Какво да правя? - моля ви, кажете ми!!!

Тази сутрин тъй щедрият живот ми предостави нов и то изключително великолепен житейски казус. Ще се опитам да го изложа тук пределно ясно и накратко.

Вчера с г-н Райчо Радев предложихме дебат по най-важен въпрос (виж: Предлагаме широк душеспасителен дебат на тема: Що е училищна мафия - и докога ще търпим изстъпленията й?). До момента почти няма сериозно изказване. Но има обнадеждителни признаци, че дебатът може и да започне. Но не за това ми е сега думата. Ето едно изказване, което поставя моя личен казус в нова светлина:

Анонимен каза: Господин Грънчаров искам да Ви питам нещо. Вие нима не разбрахте, че за вас бъдеще в Пловдив няма защото вас не ви гони една самозабравила се директорка както си мислите, а цяла една мафия? Добре знаете че директорите са безгласни букви и са марионетки, които само изпълняват нареждания на висшестоящите. Вашата директорка ви е опраскала защото така са и наредили. А и е наредил това някой , който е на власт, на висока позиция. Така че няма никакво значение дали ще спечелите делото или няма да го спечелите, и в двата случая вие работа в Пловдив повече няма да имате. Просто засегнал сте нечии интереси и затова ви организираха този тормоз. Ако продължите да упорствате тези сили са така мощни, че ще ви убият. Затова имате само един вариант. Да избягате. Първоначално опитайте в София, в София, за разлика от останалата част от България мафията е малко по-културна. В София имате шанс да си намерите работа и да бъдете оценен. Дори и като учител по философия. Тук в София ще ви въприемат добре, ще ви разберат и учениците, и дори и някои от учителите. А другият вариант е да избягате някъде в дълбоката провинция и да се наврете в някое училище, в което никой не е чувал за вас. И да докретате някак до пенсия. Ако останете в Пловдив и продължите битката си с мафията скоро ще загинете. Казвам ви това нещо за ваше добро. Не съм ви враг. Напротив уважавам ви. Моля да не ме наричате другарко. :)))))

Това пише този човек, на когото още не съм отговорил. Не съм му отговорил защото... не зная какво да му кажа. На мен рядко ми се случва да изпадна в такова състояние, в което да не мога нищо да кажа. Но ето в случая е точно така. Вите за какво става дума.

Вчера пристигнах за кратко в Долна баня. (Не бях идвал доста време и се налагаше да дойда да видя как е положението в родната ми къща.) Дойдох тук, свърших малко работа (да ме прощава Господ, че в неделя поработих малко, но то в Библията всъщност пише, че събота е почивният ден; ала аз и в събота работих, та моля да ме прости Господ и за това!), сега е понеделник сутринта, утре, във вторник, имам часове в гр. Брезово, значи днес трябва да се прибера в Пловдив. Да, ала обаче също вчера мой стар приятел от София ми звънна и "случайно" ми каза почти същите думи - като тия, които по-горе ви приведох. Той пък ме кани да зарежа тия мижави часове в Брезово и да отида в София, там щяло да се намери работа за мен, пък дори и само като учител по философия. И той също смята, че в Пловдив властващата мафия няма да ме допусне да работя, а също така дори и да живея. Трябвало да се спасявам с бягство. Освен това дори и да взема часове по философия в град Съединение, те пак са малко, а заплащането е позорно нищожно (общо на двете места ще получавам към 280 лева хонорар - работейки обаче на две-трети учителска натовареност, ощетен съм зверски с тия лекторски часове!) Един друг приятел от Пловдив като чу дереджето ми каза, че може да ми помогне да си намеря работа като... пазач, денем да пътувам до тия две градчета, да вземам часовете, да дремя по спирките на автобусите на отиване и на връщане, а пък вечер да ходя и да работя като нощен пазач, белким някак връзвам някак екзистенц-минимума. И ето ез сега трябва да решавам: дали да приема предложението на приятеля си от София - или да приема това на моя човек от Пловдив?

Ето го избора, пред който съм изправен тия дни, всъщност тази сутрин трябва да реша: дали да замина тази заран с влака за София - или да се върна с влака за Пловдив?! За куриоз ще кажа, че преди много години аз пак решавах този избор, тогава току-що бях избран за асистент по философия в Пловдив, а в София малко след това се явих във ВМЕИ "Ленин" (така се казваше тогава сегашния Технически университет) - щото там бяха обявили две места за асистент по философия; това е било в далечната 1985 г. (Ако бях станал асистент в София, в ВМЕИ, тям щях да работя в една и съща катедра с... Иван Костов, най-вероятно съдбата ми тогава щеше да е съвсем друга, знае ли се, можеше да стане така аз да съм неговият... министър на образованието, ако това беше станало, сега и българското образование щеше вече да е съвсем друго! Казвам това за да ядосвам завистчиите, майтапя се, иначе казано!) Както и да е, което е минало, то не може да се върне, ето обаче, сега животът ме изправя пред абсолютно същия личен и житейски казус. Което ми показва, че аз нещо не съм направил както трябва в миналото. А аз какво направих всъщност?! Посветих целия си живот на образованието, на училището. Грешка ли е било това?!

Много хора ми се чудят на акъла: как може да се принизцяваш толкова бе, човече, "прост даскал" да си стоиш толкова години, ти не разбра ли, че от училището трябва да се бяга така, както дяволите бягат от тамяна?! Чудят ми се как съм издържал толкова години на този толкова тежък "фронт". А като им кажа, че си обичам работата, те клатят глава със съжаление: очевидно си се побъркал щом говориш такива глупости! Казвам как реагират хората. И приятелите ми. Трябвало отдавна да се захвана за "нещо по-така". Виж умните какви пари направиха, а ти, драги, нищо не си постигнал до момента?!

Имам около час, в който трябва да реша накъде да тръгна. За София или за Пловдив? (Ако тръгна за София ще трябва да звънна на директорите на тия две училища в Брезово и Съединение и да им кажа, че се отказвам от работата, която е с такова мизерно заплащане; така тъкмо и те ще се зарадват; щото аз им се натрапих там и ме взеха по една-единствена причина: че няма друг желаещ за нея учител с философско образование.) Всъщност, в Съединение още не съм започнал, уговорката ни е да започна тази сряда, тогава ще ми е първият работен ден - евентуално...

В Пловдив съм свързан и с едно друго мое дело: предаването "На Агората...", което водя в ПОтв (на "обществени начала", про боно, за идеята, без да съм взел и стотинка!). Няма как да работя в София и да продължа да водя предаването си. И това трябва да отчета. Аз съм човек на дълга и затова ми е трудно да зарежа всичко. Като капак на всичко от днес нататак всеки ден е възможно да излезе решението на ВКС по моя казус: или съдът ще ме върне на работа в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", или няма да ме върне. Как в тази ситуация да постъпя? Всъщност ако ме върне, да предположим, съдът на работа, аз още на другия ден пак може да бъда уволнен - убеден съм, че директорката ще изпълни заканите си. Тъй че този момент е почти ясен. (Другият вариант, а именно възмутените граждани на Пловдив да се вдигнат на масов протест и да изгонят нея от поста е малко вероятен, е почти невъзможен, е равностоен на чудо: и гражданите на Пловдив дълбоко спят, а сърцата им са обхванати от пълно безразличие към всичко, нарочно пиша така несправедливо, с оглед да ги провокирам да ме опровергаят, да докажат на дело, че не съм прав, но това е още по-малко вероятно!) Та ето, казах ви вече същината на проблема, искате ли да ме посъветвате какво да реша - и какво е разумно да реши човек в такава една нелека ситуация?!

Аз от доста време пиша книга за решаването на проблеми, всъщност тя е завършена вече, просто нямам възможност да я издам. Човек, който е написал такава книга, сега на практика показва, че сам не умее да взема разумни решения, това ли ще кажете?! :-) Да де, но не е сигурно все още какво ще реша днес, след около половин час. Не съм решил в коя посока ще взема влака. Много е възможно на самата гара в последния момент да реша какъв билет да си купя. Аз така решавам проблемите си. В последния момент - и то много трудно. Вие по-леко и лесно ли решавате проблемите си?! Блазе ви! Вие сте направо щастливци. Аз пък съм пълен нещастник с това проклето мислене...

Хубав ден ви желая! И ползотворна седмица! Бъдете здрави! Скоро ще се разбере какво съм решил - и защо съм го решил. Все пак вече имам ангажимент пред учениците си в Брезово. Майната им на парите, за мен учениците са важни. Те имаха шанса да общуват с мен, ами ако ги разочаровам, тръгвайки си?! Ха сега де?! Какво да правя? - моля ви, кажете ми!!!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo