Предлагам да си направим своеобразен и взаимноизгоден "подарък на бартерна основа"!

Приятели, срам не срам, налага ми се да го кажа. Моля да ме разберете и ако някой може да помогне, ще му бъда безкрайно благодарен - и задължен:

Знаете, че самозабравили се комуно-милиционеро-гербовашки властници ме уволняват вече на два пъти от скромната ми работа като учител по философия и гражданско образование, с която 35 години не само съм се прехранвал и съществувал някак, но и съм отделял средства за да си издавам и книгите, а също така и да издавам две списания, създадени от мен за да подпомагат личностното и духовното израстване и укрепване на младите хора. Както и да е, ето, опраскаха ме, в последните 4 години три години съм без работа, водя тежки съдебни дела за да си върна преподавателските права, щото като капак на всичко ме уволниха по параграф, който фактически ми отнема и правата да учителствам. Но ето сега за какво става дума, имам голям проблем, ще го споделя с вас, пък ако някой може да помогне, ще му бъда много благодарен, и ще направи добро дело не специално на мен самия, а и на тия, за чието добро аз продължавам да работя всеки ден, става дума за младите хора (знаете, макар и уволнен, аз продължавам да учителствам всеки ден и неуморно в своето "онлайн-училище", това е моят блог, страницата ми във Фейсбук, канала ми в YouTube, предаването ми в Пловдивската обществена телевизия (за което не вземам и стотинка, работя там про боно, за идеята).

Е, в тази връзка на мен ми е нужно и съответното оборудване. Бях си уредил горе-долу техниката, но сами знаете, техниката се амортизира, иска и средства за поддръжка, е, в един момент е глупаво вече да се наливат пари в хептен амортизирани устройства, нали така?! Е, при мен този момент дойде. Компютърът ми в къщи е толкова стар, че постоянно забива и се налага да бъде рестартиран, та поне малко да работи; той поначало си е бавен, купуван е в началото на това хилядолетие и май вече му "взех душата" от многогодишното използване. Компютърът ми на село, на който и в момента пиша, е още по-стар, той е пална развалина, при него за да ми се отвори някаква страница чакам поне пет минути, същински кошмар е да се работи на него. (Работа, която иначе ще свърша за час, аз я върша три часа - и очите ми прегарят от многочасовото седене зад компютъра!) Както и да е, имах и лаптопи, при това два (аз навремето отказах цигарите за да мога да си позволя да си купя лаптоп!), ползвал съм ги години и в работата си като учител. (Моите ученици добре знаят, че винаги със себе си си носех моя собствен лаптоп; защото щом дойде на власт, първото, което направи новата директорка беше да ми отнеме служебния лаптоп, който преди няколко месеца го бях получил от стария директор, Бог да го прости!)

Там е работата обаче, че и лаптопите ми остаряха, големият тия дни се развали така, че като го занесох в сервиза ми казаха, че не могат да го оправят, че трябвало да го хвърля и да си купя нов. Имах и едно по-малко лаптопче, то беше удобно да го нося със себе си в училището, с него съм правил почти всички клипчета по време на час, които още могат да се гледат в блога ми и в канала ми в YouTube. Да, обаче преди няколко месеца реших да го подаря на един приятел, той е с увреждания, почти неподвижен е, прецених, че на него малкото старо лаптопче ще му върши работа - защото той ми се оплака, че в къщи не може да седне на домашния компютър, понеже все някой друг седял зад него; макар и бавно работещо, това лаптопче все още му върши работа. И тъй, аз в момента освен че съм без доходи, фактически съм без свястно устройство, а за мен писането на компютър и ползването на интернет е направо жизнена необходимост (предвид и това, че ми е забрането от бюрократите да си упражнявам професията, учителстването!). Та мисълта ми е: ако някой от вас има непотребно някакво устройство, било стар стационарен компютър, който не използва, било стар лаптоп, който обаче все още работи (моят, за жалост, невъзратимо се помина тия дни!), ще направи едно добро дело да ми подари непотребното си устройство - вместо един ден да го изхвърли на боклука, ще може сега за известно време да ми помогне да си върша работата. Тази ми е и молбата. Дано не е прекалено грозно това, че един вид сега моля за такъв вид помощ, но се принудих, за мен такова техническо средство е наистина жизнено необходимо.

Да, знам, че ще се намерят безскрупулни хора, които ще се възползват от молбата ми да ме дооплюят, но майната им на тях, аз не до тях адресирам молбата си. Да, нека да е "просия" това, както искате го възприемайте, аз никога не бих си позволил такива неща да пиша, но наистина, повярвайте ми, съм в тежко положение. И затова и се принудих да си изплача болката пред вас.

Толкова. Бъдете здрави! Хубав ден и приятен уикенд ви желая!

Да добавя и това: аз другояче не мога да ви се реванширам освен като от своя страна ви подаря някои мои книги! Тъй че предлагам да си направим своеобразен "подарък на бартерна основа", вие да ми подарите стария си ненужен лаптоп или компютър, аз пък ще ви подаря колкото искате от моите книги, знаете, моите книги имат също лоша участ, тях книжарите не ги щат в книжарниците щото били... философски, били "непазарни", били "непечеливши" и прочие, и затова книгите ми стоят арестувани в книжните борси и в складовете, ето, и около мен има купища топове неразопаковани книги, издадени при това навремето от издателство ИЗТОК-ЗАПАД, та ще мога да ви подаря в замяна колкото искате от моите тъй "непотребни" книги...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo