Отворено писмо с чисто морална насоченост, отправено до кандидат-евродепутата Св.Малинов

Тази сутрин написах и изпратих следното съобщение до г-н Светослав Малинов (евродепутат и кандидат за евродепутат), което поради естеството му се смятам за длъжен да обнародвам, т.е. да го превърна в нещо като "отворено писмо", ето и неговото съдържание:

Г-н Малинов, писах Ви преди време по мой казус, тогава не реагирахте, което, признавам си, ме обиди. Сега подновявам въпроса си. Ето два документа, в които разказвам за казуса си: Мое пределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието

Вторият документ и писан и изпратен лично до Вас, ето Ви го отново: Идват все по-тежки времена, но ако с общи сили започнем да се борим срещу зулумите на злосторниците те в един момент ще мирясат! (Видяно от Светослав Малинов / Svetoslav Malinov в 7:49 ч.)

Аз зная добре, че Вие като евродепутат не можете да направите по казуса ми кой знае какво, но ако поне бяхте реагирал някак, примерно в медиите, това може би щеше да спомогне малко; щото най-вече поради тоталното безразличие на гражданите (да не говорим за държавните институции и длъжностни лица) най-вече, казусът ми, както и може да се очаква в свидното ни отечество, стигна до задънена улица. Та аз тогава се надявах, признавам си, поне политици като Вас, на които вярвам, да бяха реагирали някак срещу грозната несправедливост и гавра, извършена от самозабравили се гербовашки властници над един скромен български учител.

Но не, за жалост, такава реакция не последва. Особено съм разочарован от поведението на г-н Йордан Иванов, лидер на ДСБ в Пловдив, който след като квалифицира казуса ми като "чисто личен и личностен", не пожела да направи каквото и да било за да спомогне за решаването му. Аз бях оставен съвсем сам да се боря с една огромна и крайно агресивна държавна система, всъщност с две такива системи: защото ми се наложи да се боря не само с овладяната от отвратителен волунтаризъм на властващите система на държавното командно-административно образование, но също така и с правораздавателната система ми се наложи да се боря съвсем сам. (Всъщност единствено ми помогна г-н Тодор Димов, адвокат, член на "Да, България", който безвъзмездно, про боно се съгласи да ме представлява пред Окръжен съд, което доведе до там, че спечелихме делото на тази инстанция, съдът отмени заповедта за уволнението ми и ме възстанови на работа като учител; г-н Димов пое моята защита и при касационното обжалване на другата страна във ВКС, ето, сега делото е във ВКС и всеки момент очакваме крайното, така съдбовно за мен решение.)

Пак Ви пиша с крехката надежда, че може би чувството Ви за справедливост и хуманност ще се оживи и Вие ще намерите начин да реагирате, поне да ми кажете как възприемате нещата. За мен това, в положението на тотално безразличие, може да изиграе ролята на известна морална подкрепа. Тия неща, чисто човешките, противно на разпространените мнения (че "личностното съвсем не е интересно и важно", включително или дори най-вече разпространено сред политиците), по моето дълбоко убеждение са именно НАЙ-ВАЖНОТО, по което може да се различи автентично десният политик от политическият спекулант и шарлатанин (или кариерист) с чисто комунистически манталитет, който, моля ви се, се представя понякога дори и за "десен политик".

Простете, но като дългогодишен учител по философия и гражданско образование съм привикнал да бъда пределно искрен - и да казвам точно това, което мисля; всякакво лицемерие ми е напълно чуждо.

Всичко добро Ви желая, ще се радвам да спечелите изборите и отново да влезете в Европейския парламент (смятам твърдо, че сте най-добрият български представител там!), но няма да скрия и това, че с настоящото си отворено писмо до Вас целя да разбера изключително нещо важно относно морала Ви, вярвам сам добре ме разбирате, но чувството ми справедливост изисква да Ви го кажа сам - та да не накърня с нещо достойнството Ви!).

С уважение: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo