Способни ли сме ний, българите, на благородство от най-висока, английска проба?

Знаете ли как биха постъпили европейците?

Ние все още не желаем да ценим хората според качествата и достойнствата им. Ние си затваряме очите и не искаме да видим колко струва човекът, с когото общуваме, с когото живеем, с когото работим. Избягваме да даваме положителна оценка на тези, които ни превъзхождат в някое отношение. Трудно ни е.

Ако нещата спират до недооценяването на човешка личност, все пак не сме изгубили съвсем човешкия си облик. Ама не, комплексираният и влюбен в себе си българин отива по-далече. Той отрича съзнателно чуждите заслуги, той започва да завижда, да мрази, да репресира, да унижава, да изолира, да премахва от пътя си този, който има качества и заслуги. Готов е да го съсипе.

Не виждате ли това около себе си? То често явление ли е? Рядко или системно се случва? Отговорете на себе си честно.

Колко пъти сте се чувствали вие самите онеправдани?

Колко пъти сте разчитали на връзките си - за да заемете примерно някакъв пост?

Колко пъти сте се подлагали на самокритика, разкайвали сте се, искали сте прошка? Отговорете на себе си?

А кога за последно отстъпихте на някого? Подкрепихте ли някого? Помогнахте ли на някого в нужда?

Има много неудобни въпроси. Защо при тези хубави въпроси мълчим, извръщаме глава, бягаме?

Можем ли да оценим обективно и правилно себе си? Можем ли да бъдем изпълнени със състрадание, съпричастност, съчувствие и любов? Можем ли да бъдем честни и справедливи?

А да отвърнем на злото с добро?

Ето ви един пример от военната история, прочетете как са постъпили англичаните. Ако ми кажете, че някой българин е постъпил по подобен начин, ще ви бъда много благодарна.

1918 година. Първата световна война. На Солунския фронт се води тежка битка. Битката при Дойран. Над девета плевенска дивизия се сипе дъжд от снаряди. И под този дъжд желязната дивизия на генерал Владимир Вазов задръства скатовете с 10 хиляди трупа на чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кеймбридж. В никоя война англичаните не са давали толкова много жертви.

След 18 години, през 1936, ветерани от съглашенските войски честват победата на Британската империя. Там до видни пълководци, между които френските маршали Вейган и Петен, е поканен и - забележете!!! - един представител на четворния съюз, противник на Антантата - генерал Владимир Вазов.

На гара Виктория в Лондон присъства и фелдмаршал лорд Милн, командващия английските войски при Дойран.

Генерал Вазов е настанен с други високопоставени в замък, в който е пребивавал Наполеон. Делегациите от всички държави на тръгване към Лондон минават пред почетна група от 50 британски легионера с 29 знамена, те навеждат знамената, отдавайки чест. Генерал Хамилтън се провиква когато минава генерал Вазов: "Гледайте, това е Вазов, нашият противник на Солунския фронт, сега той е наш приятел!".

По-късно, на парад с 3000 участници с 200 знамена, лорд Милн, бившия противник на Вазов, командва: "Свалете знамената, минава генерал Вазов, победителят от Дойран!".

Името на Вазов фигурира в официалната английска история.

Изпитахте възторг от генерал Вазов, нали?

А от генерал лорд Милн изпитахте ли възторг?

Разбирате ли защо генерал Лорд Милн се прекланя пред генерал Владимир Вазов? Проумявате ли начина, по който мислят англичаните?

Сега пренасям нещата в наше време и нашето ежедневие.

Можете ли да припознаете в събитията, случили се пред очите ни в пловдивската ПГЕЕ (където директор уволнява два пъти учителя по философия Ангел Грънчаров, където се води епична най-вече морална борба, включително и съдебна) кой е генерал Вазов и кой е лорд Милн? Кого бихте могли да сложите в ролята на лорд Милн и тази на генерал Вазов? Решихте ли? По български или по европейски го направихте?

Директорът и учителят са живи лица. Кой от тях трябва да изкомандва на учениците от ПГЕЕ: "Свалете знамената, пред вас минава.............!"?!

Способни ли сме ние, българите, на великодушието да оценим някого според достойнството му? Способни ли сме ние на английското благородство? Ще отдадем ли някога чест на оня, който не само твърдо и достойно е посрещнал неправдата и несправедливостта, но и е имал смелостта да поведе битка за правата си, сиреч защитил е и нашите собствени права, нашият собствен интерес? Или с безразличието си, без да си даваме сметка какво правим, отново ще застанем зад неправата страна? 

Способен ли е в нашите условия победеният да отдаде чест на победителя, пък макар и (в случая) само морален (засега)?

Написа: Мария Василева

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo