Допълнение към текста на защитната ми реч пред Върховния съд

Тази нощ осъзнах, че в текста на своята реч за пред Върховния Касационен съд (виж: Моето обръщение към многоуважаемите върховни съдии - към блюстителите на правдолюбивото правосъдие) съм пропуснал един изключително важен момент; тази сутрин сядам да напиша допълнението, ето го:

... Уважаеми върховни съдии,

Моят (по същество все още несъстоятел се) спор с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, както отбелязах, се дължи на принципни ценностни разминавания в областта на това, което се може да се нарече образователна философия, образователна стратегия и образователна политика. Аз съм убеден привърженик на идеите на т.н. ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ, чиито подход се свежда до това за младите хора да бъдат създадени подходящите условия за разгръщане на техния индивидуален творчески потенциал, за формирането на ценни личностни качества и на граждански добродетели (като умение за самостоятелно, за свободно мислене, за изразяване и защищаване на собствена позиция, за устойчиви прояви на демократичен манталитет и култура и пр.), т.е. моите разбирания са по посока на тенденциите, изискванията и предписанията на новия Закон за училищното образование. Ползвайки се от своята безконтролна власт и злоупотребявайки по арогантен начин с нея, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, нарушавайки изискванията на закона, си позволи да постъпи крайно скандално и недопустимо за съвременните условия, за условията на 21 век: тя обяви своята крайно ограничена представа за старото, анахронично, ретроградно, авторитарно, построено върху административно-командните догми и модели образование за "единствено правилна" и "меродавна", а с опонента си в мое лице постъпи по най-простия начин, именно чрез задвижване на упоменатата яростна кампания за моето личностно и професионално дискредитиране тя най-напред ме обяви за "пълен некадърник", за "лишен от каквито и да било качества да бъде учител", а на това основание след това ме и уволни, опраска ме, ако мога отново да използвам този популярен мутренски термин. Налице е осъдителна, политически мотивирана злоупотреба с власт за разчистване на сметките с опонента, иначе казано, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив си позволи лукса да потъпче най-елементарните, но базисни принципи не само на демокрацията, но и на демократичната етика (предписващи ни да уважаваме разбиранията на различно мислещите). Тази е главната причина нашият дебат все още да не се е състоял - или да се води в крайно специфичните, неподходящи за тази цел условия на съдебните зали. ...

Този абзац следва да го вмъкна някъде в окончателния текст. Сами виждате, темата на речта ми е голяма, същността на проблемите не може да бъде изразена в толкова ограничен "жанр", какъвто е една реч, писана за да привлече вниманието на съдиите. Аз всичките тия проблеми съм ги разглеждал подробно в своите книги, но ето, наложи ми се тук, по подобие на моя велик учител Сократ, да защищавам възгледите си и в съдебната зала. А в съдебната зала е доста трудно човек да говори по такива специфични теми, обличайки ги в терминология, подходяща за чисто правния ракурс, за правната и съдебна оптика на гледане.

Ето че по тази причина за мен предизвикателството е голямо, в тази връзка много мислих дали изобщо да пиша речта си - или да разчитам на импровизацията (което е много присъщ за моя обичай начин) и там, в съдебната зала, да произнеса едно по-кратко, ала вдъхновено слово; да, ама не, в условията на съдебната зала, както е известно (този ден същите съдии ще имат още много и то крайно различни дела, пренастройването им е невъзможно, знаете как времето в съдебната зала винаги не стига!), е голям риск човек да вземе думата за да произнася каквито и да било речи, особено пък по такива наистина сложни проблеми; ето, принудих се да напиша речта си с крехката надежда, че съдиите, на спокойствие, може би евентуално ще я прочетат.

У нас, за жалост, за всичко бързаме, а тия, които много са натоварени и много бързат, те, разбира се, нямат нито време, нито настройката да мислят в дълбочина, говоря принципно, в най-общ план. Ние, съвременните хора, от бързане и от пренатовареност с най-различни проблеми решително нямаме време да поседнем на спокойствие за да помислим, а камо ли пък да побеседваме, да поговорим с друг човек, който, естествено, няма да мисли като нас (което е прекрасно!).

Ето, такова време нямахме с директорката на "ТЕТ Ленин" в тия паметни години на абсурдни борби между старото и новото, нямаме време и условия да поговорим спокойно по тях дори и в съдебната зала, където, разбира се, главен предмет трябва да е именно истината (правдата), а също така и не по-малко значимата за човека справедливост. В нашите тъй модерни времена хората все по-масово не се вълнуват от истината (от правдата), ето, на такива странници като мен им се налага да правим отчаяни усилия да ги убедим, че на най-важното трябва да отделяме най-голямо внимание; но виждате, че хората наоколо общо взето са деградирали дотам, че се занимават предимно с глупости.

Тежко се живее в такива времена на тоталното и така заразително безсмислие, но какво да се прави, такава е отговорната мисия на философите най-вече: да се противопоставят на пълзящото безсмислие и на съпровождащото го тъй коварно и гибелно безразличие - безразличие именно към най-важното, към съдбовно важните неща.

Толкова и по този пункт. Темата е голяма, неизчерпаема, такива са всички теми, които ний, философите, подемаме. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая - и приятна седмица!

Прочее, да подхвърля още нещичко, но за куриоз; сами виждате, тази седмица за мен ще бъде фатално важна; ето в тази връзка какво ми пожела моя страстно немислещ и затова не знаещ какво казва "опонент", привеждам го тук, за да осъзнаете неизмеримия размер на човешката деградиралост, с която ми се налага да се боря:

Анонимен каза: Със сигурност Грънчо няма да спечели делото, защото питахме един гадател (турски ходжа) той гледа на корана и каза, че Грънчо окончателно ще загуби делото, никъде няма да преподава и ще получи инфаркт в съдебната зала, като му кажат тази истина!

Какво ще кажете, а? Бива си го този несретник - или тази несретница?! Върховно е, нали?! Спор за това няма, деградацията тук е неизмерима! (Между другото нямам никакво намерение да... умирам ако наистина загубя делото, аз съм настроен да продължа дори и тогава борбата си; но моето намерение тук едва ли има някакво значение, човек изглежда винаги умира тогава, когато изобщо не го иска: може би умираме тъкмо в най-неподходящите за намеренията ни моменти; така че кой кога и как ще умре не е въпрос от наша компетентност, това са Божии работи; но ето че у нас вече има идиоти, които са си въобразили, че могат да се произнасят дори и по Божиите работи, очевидно се смятат за нещо като "богове"!) Ами за това какво ще кажете:

Анонимен каза: Голям купон ще падне в ПГЕЕ като изгубиш делото, директорката ще ни заведе всички на ресторант да ядем пържоли и кюфтета, а после с една хубава торта ще си хапнем за дисерт. Хоро ще играем на жива музика с българското знаме и училищното! След делото на 15.02 ще празнуваме свободата си от теб!

В ресторанта ще пуснем поздрав да съобщят за победата на любимата ни директорка и тя ще поведе хорото напред и ние след нея ще играем!!!!

Новата колежка по философия и клас ще и дадем от есента тя преподава от учебника, а не измислени теми като теб! Така че можеш да се пръснеш от яд и завист няма да взимаш тлъста заплата от 1500 лв ха-ха-ха!!!

Тъй пише някой идиот, знам ли що за идиот е изчадието, дето пише подобни глупости! Но нищо де, нека въпреки всичко да се посмеем, макар че зад тази картинка стоят всъщност много тъжни реалности, нали така, нали поне това го сфащате, а? Карай де, ако не го сфащате, здраве да е, да живей животът, нали така?! Чао и до скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo