Отворено писмо до г-жа К.Нинова, с което й отправям покана за сътрудничество заради доброто на България

Писал съм отворени писма до кого ли не, не е нужно да изброявам имената на адресатите на моите писма, но ще спомена примерно ето тези видни (за времето си) личности: до Иван Костов съм писал когато беше премиер, до Бойко Борисов съм писал цяла една поредица от писма (заради които и бях опраскан, някой нареди това и аз бях уволнен от работа само седмица след като написах най-силното си писмо до него, то е написано и публикувано на 12 май 2014 г., забележете само какво е заглавието му Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!", а пък аз бях опраскан на 19 май, точно седмица по-късно: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова; между другото при второто ми уволнение тази хубава традиция беше спазена, пак написах отворено писмо до г-н Премиеро и пак седмица по-късно бях отново опраскан (!!!); както и да е, това са все "крайно незначителни личностни неща"!) писал съм до европейския комисар по образованието г-н Тибор Наврачич, писал съм до... Светия Синод, до владиката на Пловдив мутрополит Николай съм писал, до Мая Манолова съм писал милион пъти, нито веднъж тя не благоволи да ми отговори откакто разбра, че съм много лош човек, който твърдо не обича комунизма (и значи си заслужава опраскванията!), до Царо обаче май не съм писал, не се сещам да съм му писал, може да съм му писал, но после да съм забравил, до Гоце Първанов не съм писал, пропуснал съм го, но то е щото с нискочели комунисти-ченгета (не им стига че са комунисти, но са също така и ченгета от ДС!) като него избягвам да разговарям, писах обаче до президента Плевнениев, за отбелязване е, че той всъщност единствен ми отговори дори на писмата (!); по едно време написах писмо и до... арменския поп, сериозно говоря, но сега установявам, че до другарите от БСП никога не съм писал, а пък знае ли се, те се мъчат да се преструват на демократични, дали не е грешка, че съм ги пренебрегвал толкова?!

И ето, тази сутрин сядам да пиша първото си отворено писмо до самата Корнелия Нинова, редно е да привиквам, щото нищо чудно тя да стане премиер, а тогава ще ми се наложи да й пиша по-често (зер едва ли кукловодите са решили Боко да ни управлява посмъртно, ний все пак требе да се преструваме, че сме демокрация, времето боково май приключва, покрадоха колкото сили имаха, направиха страшни поразии, време е да се оттеглят от властта. И защо ще пиша на др. Корнелия ли? Ами по една причина: щото основаха своя партийна телевизия, която нарекоха "СВОБОДНА", ето тази е всъщност причината, която ме накара да се почувствам длъжен да им драсна набързо едно писъмце, да видим колко дълго ще излезе, ето, почвам да го пиша, четете:

До г-жа Корнелия Нинова, Председател на НС на БСП, bsppress@bsp.bg

До Ивелин Николов, Главен редактор на в-к ДУМА, duma@duma.bg

КОПИЕ: До всички медии

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ и писател, безработен учител по философия, на два пъти репресиран и опраскВан от самозабравили се властващи служителки-храненички на авторитарния режим на Бойко Борисов, активен блогър, пишещ за най-вече в областите философия, психология, морал, политика, образование

Уважаема госпожо Нинова,

Представих се по този причудлив и необичаен начин първо защото е самата истина, второ, щото по този начин вкратце загатнах за своята твърде скандална история: наистина, независимо от това, че повече от 30 години неуморно съм се трудил на тъй буренливата нива на българското образование, по чисто политически причини на два пъти бях опраскан от въпросните ревностни служителки на този същия режим, и то бях опраскан по безкрайно жесток, несправедлив и безчовечен (защото беше изключително обиден и унизителен за мен!) начин (опраскаха ме, представяте ли си, по параграфа "пълна липса на качества", "не става за учител", сиреч, обявиха ме за "абсолютен некадърник"!!!), което ме принуди да водя тежки съдебни дела за да си върна и работата (която така силно обичам, дотолкова, че отдадох живота си за нея), и правата (фактически отнети ми бяха дори и преподавателските права!), и достойнството, пък и заради справедливостта, заради истината водих четири години тия крайно тежки съдебни битки; е, съдът ме възстанови на работа след първото ми опраскване, поработих една година, пак въпросните служителки на режима повториха и то в най-гротесков вид цялата кампания срещу мен, пак бях уволнен, и то пак по абсолютно същия тъй сюрреалистичен параграф 328, л. 1, т. 5 от КТ! И пак водя съдебно дело, спечелих го, властващата директорка-герберка обжалва във Върховния Касационен съд, сега дялото ми е на този етап, предстои да се реши през следващия месец (какъв ще е изхода не знаем, щото властта е тяхна и те се грижат най-сетне с всякакви средства да извоюват тъй желания реванш, щото не могат да допуснат някаква си там съдебна власт да пречи на своеволията, на произвола им!). Да, вкратце ми е такава историята, зная, че звучи напълно невероятно, да, но разказаното има този лек недостатък, че е... самата истина! Защо пиша до Вас ли? - ще се запитате; ще Ви отговоря, моля да ме извините, ще Ви обясня ситуацията пределно честно.

Госпожо Нинова, аз съм... антикомунист, но съм ревностен демократ, обичам силно свободата, моля да ме разберете, антикомунизма ми се дължи на принципни идейни и ценностни причини, знаете сама добре, че в тъй кървавия ХХ комунизмът се прояви като най-върл враг на свободата (и на човечността), е, по тази причина, бидейки правдолюбец и свободолюбец, аз възненавидях комунизма, станах твърд антикомунист. Виждате, че съм пределно честен с Вас. (Вие, от БСп, вече не сте комунисти, вече сте социалисти, предполагам, че моята искреност няма да Ви достави неприятни емоции!). Всъщност главното ми прегрешение, заради което бях опраскан от самозабравилата се директорка на моето училище (в него съм работил като учител по философия и гражданско образование непрекъснато от 2000-та година до датата на първото ми уволнение през 2014 г. и после работих още една година, т.е. общо 15 години и няколко месеца), е тъкмо това, че бидейки демократ, се опитах да направя нещо съвсем реално по посока на практическото демократизиране на отношенията в нашата конкретна образователна общност, имам предвид общността на моето училище, това е пловдивската Професионална гимназия по електроника и електротехника, известна сред обществеността на Пловдив като "ТЕТ Ленин". Какво точно направих в тази посока на реалната демократизация и декомунизация (аз слагам знак на равенство между тези два процеса!) е интересна тема, която съм осветлил в цяла една поредица от мои авторски книги за промяната (реформата) в системата на образованието, която, както сама знаете, изобщо не върви, българското образование се намира в страшна агония, намира се в състояние на пълна катастрофа (не само организационна, методологическа и управленска, но най-вече психологическа и нравствена!). Та точно заради моите инициативи в тази посока бях опраскан, прочее, ето един документ, в който съм разказал повече за случилото се, за да не пиша за кой ли път все същото, от него при желание можете да се информирате по-подробно за случилото се (в случай, че историята ми Ви е заинтересувала): Мое пределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието. Толкова по тия "чисто личностни" моменти, за които моля да ме извините, сега минавам постепенно към истински важното (макар че, ако се замислим повечко, ще открием, че човешката личност, както и да го погледнем, фактически е най-важното!).

Мен философията, уважаема госпожо Нинова, ме е научила на следното: пълно е на този свят и в този живот с объркани хора, с хора, които страдат от непълноценните си представи за нещата, ний, човеците, сме податливи на всякакви илюзии, по тази причина правим какви ли не глупости, и това, моля ви се, е проява въпреки всичко на човечност (щот ний, човеците, не сме нито ангели, нито богове, е, и дяволи обаче също така не сме!); не трябва да съдим човека, който се е заблудил, трябва да му прощаваме този лукс, но това не значи, че трябва да го оставим вечно да пребивава в заблудите си; вярно, има свобода, свободата е нещо безценно за човека, но това не ни пречи да си помагаме в търсенето на истината за нещата; тъй че оня, който мисли различно, който вярва в други ценности, за мен не е никакъв враг, той е просто човек, който, примерно, се е поддал на някаква разпространена илюзия, догма или мания; аз като философ винаги съм правил само това, да помагам на хората, най-вече на по-младите, да си изградят жизнеспособни, здрави разбирания за истинските стойности в живота ни; това, че съм антикомунист не значи, че мразя комунистите (и комуноидите), не, Бог ми е свидетел, че моят антикомунизъм е твърде човечен, аз даже не си позволявам и да ги обиждам, аз разговарям и споря с тях всекидневно, и в блога си, и във Фейсбук; това може да се провери; вярно, по тази причина съм порядъчно оплют, но както и да е; мисълта ми е, че като казах, че съм антикомунист, вярвам, няма да си представите, че съм някакъв звяр или коварен враг, който има някакви подли планове; не, най-добронамерено Ви пиша това писмо; ето, дойде най-сетне времето да Ви кажа напълно честно защо Ви пиша.

Госпожо Нинова, от доста месеци аз съм принуден да живея в крайно тежки условия, без никакви средства за съществуване, намирам се в най-унизително положение, като капак на всичко т.н. "директорска мафия" (така наричаме "Синдиката на работодателите в сферата на образованието към КНСБ", да, има и такова чудо, и то беше учредено именно в Пловдив!) уволни и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език, да, уволниха и нея, та репресията срещу мен да бъде и срещу цялото ми семейство! Не мога да Ви опиша, уважаема госпожо Нинова, колко тежко се живее в положение като нашето, вярвам, че благодарение на Вашата човечност, на Вашата социална чувствителност ще можете сама да си представите донякъде в какво унизително положение сме поставени вече толкова години. Аз непрекъснато кандидатствам за всяко обявено учителско място по философия, никъде не ме вземат на работа, което е ужасна гавра, каквато аз никога до този момент не бях преживявал, даже и в ерата на непрежалимия от толкова много хора комунизъм (имам предвид периода до 1989 г.) върху главата ми не са се струпвали такива тежки изпитания и гаври, това с чиста съвест мога да го призная аз, антикомунистът. Оказа се, че гербовашката мафия е значително по-злотворна и безпощадна даже и от комунистите (простете, но не се сдържам да направя и този неизбежен извод!).

От години аз правя свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия (при това напълно безкористно и безвъзмездно, без никаква заплата, изцяло "про боно" и заради идеята, по чисто ценностни подбуди), просто като ме уволниха от учителското място се видях принуден донякъде да си упражнявам професията в телевизията (след като ми е отказан достъп до училището). Предаването ми се казва "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (на линка можете да видите видеозаписите на цялата поредица предавания през годините) и то е чисто дискусионно, поставям някакъв проблем и след това зрителите по телефона имат възможността да се изказват по него, напълно свободно. (Между другото Пловдивската обществена телевизия, макар и частна - тя е създадена от големия журналист Евгений Тодоров, един изключително добър професионалист и при това безкрайно честен, чисто нравствен човек! - е една наистина свободна, демократична, изцяло гражданска телевизия.) И тия дни, уважаема госпожо Нинова, като се появи информация, че БСП е създала своя партийна телевизия под името "Българска СВОБОДНА телевизия", аз подскокнах от радост, щото в същия момент в главата ми се яви, ми се роди следната идея, заради която всъщност и Ви пиша; ето за какво става дума (ох, успях най-сетне да достигна до истински важния момент на това писмо!).

Уважаема госпожо Нинова, прекрасно е, че Вашата партийна телевизия се е нарекла СВОБОДНА, но вие трябва да защитите на дело, практически, тази своя заявка. Нищо че телевизията ви е партийна, тя се обръща към нас, гражданите, дето сме носители, така да се каже, на цялата власт, обръщате се към ЦЕЛИЯ народ. (Щото ако се обръщате само към своята партийна членска маса и единствено към своите избиратели, ще се капсулирате и това не вещае някакъв прогрес, напротив, вещае гибелта ви.) Е, помислих си, госпожо Нинова, следното: защо не опитам да предложа на своите идейни и ценностни опоненти, именно социалистите, едно взаимно-изгодно и ползотворно за двете страни сътрудничество? Хем те ще защитят претенцията си, че са свободна телевизия, хем заради добрината, която ще им направя по този начин, ще се почувстват задължени да се вслушат в предложението ми. А то е: предлагам Ви, госпожо Нинова, моето предаване "На Агората..." да започнете да го излъчвате (едновременно с излъчването му по ПОтв) и по Българската СВОБОДНА телевизия! И тогава в предаването ще могат да се обаждат и зрители на БСтв, което ще направи дебатът още по-продуктивен, още по-демократичен, истински свободен, напълно граждански и прочие! Мисля, че моето предложение няма да Ви остави равнодушна, уважаема госпожо Нинова! Ще се радвам да предадете писмото ми до г-н Л.Коларов, ръководителя на БСтв, а пък той, вярвам, ще реагира подобаващо, т.е. ще се възползва от тъй добронамерената ми оферта. (Прочее, ПОтв и БСтв биха могли да си сътрудничат още повече, но това можете да го обсъдите с ръководителя на ПОтв г-н Евгений Тодоров, той е широко скроен човек и ще оцени идеята и възможността, същото, ще се радвам, да е в сила и за Вас!)

Госпожо Нинова, моля да не ме разберете криво: че проявявам някаква хитрост, с оглед да се наместя във вашата, на БСП, телевизия; не, нямам такива помисли, аз просто искам да ви помогна, да постигнете един ДЕЙСТВИТЕЛЕН ПЛУРАЛИЗЪМ в партийната си телевизия, което ще бъде феноменално постижение в т.н медиен фронт на България. (Щом е свободна, вашата телевизия следва да е ИСТИНСКИ ОБЩЕСТВЕНА, а как ще е обществена, ако не дадете трибуна и на опонентите си в обществото?!) Това е, уважаема госпожо Нинова, истинската свобода, тя е неотделима от плурализма, от разнообразието на идеите, на ценностите, на мислите, на духовния ни строй като индивиди и като нация, като човешка общност.

Знаете колко е окаяно положението в медийната област на свидното ни отечество. Трагично е това положение, за жалост, особено в годините, в които бавно се утвърждаваше хегемонията във всички области на тъй авторитарния менте-десен премиер Борисов, който хал-хабер си няма що е това демокрация, да не говорим да това що е свобода. Госпожо Нинова, Вие добре сама знаете, че без истински медиен плурализъм няма демокрация, а плурализъм трябва да има и във всяка отделна медия, която претендира, че е наистина демократична или свободна. Свобода и демокрация са неотделими, те са като двете страни на една и съща монета. Без демокрация няма свобода и обратното. И ето, вие, истинските леви, социалистите, е крайно време да встъпите в истински ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ с нас, истинските десни, нас би следвало да ни сродява нашия общ пиетет към демокрацията. Много още мога да пиша по този проблем, но за да не Ви обидя, че Ви занимавам с такива АЗБУЧНИ ИСТИНИ, спирам, щото вярвам във Вашата несъмнена и така ВИСОКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.

Аз, уважаема госпожо Нинова, няма да искам някакъв голям хонорар за това, че евентуално (ако приемете тъй добронамереното ми и взаимно изгодно предложение) ще се появявам на екрана на БСтв. Но понеже все пак съм крайно зле в материално отношение (макар че съм автентично дясно-мислещ гражданин и интелектуалец, като жертва на гербовашкия авторитарен режим, се оказах СЪВСЕМ СОЦИАЛНО СЛАБ), държа все пак да Ви кажа, че няма да откажа скромен хонорарец в размер, примерно, на 300-400 лева месечно), та да мога някак да преживявам, не за друго.

Това е. Казах и това, въпреки рисковете. Да, трябва някак да се живее, уважаема госпожо Нинова, моля да ме разберете правилно, като философ презирам парите, не ламтя изобщо за тях, но пък така е устроен животът ни, че ний, хората, за жалост, не можем да... фотосинтезираме като растенията, не можем също така и да пасем трева като тревопасните животни!

Толкова. Спирам. Това исках да Ви кажа. Ще се радвам това писмо да има известен ефект и да стане начало на едно истински ЧОВЕЧЕН ДИАЛОГ между автентичните леви и десни интелектуалци и политици, без който БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ (за която всички ние сме радетели) е невъзможна, а пък България е направо осъдена на гибел. Заедно трябва да спасяваме свидното си отечество. Щото, сама знаете добре, живеем в едно твърде объркано и болно време.

Бъдете здрава! Здраве и добро настроение желая и на читателите на това отворено писмо, щото сега се сещам, че е добре да го пратя и до в-к ДУМА, а също така и до други медии, да видим дали някоя от тях ще покаже на дело демократизма си и ще го публикува. От само себе си се разбира, че ще публикувам писмото си и в своя блог, аз уважавам своите читатели и нямам никакви тайни от тях.

27 януари 2019 г.

Долна баня (това е моят роден град, в който в момента се намирам щото е уикенд)

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo