(Снимките са на Ники Димов, който е снимал възхитителния пейзаж, виждащ се от имота на своя клиент.)
Колегата-блогър Ники Димов (имам предвид, че ми е колега като блогър, иначе той е агроном, а аз съм философ) е написал в блога си публикация, в която разказва какво е правил в неделя (вижте: Неделна резитба в Момин проход - 17.03.2019 г.), в нея става дума и за това как моя милост се включи в неговата дейност в неделния ден. Но за разлика от него аз този път спазих стриктно Божията заповед да не се работи веднъж в седмицата, вярно, в Библията е казано да се почива в съботния ден, но нашата църква е определила за съботен ден неделята; както и да е, да не влизаме в този спор, но истината е, че аз в неделния ден нищичко не работих.
А този път не му помагах в резитбата, но за сметка на това се възползвах от неговото пътуване: той имаше оферта за работа (от един виладжия-софиянец, имащ вила в Момин проход), е, аз бях закаран напълно безплатно да видя родната си къща в Долна баня, а пък също така имах и възможност да се наспя (щото предната нощ бях на работа, знаете, аз работя като нощен охранител, новак съм в тази работа и безсънието нощем още твърде много ме съсипва!).
Е, починах си, поспах (доколкото изобщо е пълноценен съня през деня, едва ли може да замести съня през нощта), и пак с колата на Ники се върнахме навреме в Пловдив - защото аз в неделя вечерта също бях на нощна смяна.
Та тази е историята, за която той разказва в блога си, а аз тук го допълвам. Вярно е това, че в Долна баня, понеже нямах какво друго да ям (и не ми се ходеше по магазините), имаме там само картофи, направих една картофена манджа, от която дадох и на Ники да похапне една чиния след като се върна от работа. И после потеглихме по обратния път. А пък моя съсед от Долна баня Венци го почерпих този път с едно хубаво кафе от автомат, което бях направил в завода на ЛИБХЕР, там именно съм охранител, там има доста кафе-машини, които правят хубаво кафе, но на половин цена, та аз бях направил кафе за из път, е, почерпих от него и съседа ми в Долна баня, който е също безработен (както бях аз доскоро).
В Костенец видяхме щъркели, в Долна баня толкова бързахме, че нямаше време да се порадваме на долнобанските щъркели, и те са пристигнали, ала за да им се полюбуваме наистина нямахме време. Това беше в основни линии нашето пътуване. За мен беше много изгодно, без да дам стотинка можах да си видя родната къща, да поспя и почина в нея, да полея саксиите и пр. Такива работи. Това са малки човешки и житейски, а също така и блогърски работи, щот и ний, блогърите, все пак на първо място сме човеци - и трябва да си останем такива.
Хубава вечер ви желая! Бъдете човеци и вие - и няма да сбъркате; това вече ви го казвам като философ, който пише и говори все такива съдбовни "нелепици", за които обаче често забравяме.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар