Властта на простокрацията циментира окончателното путинизиране на България

Из: Забранете изборите!, ГРОЗДАН КАРАДЖОВ

У нас изборите вече не са средство за изразяване на волята на народа, а оръжие за поддържане на диктатурата на партиите. Това повеляват новите промени в Изборния кодекс! Гражданите сме просто пионки, които не трябва да имат права, още по-малко – мнение, различно от това на партийния и държавния елит. Лишени сме и от най-малкия начин да наложим волята си.

Не вярвате? Погледнете последните промени в Изборния кодекс, които най-арогантно управляващите от ГЕРБ, ДПС и ПФ приеха набързо, на тъмно и на килограм.

Първо. Според тях гражданите могат да не харесват издигнатите кандидати, могат дори да го покажат, като гласуват за личност на по-задна позиция в листата, но това вече няма да има никакво значение за резултата от изборите. Защото нищо не бива повече да нарушава партийния рахат! Никакви ярки и стойностни личности не бива да препречват взора на нашия “елит”. Той е единствен и неповторим! Естествено, оставили са прага за разместване на листата, но на практика е толкова непреодолим, че е просто прах в очите на хората. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ДОБАВКИ:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo