, повтарям, наистина най-добрия кандидат. Това е по силите само на Бог. По моето дълбоко убеждение. Ами ако, Грънчаров, членовете на тази комисия са все... атеисти, как тогава твоят Бог ще успее да ги вразуми и да предизвика такова чудо-невиждано?! Ще отвърна ето как: Бог затова е Бог, щото може всичко. Ние даже не можем да си представим как Бог ще го постигне, но Той може да го направи - и не ни дължи обяснения как го е постигнал. Толкова по този пункт, щото ако задълбаем, ще отидем далеч.

Ще кажа още нещо, при това още по-скандално (знаете, на мен ми се носи славата на "скандалист" - щото си позволявам да казвам и пиша истини, които никой друг не смее да каже или напише!): а какво пречи именно моя скромна милост да се окаже изведнъж най-добрият кандидат?! То е възможно ти да съм най-добрият, ний не отричаме това, Грънчаров, но проблемът е друг: как комисията ще осъзнае и най-вече признае това?! Ето тук е мъчният проблем - щото те мислят по съвършено друга логика, нали така? Те дори живеят в друг фантастичен свят, нямащ нищо общо с реалния, нали така, Грънчаров, уж си философ, пък се излагаш, че не съзнаваш това?!

Да, ама не... Бог може всичко, само Бог може да прави чудеса. Тази е моята теза. Е, нима комисията може да отрече това, че моя милост (независимо от възрастта си: остават ми някакви си там 5 годинки до пенсия!) всъщност на това основание е най-опитния преподавател?! Ето че възрастта може да се окаже предимство: най-мъдри са все пак по-възрастни хора, нали така?! Младите нима нямат потребност от общуване с личности като теб, Грънчаров, дето много са преживели и много са видели?! Вероятно имат, нали така?! В "есента на живота", в която си ти, Грънчаров, личности като теб, които много са работили, берат твърде много плодове, ето и това не може да се отрече дори и от една пристрастна комисия, нали така?! Ти си точно в този най-щедър сезон, ето ти още едно предимство. (Голема работа, че някакви си там самозабравила се директорка не била способна да оцени твоите качества и те била нарекла "пълен некадърник", ами ако истината е, че не ти си некадърника, а тя е некадърницата?!) Да, ама как тия неща ще ги приеме комисията бе, Грънчаров, стига с тия чудеса, нема чудеса у Нашенско, у нас сичко се знае как е?!

Ще си земат некоя млада наперена дама или другарка за даскалица по философия - за да си подмладят сплотения колектив бе, Грънчаров, стига с твоите глупости, че требвало най-напред да се отчетат интересите на учениците от качествено образование! Освен това в приказната страна Чалгария-Мутроландия не можем да отречем, че младите хора, учениците де, ще ска значително по-доволни ако им турят некоя млада даскалица, обичаща, по възможност, да носи колкото се може по-къси полички, е те тогава учениците ще са най-щастливи бе, дъртако Грънчаров?! Така направи, примерно, директорката на Търговската гимназия, не взе тебе, а тури млад човек, ний не знаем младеж ли беше или мома, но ето, предполагаме, че учениците от ТГ са много щастливи като имат тъй млад учител или даскалица по философия. Същото стори и световно известната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" след като изрита теб, взе много млада даскалица и учениците се радват на какви ли не благинки, предполагаме, тъй че ти, Грънчаров, недей ни излиза с тия номера, че требвало да се назначават опитни и доказано добри учители! Айде море, с глупости ще ни занимаваш ти, Грънчаров, кой ли пък ти мисли в системата на образованието у нас за качествено и ефективно образование, възпитание и нравствено-личностен растеж на младите, аман от твоите глупости бе, Грънчаров, засрами се веке, стига си си излагал толкова, дърт си вече?!

Ще млъкна, че вече моите опоненти казаха предостатъчно. Спирам, за да не повлияя с тази публикация на обективността на "конкурса". Но ще си позволя да кажа още нещо, което е свързано с моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в конкретните образователни или училищни общности. Ще го кажа, въпреки рисковете. Нещо повече, ще ви помоля за съвет, щото съм много затруднен какво да реша. Ето за какво става дума.

Мина през тази нощ (като се събудих по едно време) следната мисъл: дали пък да не предложа днес в началото на събеседването следната крайно иновативна инициатива, да го наречем така, а именно това събеседване, предвид съвсем основателното недоверие на обществото ни в обективността на въпросните "конкурси за назначаване на учители", да протекат съвсем публично и открито?! Имам предвид следното: да предложа на комисията да проявим известна малка, ала крайно полезна иновацийка и да проведем събеседванията общо, под формата на свободна дискусия, в която да участват едновременно абсолютно всички кандидати? Ще подискутираме съвсем свободно, ще обсъдим ситуацията с действителните потребности на философското образование на учениците в Математическа гимназия, в този напълно свободен дебат или диалог (дискусия) между философите-кандидати всеки от тях ще има прекрасната възможност да се изяви цялостно като мислеща личност, ето, в резултат съвсем обективно ще се очертае кой наистина заслужава да стане учител по философия в това наистина елитно училище, тогава именно ний по този умен и демократичен начин ще подпомогнем неимоверно много комисията по подбора, тогава на нея ще й бъде съвсем лесно да реши кой да бъде избраникът, нали така?! И тогава няма и да има недоволни кандидати, какво ще кажете за моята идея или инициатива, за моето тъй иновативно, да го наречем така (щото думата творческо е крайно грандоманска!) хрумване? Наистина, къде пък е доказано, че тия събеседвания требва непременно да се правят на скришно място, тайно, непублично, да се упражняват някакви задкулисни и подмолни неправомерни и незаконни влияния, да има съмнения и приказки, жалби и прочие, щот, примерно, всички ще допуснат не без основание, че е назначен кандидатът с най-дебелите връзки, нали така обикновено става при тия толкова тайни завери?! Е, за да възпрем злите езици да говорят, какво ни пречи да приложим най-ефикасното средство, именно пълната прозрачност и публичност?! Нема пречки, така ли? Или има? И какви са тия пречки, че не се сещам?!

С интерес ще чакам вашия съвет какво да правя, какво е разумното в тази ситуация? Нищо да не предприемам и тогава... чудо наистина няма да се случи, няма как да се случи, ще назначат оня кандидат, който има най-здрави партийни връзки, нали така ще стане - нали така става обикновено?! Или да взема да напиша официално предложение за такава една промяна в регламента, интересно е примерно да се разбере каква ще бъде многозначителната реакция на останалите кандидати, нали ще е много интересна тази реакция?! Ако се съгласят, това ще бъде симптом, че никой от тях не разчита на проклетите "връзки", нали така? Но ако възразят, това ще е признание, че възразяващите разчитат именно на несправедливо необективно назначение, нали така излиза?! Да не взема ли тия мои размисли да ги предам по официалния ред на директора на МГ, та той да не може да ги игнорира?! Кажете ми какво да правя сега, а? Ако дам в писмен вид това мое иновативно предложение, дали това няма да бъде възприето като "скандално", което да е предпоставка за "опраскването" ми от конкурса?! Или аз наистина няма какво толкова да губя, щото, обективно, съм все пак доказано най-нежелания (от властта) кандидат, нали така? Ха сега де, какво да правя: виждате ли какъв великолепен казус ми подари преди Рождество Христово тъй разхитително щедрия живот в нашето тъй приказно свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ?!

Вие си ме познавате и знаете добре, че аз няма да се въздържа и ще предложа идеята си, пък каквото стане, нали така?! Риск печели, риск губи, а, тъй ли е или не е тъй?! Разумно ли е да го предложа, за доброто на образователната общност на МГ ли е моето предложение - или е за нейното зло?! Май е разумно да го предложа, а, какво ще кажете вий, що така мълчите поне вий бе, вас имам предвид, за вас говоря, драги ми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Мълчете щом толкова ви се мълчи, помълчете си донасита тогава...

Да би мирно седяло, Грънчаров, не би чудо видяло, замълчи си сега, гледай какво правят хората, учи се от тах, не ти ли дойде най-накрая, на старини, акъла бе, дърт и прости философино?! Ако предложиш горното, ще си пропилееш и този минимален шанс, който имаш теб да турят на това учителско място. Ако замълчиш, може и да се уредиш, виж какво правят хората бе, неслучайно е казано, че мълчанието е злато! Майната ви на вас двамата с Иво Инджев, дето смятате, че мълчанието било не злато, а злото! Същинско злато си е мълчанието у Нашенско, тъй прости ми Грънчаров, пишман-философино!

Да мълча или да не мълча? :-) Да поругая ли идеята и мисълта, която може би самият Бог ми изпрати тази нощ, а?! Ами ако наистина Бог ми е пратил тази хубава иначе идея?! Мога ли да се възпротивя на тъй мъдрата, на тъй разумната Божия поръка или повеля?!

Ох, не е лесна моята, приятели, хич не е лесна! Да си личност у Нашенско, казвал съм го и съм го писал много пъти, е същинско проклятие! Е, ще си нося кръста, какво да правя, ще опитам, пък... каквото сабя покаже, нали така? Боецът за правда и за свобода постъпва по тази начин, Грънчаров. Ти не си мижитурка, късно ти е да ставаш мижитурка, предложи идеята си, пък... си плати цената за това!

Толкова. Пак се разфилософствах. Прощавайте. Хубав ден ви желая! Моят, няма що, ще е още по-хубав - и съдържателен. След час трябва да потегля за своята... Голгота; майтапя се бе, не се връзвайте толкова. Голготата ми всъщност беше в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", там ме разпъваха, плюха, там ме бодоха с копия право в сърцето, там ме умъртвяваха най-садистично, а сега, пък знае ли се, може да е дошъл момента за моето... възкръсване, за моето връщане от смъртта, знае ли се?! Ще видим де. То днес сичко ще се види и узнае. Бъдете здрави! До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo