Важен екзистенциален въпрос: заслужава ли уличният котарак Мачо, приятел на починалата ми майка, да бъде пускан на топло до камината - при положение че е мръсен и спи някъде в прахта на плевнята, а пуснем ли го, непременно ще се излегне на дивана?
Аз съм за това да му направим тази добрина (въпреки че сигурно има и бълхи), съпругата ми е твърдо против.
Дискусията продължава без големи изгледи да решим въпроса в интерес на горкия Мачо, дето по цял ден мръзне до вратата на лятната кухня или до вратата на къщата...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
24 коментара:
Казусът не е нравствен, защото нравствеността, моралът и етиката засягат САМО хората.
Ех, многоучена другарко, как да не е нравствен казусът като всъщност засяга нас, човеците?! Мачо може да не е човек, но нима искате да кажете, че и ний не сме човеци - това ли имате предвид?! :-)
Ние сме хора, да, другарю, но нямаме никакви морални задължения към животните. Животните нямат общо с етиката и морала. Сега разбирате ли поне малко?
Грънч, ако ще го пускаш това коте у вас, първо му дай таблетка за глисти и тении, и после на всеки 2 или 3 месеца по една таблетка, ако излиза навън. Бълхите са досадни, но не са опасни за живота, но глистите и особено тениите наистина са опасни, ползвай я тая глинена глава на раменете си за мислене, от време на време, не само да пазиш равновесие с нея, като ходиш да мериш улиците.
На другарката, която си мисли, че е много веща в областта на морала:
Другарко, ако изобщо си давате сметка що е то морал, бихте могла да осъзнаете поне малко каква глупост казвате, вероятно сте я научила наизуст от някой учебник по марксистко-комунистическа етика. Ще Ви помогна малко щото плямпате без да мислите. Когато човек се отнася към животно, в това отношение няма как да не присъства нравствен момент; нали не отричате, че човек може да направи добро на животно, а пък и животно може да направи добро на човек (нищо не няма възможност да осъзнае що е направило!). То и много хора като Вас самата, уж имащи съзнание, правят някои неща, пък не съзнават що правят. Даже мога да кажа и това, то ще Ви е по-трудно да го асимилирате, но все пак нека да го има тук: има животни, които, понеже никому не правят зло, са значително по-нравствени същества от разни комуноиди като вас, които друго не знаят освен да злобеят, да завиждат, да се заяждат с този или онзи и пр. Сега сфащате ли колко струва Вашето изфърляне "Животните нямат общо с етиката и морала." Имат. Но Вие специално нямате. Приятно беснеене! (Когато се ядосате, може да се ухапете някъде, предполагам от болката по-леко ще понесете душевната мъка...)
На отворената и "много възпитана" другарка, дето ме зове "Грънч":
Другарко, очевидно сте прекалено уязвена от моите мислителни способности, нали признавате, че се издадохте и по този пункт? Искате ли, вместо да се мъчите да страдате от съзнанието за непълноценност да Ви обучавам по мислене, няма да се охарчите прекалено, но за сметка на това, обещавам Ви, ще напреднете в умствено отношение, а на тази база непременно и моралът Ви ще се подобри? Пишете ми на лични да се уговорим за цената на обучението... :-)
Апропо, Мачо може да котка, може да се търкаля в прахта, може да има дори и глисти и тении, но е значително по-честоплътен от Вас, другарко, предполагам, че душевната Ви мерзост няма начин да не се е отразила и на физическото Ви състояние. Като беснеете от злоба къде плюете пяната, по ризата си, нали така? Та непременно трябва да вземете спешни мерки и да се погрижите малко за личността Ви, тога ще се отрази и на личната Ви телесна хигиена.
здравейте господин грънчаров
разбрах че вие преподавата философия
и се чудих дали може да запиша сина си на един урок при вас
за да промени малко начина си на мислене
пс голям фен съм на агората
Научете се да пишете, Грънчаров. Избягвайте паразитните изрази, повторенията и откровените клишета, с които писаниците ви изобилствуват.
Изразявайте се кратко и ясно!
Колкото до морала, горният коментиращ е прав, че той не може да има нищо общо с животните. Само човекът може да има морал и права. Животните права нямат и не могат да имат.
Изразът "глинена глава" твърде много ми хареса.
До другарката многоучена даскалица, която сама не умее да пише, ала умее да учи другите как е правилно да пишат - и която, сама използвайки куп "паразитни изрази, повторенията и откровени клишета" ми обяснява, че като се пише, не трябва да се използват "паразитни изрази, повторения и откровени клишета":
Другарко, ний пък, пишещите, си пишем както искаме - и както това изискват мислите, които ражда душата ни. Но това Вие самата никога не можете да го разберете по причина на това, че душата Ви е напълно безплодна, никакви мисли не ражда, ражда единствено, както виждаме, неимоверни количества злоба и завист.
Апропо, ако имахте поне малко морал, щяхте да избягвате да се изказвате по морални въпроси, но понеже нямате такъв, точно по тази причина не само се изказвате, но и се чувствате длъжна в любимата Ви заповедна форма да издавате директиви относно въпроси, от които и профаните ще разберат, че нищо не разбирате...
До другарката, на която много й бил харесал изразът "глинена глава":
Другарко, а израза "железо-бетонна" комунистическа глава харесва ли Ви? Става дума именно за Вашата собствена глава, монолитна като циментов паметник на строителя на комунизма... :-)
Не се засягайте. Просто ви направих услуга, като ви казах някои истини. За това трябва да ми бъдете благодарен, а не да се цупите.
Поздрави.
Мерси, мерси, другарко, ама просто немаше нужда! Иначе сте изключително добра, спор за това няма. От всяка Ваша дума струи неподправена лицемерна доброта! :-)
Думата "истина" също Ви съветвам да не я употребявате. Просто нямате морално право за това. Апропо, усеща се, че безсъзнателно усещате своя недостиг от духовност, та затова се въртите около мен: ако желаете, с удоволствие ще се погрижа за линостното и духовното Ви развитие, за което обаче следва да си платите, достатъчно безплатни добрини Ви направих, стига толкова. Апропо, понеже сте толкова морална, с извинение, не смятате ли, че е редно да ми се отблагодарите за вече стореното за Вас по някакъв начин? Ето, сега са предрождественски дни, не Ви ли хрумва такава една мисъл? Или такава мисъл за Вас е напълно изключена? :-)
Можем да си благодарим взаимно, Грънчаров. Вие ще ми благодарите за истините (макар и неприятни и болезнени), които ви казах, а аз ще ви благодаря за това, че продължавате да пишете в блога си и да правите видеозаписи, с което допринасяте за забавлението ми в тези тъй празнични предрождественски дни.
Имаме, значи, сделка!
Поздрави.
Другарко, ето пак потвърждавате крещящата си нужда и от морално прераждане, и от обучение по личностност, ето, съвсем не се притеснявате от безочието си, от извратеността си, от моралното си уродство. Най-напред да Ви кажа това, което е най-блезко до ума няма неприятни истини, другарко, ако нещо е истина, то няма как да е неприятно; то е неприятно само за моралните уроди като Вас. Неприятно за нормалните хора е само моралното уродство, другарко. Таман като Вашето.
Щом се забавлявате от собственото си безочие явно сте много зле. По-добре е да си поплачете, може пък да ви олекне. Но да плачете се иска да имате и душа, и чувство, а Вие очевидно нямате и двете.
А това, че не чувствате дълга си спрямо мен за "забавлението", е съвсем логично: просто нямате нито съвест, нито морал, нито душа. Но ако се появят някакви наченки на изброените безценни качества, обадете ми се.
Сама с привързаността си към моя блог показвате и признавате, че крайно много се нуждаете от духовната храна, която намирате в него; което пък е израз на духовната празнота, в която, за жалост, пребивавате.
Грънч, недей се превъзнася с тая твоя измислена духовност. Истината е, че в това студено, тъмно, снежно и хлъзгаво време, хората нямат желание да се разхождат навън и затова ровят в нета и се забавляват, като дразнят фрикове, като теб :)
Признавам, че се нуждая от блога ви. Аз това не го и крия - той е източник на твърде силно забавление за мен.
Ако искате да се покажете неблагодарен и да не ми благодарите за истините (макар и болезнени), които ви казах, това си е ваша работа, не ви се сърдя. Имайте обаче предвид, че неблагодарните хора са винаги нещастни и винаги имат болни сърца. Именно поради неблагодарността и злобата към онези - като мен - които им казват истината.
Поздрави!
Другарко, пак злоупотребявате като употребявате думи, които съвсем не разбирате. Много пъти сме говорили, че съзнанието Ви е така деформирано, че възприема всичко наопаки на истинското: "истина" за Вас е лъжата (собствената Ви ограниченост), а "лъжа" е именно истината. Тъй че на Вас специално нито една истина не Ви е достъпна. Затова и именно се врете в моя блог - щото всяка душа даже безсъзнателно чувства, че без истината не може да живее.
Дайте да видим, другарко, нещо, което сте написала, покажете свой оригинален текст. Немате, нали така? Ето че паразитирате върху моя блог - и върху написаното от мен. Просвещавайте се, само дето всичко възприемате през кривата оптика на собственото си комуноидно уродство.
Тъй че като решите да ми се отплатите за пресвещаването си, направете го... но как да стане това, кто Ви липсва нещото, наречено съвест?
Прекалено много се косите заради този наш разговор. Не бива така. Гледайте по-философски на живота. Дума дупка не прави.
Не ви се сърдя, че не искате да приемете истините (макар и горчиви), които ви казвам. Това е нормална човешка реакцията. Повечето хора реагират така на неудобните истини. Вие сте от повечето. Няма нищо лошо в това.
Приятна вечер!
Г-н Грънчаров по един неповторим начин, както винаги, от един банална всекидневна случка изведе един сериозен философски казус, който развълнува дори и комуноидоподобните!
До другарката гьон-тапигьозлийка:
Другарко, хубаво е че така искрено демонстрирате наглостта си! Похвално е даже! Да Ви запитам обаче нещичко, щото, като гледам, сте така многоучена, че знаете дори и това:
И в какво се изразява "философското" гледане на нещата по повод на Вашата вопиюща наглост, а, другарко? Бихте ли ни просветлила? Вие лично откъде знаете как философите трябва да реагират след като сама очевидно не сте философка? :-) Или Вие лично, както подобава за комуноидка, си знаете априори всичко на този свят? :-)
Другарко, абе Вие да не не сте некакъв оракул?! :-) Демек да не сте некаква врачка или ясновидка? Щот твърдите, че всека Ваша дума била... "самата истина"?! А знайно е, че само оракулите бълват истина след истина!
Другарко, знаете ли Вие какво национално богатство сте?! Та Вие нищо чудно да сте нашата втора баба Ванга? :-)
Ето че отново ни развеселихте, тъй мила и добра другарко! :-) Блазе ви че сте така умна и добра!
Я сега кажете още некоя истина, щот аз специално много си падам по истините (стига обаче да не са пълни простотии!)... :-)
Истината, която вчера ви казах, е, че трябва да се научите да пишете. Изразявате се по банален, заплетен и съвсем клиширан начин. Използвате едни и същи изрази всеки път, липсват ви идеи. Стилът ви е канцеларски и никак не предразполага читателя. Правописът и пунктуацията също са ви слабо място.
Никога не е късно човек да се поправи. Вие обичате да пишете, затова бихте имали полза да поправите тези си слабости.
Поздрави!
Професор Вучков ряпа да яде!
Да, добре, другарко, разбрахме Ви, не е нужно да се повтаряте. Не мога да пиша. Чудесно! Но всички не можем, другарко, да имаме тъй изискан стил като Вашия. Също не можем да сме и тъй тъй богати на идеи като Вас. Бихте ли ни дала заглавието на една Ваша книга, та да се понаучим донейде на писане? :-)
Публикуване на коментар