"Содомисти" срещу хомофоби: имаме ли безпределна свобода в секса?

Из: „Новият свят“ на извращенците като всемирна содомска антицърква

... Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз.

Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ. След резултата от изслушването Парламентът приема резолюция с препоръка към Съвета на министрите за забрана на всички форми на дискриминация според признака на сексуалната ориентация (включително сферата на партньорските отношения и осиновяването на деца), макар че съществуващият тогава Договор на ЕС не осигурявал съответстващата законодателна основа.

За поправяне на това положение ЛГБТ обществото съвместно с други борещи се за равноправие групи започват да лобират пред държавните правителства на страните членки за приемане на поправки към Договора. Вследствие на това в новия Амстердамски договор от 1997 г. (влязъл в сила от 1 май 1999 г.) била внесена поправка, даваща на ЕС юридическо основание за борба с дискриминацията на основата на сексуалната ориентация. За това се споменава на стр. 13 от Договора, станал първият международен документ, който открито говори за сексуална ориентация.

Забрана на такава дискриминация е вписана и в Хартата на ЕС за основните права на гражданите на ЕС от 2000 година. Накрая, през 2006 г. Европарламентът приема декларация „Хомофобията в Европа“, в която неприемането на извращенците се определя в съответствие със същата тази формула на Бентам като „ирационален страх и отвращение към хомосексуалните, гейовете, лесбийките, бисексуалните и травеститите, които се основават на предразсъдък и са сродни на расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма“(7).

При това към примерите за хомофобия са причислени не само преследването и убийството, но и изпълнени с ненавист речи, присмех и вербални оскърбления. Стига се дотам, че някои експерти предлагат хомофобията да се класифицира като „нетърпимо разстройство на личността“ заедно с расизма и сексизма и в недалечно бъдеще по възможност за това да се настанява в психиатрични заведения. ...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Публикувайки този откъс, аз не се солидаризирам с интерпретациите, съдържащи се в него. Мен обаче ме вълнува поставеният по толкова специфичен (краен) начин проблем - за границите на сексуалната свобода, за това как да разбираме свободата в секса, за това грях ли е безпределната свобода, за това може ли сексуалните отношения между хората да бъдат ръководени от някакви чисто морални и религиозни (или политически и правни) предписания, за това как да се отнасяме към "обратните", имат ли те право да се борят за правата си и пр. Болест ли е "хомосексуализмът" - или болест е хомофобията? (Или и двете са някаква лудост - и извратеност?!) Много въпроси възникват, върху тях трябва да се мисли - и да се спори. Всеки следва да си изработи свое отношение и позиция, която да умее да защищава. С това ще развиваме своята способност да мислим. И не на последно място: да бъдем човеци. Трябва ли да мразим различните в сексуално отношение? Трябва ли чрез външен натиск от закона да ги принуждаваме да бъдат "нормални"? Могат ли хомосексуалните (обратните) да бъдат превъзпитавани - и имаме ли право на това? Извратеност ли е да си обратен и прочие, край нямат въпросите, а в процеса на дискутирането ще се появят нови и нови, още по-важни и смислени. Да си пожелаем приятни дискусии. Не трябва да се мълчи по тия въпроси. Но има ли "най-правилната" и "единствено разумната" позиция, даваща ни "самата истина", задължителна за всички, дали този не е главният въпрос, който следва да обсъждаме? Или това трябва да е първият, изходният въпрос? Виждате, че центърът на всичко е темата и проблемът за човешката свобода. Който е особено заплетен в тази интимна, в тази сексуална област на живота. Което обаче не ни освобождава от отговорността да мислим и да разговаряме по него. И да търсим... "истината" - една-единствена ли е обаче тази истина? Или има... много истини? А може би най-първият проблем и този за истина, без неговото решаване нищо друго не можем да решим? Въпросите нарастват главоломно. Тъй че да пристъпваме. Щото е крайно време да се учим да дискутираме нормално, спокойно, свободно, с разбиране и уважение на позицията на другия, на различно мислещия. За което, впрочем, авторката на горния текст не е пример, достоен за следване. Нейният стил на мислене точно съответства на комунистическата ненавист към различно мислещите, към другояче мислещите. Които са "врагове". Аз съм принципен противник на такъв един подход. Хубав ден ви желая! И ако ви се родят някакви мисли по темата, споделете ги тук. Няма да е грях да кажете какво мислите.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo