Да преклоним глава пред непреклонната творческа гениалност на великия майстор, сътворил толкова изтънчената подигравка, тъй невероятната гавра!

Много хора ме питаха, задаваха ми въпроса "Как мина?" след като обявих вчера за предстоящото събитие: виж Хубав ден за демокрацията в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин": поканен съм най-после на официално "събеседване"!!!; на някои вече отговорих (по телефона), сега ще отговоря за останалите, които още не знаят:

Ще разкажа всичко най-важно, в последователността, в която всяко нещо се е случило, от което можете да постигнете смисъла. Няма да коментирам, няма да интерпретирам, оставям на всеки сам да си направи потребните изводи; само факти ще изброявам.

Успах да стигна в сградата на ПГЕЕ към 9 без 20, т.е. значително по-рано. Интересно беше, че други кандидати за учител нямаше, само аз чаках. Поговорих си с минаващи колеги, времето наближи, в един момент дойде и "комисията по подбора на кандидатите", състояща се от две заместник-директорки (Атанаска Милева и Камелия Стоянова), педагогическият съветник Илия Маринчешки и една млада дама, доколкото (не)разбрах или преподава философия, или пък е психолог в училището (нова е, не се познавахме единствено с нея). Директорката я нямаше. Ролята на председател играеше педагогическият съветник, но отвреме-навреме се обаждаше и зам.-директорката Милева (другите двама членове на комисията упорито си мълчаха). Зададени ми бяха следните въпроси:

- Бихте ли разказал нещо за себе си?

- Наясно ли сте с изискванията за длъжността, които са представени в т.н. длъжностна характеристика?

- Какви са педагогическите прийоми, които използвате?

- Как се отнасяте към задължителните предписания в т.н. държавен образователен стандарт?

(Отбелязвам изрично, че нямам претенцията да съм запомнил точната формулировка на въпросите, предавам ги тук по смисъл.) Задаваха ми въпросите не наведнъж, а един по един. Отговорих на всичките, като, разбира се, някои ми от тях прозвучаха доста странно (да се представям, въпреки че ний, дето се казва, с по-голямата част от комисията си знаем "и кътните зъби"). Затова по този въпрос отговарях само обръщайки се към неизвестната за мен млада дама, разказах вкратце за себе си. Имам чувството, че като чу отговора ми, тя доста се уплаши (въпреки че и изначално си изглеждаше, кой знае защо, доста уплашена, така поне изтълкувах изражението на лицето й). Разказах й също така и за поредицата от опрасквания (уволнения), на които съм подложен, дамата съвсем се уплаши. Но педагогическият съветник, нищо че е млад, е врял и кипял в тия истории, пое уверено нещата в своите ръце (той, прочее, беше доста активен като свидетел на директорката на всички съдебни дела); имам чувството, че дълбоко в душата си е порядъчен човек, но иначе се старае да не показва това; е, изпитва известно неудобство пред мен (заради безброй излагации, които си позволи, бранейки като Матросов работодателката си от самата правда, от самия разум даже!), но се старае и него да крие; казвам тия неща, щото психологическата ситуация на това "събеседване" беше изключително важна, тя всъщност е най-важното. Изпълнен беше един ритуал, една чисто формална "процедура", никой от комисията не се интересуваше от отговорите ми (повечето отдавна и прекрасно знаеха какво мисля!), но се преструваха, че уж се интересуват. Непознатата млада дама беше с изражение на лицето сякаш е хваната от пазача в някакво небрано лозе. Конфузът й личеше в неподправена форма. (Да се надяваме, че нейната искреност - човечност - няма да бъде възприета от работодателката й като белег на слабост, да се надяваме, че тя няма да пострада заради това, че показваше, пък макар и без думи, че единствена е напълно порядъчна!) Г-н Маринчешки обаче, по своя си маниер, нямаше скрупули и пердашете, дето се казва, "направо през просото". Той е доста предан и изпълнителен и следваше стриктно директорските инструкции, и именно: да се направи един лъже-театрален спектакъл, с оглед "тоя злодей Грънчаров" да не земе да се оплаче че не е спазена процедурата - и да ни отвори нови главоболия. Да, процедурата, процедурата, другари, да бдим за правилността на процедурата! За жалост, нямам таланта на Кафка, на Бекет, на Йонеску, на Оруел - за да представя целия абсурдизъм-сюрреализъм на ситуацията, на театралното действие, разиграло се в т.н. "интерактивна зала" на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" вчера.

Да възпроизвеждам диалога, провел се между нас, е доста трудоемко занятие, признавам си, не ми се пише толкова. Казах, отговорих на всички въпроси пределно свободно, искрено, човечно, по своя си маниер, което още повече увеличи уплахата на младата дама, с която се срещахме за първи път. В един момент имах чувството, че тя от страх е готова да пропадне и да се скрие зад масата, толкова непривични думи излизаха от моята уста. В най-силния момент на моята реч, когато Маринчешки се умълча гузно, се наложи да се обади Милева, но скоро и тя беше сразена от моята логика. Зам.-директорката Стоянова по своя си обичай на моменти се смееше истерично, но не се обаждаше, но ония места от изказването ми, които й звучаха, предполагам, най-неразбираемо или най-неприятно ("революционно"), тя ги посрещаше с неудържим, бликащ от дълбините на душата й смях. Милева в тези моменти се мръщеше (тя може да е всякаква, но на моменти не крие истинската си емоция, не обича да лицемери!), а Стоянова се смееше, криейки усмихнатото си лице зад ръцете. Тия детайли горе-долу предават атмосферата на театралното действие, което се разиграваше. Предавам го както съм го възприел, вярно, аз бях най-активният участник, тъй че ако имаше отстрани публика, тя, най-вероятно, щеше да го възприеме по-различно. Всичко зависи от гледната точка. Ще се радвам другите участници във вчерашния спектакъл (ако не споделят моето възприятие) да разкажат собственото си такова, та читателят да може да сравни и да получи по-обективна представа. Изобщо в нашето училище, в нашата професионална гимназия по електротехника и електроника, ръководена от литераторка, имаме огромни, направо световно-исторически постижения в развитието на театралното дяло, ако мога така да се изразя, нашите спектакли се отличават с такава психологическа и нравствена дълбочина, на която могат да завидят артистичните "колективи" на най-великите, на най-знаменитите световни театри и театрални академии. Съвсем сериозно говоря това. Ако училището ни се префасонира в театрална академия, ще добием съвсем заслужена световна слава и ще покорим световните сцени. Артистизмът в нашето училище е съвсем неподправен, жизнено-достоверен, реалистичен до крайност, до полуда бих казал! Изобщо няма суперлативи, които могат да изразят случилите се вчера памятни сцени. Но финалното действие на играната вчера пиеса показва непостижимата гениалност на режисьора, стоящ невидим зад кулисите, но ръководещ с фелиниевски замах съвсем фантастичното действие. Дръжте се приятели, пристъпвам, съвсем немощен вече, към описването на самото финално действие, имащо величавостта на същинска шекспирова драма!

По едно време бях попитан защо искам да работя именно в това училище. Отвърнах, че ТОВА училище всъщност е МОЕТО училище. Членовете на комисията се спогледаха и ми казаха, че мога да си вървя. Даже забравиха да ми кажат задължителната финална фраза, а именно, че ако евентуално комисията реши да ме препоръча на директорката и та благоволи да признае препоръката й, тогава моя милост ще бъде известена; излиза, че има някакъв мистичен страх в душите на членовете на комисията даже от самото помисляне на такава една евентуалност, нали ме разбирате, доста сложно е да се поясни тази пределно кощунствена мисъл (ако някой случайно си я помисли, той, треперейки от кошмара, предполагаме мигновено почва да плюе в пазвата си!). Но не това е обещаното велико финално действие, много ви моля да не подценявате непостижимата гениалност на нашия режисьор, с право наричан "маестро", вярно, не зная дами тази дума може да има женски род, но това вече са съвсем несъществени подробности. Ето, с немощната си ръка пристъпвам към описанието на обещаното финално действие, което наистина има фелиниевско-шекспировски-кафкиански и так далее и таму подобное величав епичен размах!!!

Минаха към два часа след пиеската. По едно време ми позвъня самата заместник-директорка Милева, която по ранг е най-висша от комисията, аз щях да припадна от изненада като видях да й е се изписва името на телефона ми, повярвайте ми, необичайно силно се изненадах, Боже мили, тия властващи особи нима са преживели такъв велик духовен и нравствен поврат, че да са дръзнали на невероятно героичната постъпка да назначат мен?! За секунда в главата ми нинаха какви ли не мисли: Боже мили, такъв кардинален духовен и нравствен поврат в свидното ни отечество, носещо гордото име "Мутроландия", е възможен само, по моето убеждение, само ако... самият Бойко Борисов се е обадил й е рекъл на директорката:

- Ало, Бойко Борисов е на телефона, чуваш ли ме?! Бахмааму, стига де! Заповядвам ти да престанеш с опраскванията на тоя Грънчаров, че ме заболе главата от вас двамата с него! Айде, айсиктир, мащайте ми се от главата де, само до вас ми е! Връщай го на работа, че ми писна веке! Чу ли! Айде че бързам, требе цела държава да оправям!

Признавам си, и тази сцена ми мина през акъла за минутка, представяте ли си?! Боже мили, дошъл е най-сетне разума в тия директорки, не, това едва ли е възможно де, но нещо е станало, та Милева да ми звъни! А аз в този момент, в който тя ми звънна, бях на едно друго място, разговарях с... директорката на училището в гр. Съединение (!!!), която благоволи да ми даде на хонорар няколко часа, та да не умра съвсем от глад в идващите месеци; и таман с нейната комисия си говорехме (в съвсем човешки тон, без всякакви театрални кафкианщини!), и хоп - звънят ми от ТЕТ "Ленин", Боже, ще падна, какво ли ще ми каже тази Милева, която никога в живота не ми е звъняла?! Успях набързо да се прекръстя, търсейки Божията милост, щото имаше съвсем реална опасност да ми спре сърцето като ми бъде казано, да допуснем, ето това:

- Господин Грънчаров, заповядайте в училището за да обсъдим сключването на договор с Вас в тъй създалата се интересна ситуация!

Нещо такова, ей Богу, очаквах да ми бъде казано, не лъжа, не се правя на интересен, чистосърдечно си признавам! А вместо това представяте ли си какво ми беше казано?! Не, едва ли имате такова велико въображение, че да можете да си представите какво ми беше казано! Вие да не сте Шекспир-овци, че да имате чак такова мощно въображение?! Какъв Ви Шекспир, Шекспир ряпа да яде, това, което ми беше казано, никой шекспировец не може да го изобрети, тук се иска такава гениалност, пред която всички Шекспировци накуп са най-жалки духовни джуджета! Ох, богове, дръжте ме, за да мога да кажа тия величави и гениално замислени думи, които има щастието да чуе моето ухо вчера, когато ми се обади въпросната заместник-директорка Милева; не, няма накъде повече да увъртам, налага ми се да кажа цялата потресаваща истина; ето, четете, порадвайте се:

- Господин Грънчаров, искам да Ви кажа нещо, много съжалявам, че одеве, когато бяхте тук, не се сетих да Ви го кажа. Става дума за това, че при мен има едни 41 лева, това са парите, които сплотеният ни колектив събра за да Ви подпомогне материално в навечерието на Рождество Христово. Вие още не сте си ги взел, ето, много Ви моля, елата в близките дни, когато Ви е удобно, за да Ви дам тия парички - та да не ги държа повече при мене!

Това ми каза въпросната Милева, за въпросните 41 лева била цялата работа! А аз се надявах... Боже мили, щях да падна, не, думи нямам, колко велико е това! Прекланям се пред гениалността на великия художник, чиито творчески гений е измислил тази тъй изтънчена подигравка, тази невероятно хубава гавра: ти искаше да те назначим за учител, неее, нема да стане това, ето ти на теб тия 41 лева, и това ти е много, никаква работа нема да видиш при нас, хахахахахахахах! Подигравката си я бива, а, какво ще кажете, драги мои доморасли шекспировци?! Гениална е, нали така? Спор за това нема и не може да има никогаш.

Това беше. Това стана. Аз друго и не съм чакал де, но чак такива свръхшекспировски театрални постижения, признавам си, не бях чакал! За вас не знам, ала аз не бях чакал, че ще бъдат минати всякакви граници на приличието, а, какво ще кажете по този въпрос, драги ми дами и господа, драги другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Или и вие онемяхте вече? Какво друго ни остава освен да онемеем и да склоним глава в знак на преклонение пред гения, с когото имахме тъй щедрата благодат да влезем в леко съприкосновение!

Приятен ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи, живот и здраве да е само!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo