Червеноармейците не са участвали в боеве у нас. Войниците са пиели и изнасилвали на поразия. И сме им турили за това и паметници!
Ето и цялото изказване, от което взех този абзац, показващ най-убедително защо паметниците на съветския окупатор трябва да бъдат махнати:
Бе кой се е бил с България бе, стига глупости! СССР обявява война на България и Червената армия влиза в страната, не срещайки никаква съпротива (на армията ни е наредено да не стреля срещу нашественика!). Първите боеве са на границата с Югославия, където немците се били укрепили. Затова паметниците на съветската армия трябва да се премахнат. Нито един съветски войник не е участвал в някакви боеве в България. Войниците само са пиели и са изнасилвали на поразия. (У нас има единствено загинали от препиване руснаци!) И в знак на тия безобразия ли сме им турили като капак на всичко и паметници?!
(Изказването е на Lubomir Gavrilov, аз само леко съм го редактирал тук-там.)
НЕОБХОДИМИ ИЗВОДИ: Излиза че паметниците на съветския окупатор у нас изразяват благодарността на българите към сталиновите орди заради това, че са пиели, изнасилвали и убивали наши сънародници (още с нахлуването на Червената армия почват масови убийства на ония, за които превратаджиите и окупаторите добре знаят, че няма да стоят безучастни спрямо гаврата с родината ни!)! Значи ние благодарим на руснаците за това че за десетилетия наред са ликвидирали българската свобода - и за това нещо ги наричаме "освободители"!!! Щото са ни освободили от самата свобода, затова ли са "освободители"?! Не излиза ли по тази логика, че паметниците на съветския окупатор всъщност са знак на преклонението на българите пред НЕСВОБОДАТА, иначе казано, пред РОБСТВОТО! Ние своя РОБСКИ МАНТАЛИТЕТ ли славим с тия позорящи ни изцяло паметници?! Моля ви, помислете хубаво и се опитайте да схванете точния, верния смисъл. Щото който нехае за смисъла, такъв уверено върви по пътя, водещ към собствената му дебилизация...
За да измием петната на страшния позор ние предлагаме ето какво (смятаме, че няма друг начин да стане това!):
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар