Кой е начинът да спасим демокрацията?

Петър Стоянов: Мнозинствата може и да грешат, но им трябва лидерство да ги води

МОЯТ КОМЕНТАР: Тиранията - хегемонията, произволът! - на мнозинството (комуната, тълпата) няма нищо общо с демокрацията. Тиранията, господството на мнозинството е болшевизъм, по-вярно казано е комунизъм.

Същинска, истинска демокрация има когато мнозинството уважава и отчита становищата на малцинствата. Защото за истината не се гласува. Разбира се, че няма никаква гаранция за това, че тия, които са много, мислят вярно или правилно. Напротив, опитът показва, че те почти винаги грешат. Истината, разумността е привилегия на разумно мислещите индивиди и малцинства.

Дошло е време да се преосмисли идеята за демокрация съобразно тия прости неща, които току-що казах. Ако мнозинството винаги си налага волята просто защото е мнозинство, това до добро не води. Би следвало да се изобрети ограничител на господството на мнозинството и това трябва да бъде орган, състоящ се от доказани разумно, проницателно мислещи личности (представители на духовния елит, иначе казано неподкупни, високоморални и изтъкнати в интелектуално отношение духовни аристократи), който да стои над представителството на народа (Парламента). Това може да бъде, да речем, неизбираем Сенат, без чиято санкция мнозинството да не може да налага волята си.

Такава една "цензура" на разумността (духовността) над волята на отдадените на пошлите страсти, настроения и емоции мнозинства (тълпи) ще укрепи демокрацията, ще я оздрави, ще я направи добре функционираща, т.е. ще ни предпази от грешките и трагедиите на въпросния монополизъм във властта на слабите в умствено и духовно отношение, на немислещите индивиди, т.е. на тълпата.

Такава необходима промяна ще спаси демокрацията от неминуемото й израждане в охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) буквално значи власт на тълпата - и в болшевизъм (комунистически популистичен олигархизъм, от клептокрация, от тирания, от власт на крадците и на лъжците, както е у нас и пр.) Между другото постоянният гражданско контрол е другият ограничител на своеволията на самозабравилите се популисти, на разпищолилите се спекуланти с чувствата на мнозинството, на демагозите, на менте-политиците. Малцинствата, когато излязат на улицата, т.е. чрез граждански натиск могат да си защитят разумната позиция - и да убедят властта, че нещо не трябва или трябва да бъде направено. Темата, разбира се, е голяма. Пиша цяла книга по нея: книга за демокрацията. (Да се надяваме ,че ще намеря време и спокойствие да я завърша в близките седмици.)

Ето в тази връзка привеждам и изказването на бившия президент Стоянов:

"Моят страх е, че не само България и не само в Източна Европа, а изобщо по света се възприе буквалистично отношение към демокрацията. Не трябва да се забравя, че мнозинствата могат да грешат. Нещо повече - мнозинствата често грешат. Да си лидер означава да водиш, да даваш насоката, да определяш общественото мнение, да го сформираш, да му помагаш, да го стимулираш. Това е лидерството, това е днешното лидерство, което ни липсва."

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo