Пея същата песен сам:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
31 коментара:
Поздравления! Много добре пеете! Браво! :)
Цветан Ташев
Уча се още, ама се старая...
Ангел Грънчаров Хубаво пеете! Които пее зло не мисли! :)
Цветан Ташев
Цветан Ташев Така е. А пеенето и успокоява душата... от мъката.
Значи и Кобзон зло не е мислил. Правилно.
Когато човек остарее, вдетинява се и лесно плаче. Като дете. Не бива така да се излагате пред всички. И пеенето не е за вас. Придържайте се към боядисването на стени, моля. Това е призвание за вас.
Кобзон не пее, а крещи. Той вика сякаш произнася речи. Има разлика между пеене и крещене.
Другарко ма, Вие нима дори и децата мразите?! :-) Какво лошо има в децата, та и тях мразите?! Какво като плачат децата, другарко, това, че плачат децата означава, че имат чувства, че имат сърца, означава, че не са като Вас: с камък вместо сърце. Другарко, опитайте се да си поплачете, та цялата черна бесовска мъка и злоба да изтече от каменното Ви сърце. Опитайте, другарко - ако искате да станете човек...
Не просто сте неопитен, просто нямате талант.
Ако той не пее, а крещи, вие не пеете, а виете. Ама яко. :)
Другарко, съглесен съм, нямам талант, но Вие сигурно имате, дайте, изпейте една песен, за да се насладим на талантливото Ви пеене, става ли? Само да не пропеете като Кобзон, ако той за Вас е талант, аз тогава решително се отказвам от възможността някога да стана музикален талант! :-)
Аве тука да не е намесена и една малка ракийка с бобец салатка и чесънче?
Трезвен човек рядко пада на главата си. Но това не е нищо ново за Грънчаров...
Тюх да му се не види, тази другарка сега ще ме изкара пияница само за да ми отмъсти за това, че се усъмних във величието на любимеца й таваришч Кобзон! Ха сега някой пак да се осмели да ми заяви, че комуноидите не са хем мерзавци, хем и дебили...
Нищо подобно - само една малка е едва ли не богоугодно - просто за певаческо настроение, ако пък идва настроението и без малка - също е добро!
Много сте отворена, другарко! Лелеле, каква другарка сте Вие, безподобна направо! Твърда сте като гранит, истинска сталинистка. Не отстъпвате никогаш! И мискинка от класа сте, няма що! Верваме Ви, нема да се изложите. Как обаче занапред ще живеете, другарко?! Та Вие немате сърце?!
Който е преподавал в катерда по Марксизъм, той е сталинистът. Нали така? :-)
Другарко, пак сте станала с гъза нагоре май, нали така излиза? Пак немате настроение и тази заран. Защо не зарежете тъпите си задявки и не изпеете една хубава песен - за да ни научите как се пее правилно?
(По въпроса за сталинизма Ви спор не може да има. Вие носите Сталин в сърцето си.)
Сталин в сърцето си носи оня, който е лизал съветски ботинки и смрадливи комисарски валенки, само и само да го пратят да се учи у Съветскио съюз. Тъй, зер...
Разбрах най-сетне, другарко, кой е извора на тъй лютата Ви омраза към моята скромна персона: не са Ви изпратили някога да учите в тъй любимия Ви СССР, а са Ви пратили да учите в рабфак! Нали познах? И за туй нещо ще ме мразите до гроб, така ли?
Не мога да ви мразя за такова нещо. Съветското образование беше добро. Затова там пращаха само... как да се изразим... "свои си" хора. Благонадеждни политически и подковани идеологически. Като вас. :)
Хайде сега, другарко, пак нова порция нелепици избълвахте (щот не мислите):
1.) Как става така, че съветското образование било добро, а пък моя милост специално за Вас е "пълен некадърник"? :-) Специално мен ли съветските ви другари ме обучиха в пълно противорече със системата им?
2.) Щом е било добро съветското образование, естествено, че точно затова ми и завиждате до ден днешен - все пак Вашия рабфак не може да се сравни с тъй доброто според самата Вас съветско образование, нали така?
3.) Ако бях от т.н. "свои" или "наши" хора, другарко, Вие сега щяхте да ме обичате по същия начин, по който обичате всичките си ваши или свои хора, нали така? А Вие ме мразите, ерго, не съм бил от "нашите" хора, нали така? От тия противоречия мозъцето Ви нема да издържи. Може да со получи конвулс, който ще убие последната Ви жизнеспособна мозъчна клетчица.
4.) Аз ли съм "подкован" идеологически и политически, другарко, или Вие, дето до ден днешен сте поклонничка и на комунизма, и на съветското образование, и на таваришч Путин, и на КГБ, и на сичко?! Пак сама себе си отричате, сиреч, дебилщината Ви е доста напреднала.
Дадох Ви пример в какви противоречия се заплитате поради немислене. Отчайващо е положението Ви, другарко. Виждате, полагам усилия за образованието Ви, но дефектите Ви са огромни. По-добре е да мълчите - с оглед да не се излагате прекалено.
Ха сега изпейте една песен, може и съветска да е, щом съвотското така Ви лежи на сърцето. Давайте, слушаме...
Слушате, разбира се. Защото сте послушен. И винаги сте бил. :)
Тъй ли? И що така "мислите"? И кого слушам? Кога съм бил послушен? Дайте некакъв пример? (Май започнахте да дърдорите без изобщо да мислите...)
Песента забравихте ма, другарко! Я отворете едно гърло, да ни научите как се пее! :-)
Бяхте послушен, когато правехте мили очички за ученето в СССР, както и когато се трудехте, като добър мужик, в катедрата по Марксизъм. Послушен сте и сега - пред новите си идеологически господари. Изобщо, послушно момченце с розово носленце. :-)
Я, другарке, поради силната си емоция на злоба към скромната ми особа Вас започна да Ви избива на поезия даже! :-) (Скоро нищо чудно да викнете и да запеете песни, та да изразите мъката, що владей сърцето Ви!) А иначе дърдорите каквото Ви дойде на оскотялия миниатюрен акълец, изхождайки от самата себе си, от соственото си поведение на образцова подлизурка. На мен приписвате своето поведние, нали така - за да збивате колплекса си за вина, че сте цаливала доста нозе докато станете това, което сте теперь. Иначе попитайте някой от катедрата по Марксизъм в ПУ (Ваши партийни другари още работят тем, в ПУ, дагизирани по подобаващия начин) и те ще Ви кажат колко "послушен" съм бил там. Ще Ви кажат, че създадох през 1987 г. Философския дискусионен клуб, от който Вашите пратийни другари и другарки побесняха така, както сега Вие беснеете по повод на моите сегашни активности. Апропо, в Петербургския университет пак аз създадох Философски клуб. А сега Вие, другарко, ми кажете кои са тия мои "идеологически господари", че не се сещам. Да видим какво ще изфантазирате...
Идеологическите гурута, на които се кланяте доземи, са хора като Костич, Инджевски, Берич и Соросовски. Имате и други идеологически идоли.
Чудно как ви хрумна, че съм ви била смятала за "пълен некадърник", след като не съм казала такова нещо. Според мен не сте "пълен" некадърник.
Другарко, някои от изброените от Вас не са никакви "идеологически гурута", те просто са политици, журналисти и финансисти, които уважавам заради заслугите им - и заради привързаността им към свободата (и човечността). Сиреч, имаме родствени ценности. За никакво "прекланяне" не може да става дума в случая, другарко. Пак пренасяте своите собствени недъзи върху ненавиждания опонент, което говори за крещящата Ви липса на въображение (и на акъл).
Хубаво е, че вече си признахте, че сте другарка. Преди време дърдорехте, че сте била "мъж" и то на 20-тина годинки. :-) Спомняте ли си тия предишни Ваши лъжи? :-) Ето защо не е хубаво човек да лъже: забравя си лъжите и се издава. (На лъжата краката са къси по тази причина!)
(Парите за консултацията, която Ви давам, можете да преведете по банковата ми сметка. Аз тия дни май забогатях парично от Вас... щях да забогатея ако между другото не бяхте и крадла...)
Излишно е да се стягате толкова. Не знам защо мисленето ви е така преизпълнено с мъже по на "20-ина годинки", но то не е трудно да се досети човек.
Излишно е и да се оправдавате за метаните си пред гореизброените гурута. Вие се прекланяте пред тях с цялата гъвкавост на богато тренирания ви от поглони гръбнак. Няма смисъл да отричате.
Когато казах, че сте послушно момченце с розово носленце, по-скоро трябваше да кажа "с червено носленце". Сещате ли се за какво намеквам? (Как е главата ви след падането, между другото?)
Другарко, трогателна е Вашата нескривана любов към моя скромна милост! Ма просто немаше нужда ма, другарко! Толкова ли никой до този момент не Ви обърна внимание, та се лепнахте за мен?
Почнала сте да се вдетинявате обаче, което за мен говори, че сте на доста напреднала възраст. Никой ли не Ви е обичал, другарко, до този момент? Ето че с пределна яснота изпъкна извора на Вашата тъй колосална любов-ненавист към мен: никога никой не Ви е обичал! Вие сте така жадна за любов, другарко, и по тази причина Ви избива на патологична злоба спрямо мен. Очевидно любовта Ви към комунизма, към Партията, към ДС и, естествено, към таваришч Путин не е достатъчна за да задоволи Вашето тъй зажадняло за любов сърце. Но тази Ваша амбивалентна и патологична любов-омраза към мен, другарко, е обречена, тя е една осъдена любов. Щото да обичате своя класов враг, другарко, е равносилно на това да се влюбите в... смъртта! И Вие го знаете: влечението Ви към смъртта Ви води към тази осъдена любов. Защо барем не почнете да пишете стихове, в които да увековечите раздиращите душата Ви чувства към мен? Или барем пропейте? Немате друго чувство освен омраза ли? Знам, така е. Но въпреки това пейте. Съветският химн пейте. Може да ви помогне, знам ли? Вие сте най-трудния ми пациент. Знаете, че от години аз практикувам т.н. философско консултиране. Е, с Вас специално се занимавам най-много! И книга един ден за Вас може да издам. Поне това би следвало да Ви ласкае.
И още нещичко да Ви кажа, важно е. 20-тина годишните момчета няма да благоволят да Ви обикнат. Недейте да таите надежди в тази посока. Нищо че докато са Ви подведомствени, те Ви се подмазват всеки ден, вътре в душите си въпросните момчета Ви презират както нищо друго. И Вие го знаете прекрасно. Съществуването Ви затова е такава трагедия в шекспиров мащаб. (Или по-скоро в мащаба на Достоевски, нищо че Вие се мислите за богиня - или поне за царица!) Бог да Ви е на помощ! Съчувствам Ви много!
(Знаете вече къде да преведете хонорара ми за консултацията! Вие сте моята "златна мина", другарко!)
Публикуване на коментар