Кой съсипа "бляскавото" ни социалистическо образование и опростачва нацията ни: демокрацията и Сорос ли?

Запитах приятелите си във Фейсбук преди 12 часа следното:

Тъй "цветущото" социалистическо образование у нас в ерата на комунизма било съсипано от... Сорос и "соросоидите", пробутващи ни ценностите на проклетата западна демокрация! :-) Следите ли ми мисълта? Чуйте какво казват: за опоростачването (дебилизирането) на българските деца и на българската нация били виновни не дерибействалите 70 години комунисти, а, моля ви се, ... "соросоидите"! :-)

Кой от вас споделя тази толкова разпространена у нас теория, която обаче има лекия недостатък, че е напълно погрешна?

Ето едно изказване в тази посока на комуноиден дебил, нарекъл се... "Спиноза":

Опростачаването на българското образование и българските деца бе предварително замислено и подмолно извършено, през мрежите на Сорос, И БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ УЧАСТВАХА АКТИВНО В ПРОЦЕСА, колко много от тях намазаха от грантовете на Сорос и "Америка за България", още повече точеха лиги, но не ги огря, обаче те съдействаха на разрушаването и не им пукаше. Питал съм даскали за тия фондации, за особено вредната "Пайдея", никой даскал не се възмути!

КОМЕНТАРИ:

Адриана Янкова: Както почти винаги, истината не е само на едната страна. Има истина в това за т. нар. "мрежи", но има и други причини.

Ангел Грънчаров: Напротив, истината ВИНАГИ е на едната страна, а на другата страна ВИНАГИ е лъжата. Но се иска мислене, а също така се иска и СЪВЕСТ за да вземеш страната на истината. Няма такова нещо като ПОЛУИСТИНА. Истината не приема лъжата.

Апропо, а това, че вече 12 часа МЪЛЧИТЕ по повод на въпроса ми какво показва?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo