Изцяло неподатливият железобетон в главите на българите се излива в нашите свидни училища!

Тия дни получих отговор от РУО-Пловдив (виж: РУО-Пловдив отново се изложи здравата!) на своя жалба от преди време, писана във връзка с начина, по който беше проведена процедура за назначаване на учител по философия в пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") - виж Нова жалба до компетентните органи по повод на някои последни странности в дейността на ръководния екип на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин". Имате възможност, последвайки тия линкове, да сравните двата документа и сами да си направите съответните изводи.

Примерно можете да осъзнаете самостоятелно истината, че въпросните самозабравили се властнички очевидно живеят на планета, прекалено различна от нашата, в която действат съвсем други закони (най-вече морални, за мен обаче именно моралните закони са най-важните!). Значи налага се някак да спомогнем за приземяването на въпросните витаещи в облаците на бюрокрацията властнички, т.е. да спомогнем да осъществяването спрямо тях на знаменития тодор-живковски лозунг от непрежалимите времена на социализмо-комунизма, който, очевидно, изобщо не си е тръгнал да си ходи от българското образование и училище. Воден от тия тъй хуманни подбуди, моя милост си направи труда да напише отговор на отговора, който получих от г-жа Началничката на РУО-Пловдив, с което нашият тъй своеобразен дебат между... глухи продължава, той тече вече няколко години.

Знаете, че тия дни в нарочен документ, наречен Предлагам Пловдив да стане знаменосец на промяната към добро: да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище!, предложих да сменим формата на този многогодишен задочен псевдо-дебат и да го направим истински, т.е. предложих инициативата за провеждане на "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в сферата на пловдивското образование; интересното е, че до този момент никой, нито гражданин, нито властник, не откликна на предложението ми, от което си правя извода, че и властниците, и гражданите у нас общо взето се намират на едно и също (умствено и нравствено) ниво или равнище на своето тотално безразличие към собствената си съдба, към собственото си бъдеще; от което пък си правя извода, че народът ни е напълно достоен за своите толкова лоши управници (излишно е да споменавам, че и медиите мълчат като комунисти на разпит!).

Да, ама такава една констатация съвсем не отговаря на моите разбирания, аз смятам, че въпреки трагичното положение не трябва да се отказваме да работим за предизвикване на промяната към добро; та в тази връзка ми се наложи да напиша въпросния нов документ, в който хем да кажа как аз възприемам предоставения ми изцяло незадоволителен (формален) отговор, хем по този начин да... хвърля малко съчки за подпалването на огъня, дай Боже, на тлеещия, на неразгорелия се дебат; ето какво написах, то може да се разбере именно благодарение на очертания тук, в тази уводна част, смислов контекст:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р, инж. Десислав Балев,

Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, 

Министър на образованието и науката

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен (опраскан) от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.

Уважаема г-жо Киркова,

Уважаеми доц., д-р, инж. Балев,

Уважаема г-жо Анастасова,

Уважаеми г-н Стаматов,

Въпреки че по неизвестни за мен причини г-н Стаматов, омбудсманът на Пловдив, не пожела да спомогне за започването на нашия публичен дебат (незадочен обаче, т.е. провеждан не чрез писма, а на живо, очи в очи!), и нему адресирам това писмо - защото продължавам да смятам, че изтъкваните от него основания за неучастието му са прекалено формални, сиреч несъществени, мними, а истинската причина е неразбиране на огромната роля и най-вече на тъй великия смисъл на демокрацията (и на свободата особено!); да, този е главният ни кусур, разпространен, за жалост, едва ли не поголовно! Същото, за жалост, може да се каже и за останалите адресати на моите отворени писма, примерно директорката на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") даже не позволи на секретарката си да ми изпрати входящия номер, с който е регистриран изпратения от мен документ, сиреч позволи си да не направи това, което сториха дори и нейните началници от РУО и от МОН, с което за сетен път демонстрира своето пълно неуважение не толкова към мен, авторът на писмото, колкото най-вече към демокрацията; пък така за сетен път демонстрира крещящата си недиалогичност, което е равно на антидемократичност, щото демокрация без диалогичност и без дебати няма и не може да има.

Даже имам чувството, че тя продължава да крие моите писма, адресирани до г-н Председателя на Обществения съвет на училището, което пък е демонстрация на неуважението й към демократичните институции и процедури; и въпреки това, сами виждате, тя едва ли изпитва каквото и да било неудобство от демонстрирането на такива незавидни качества, несъвместими с положението й на мениджър на образователно и възпитателно (!!!) учреждение в една що-годе демократична (и при това европейска!) страна, институция, която се намира в града, който пък тази година е европейска столица на културата!

Аз пък, като съвестен учител по философия и гражданско образование, се смятам за длъжен да помогна и на многострадалната г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), и на всички останали, дето страдат от подобни в корена си неверни представи за нещата от живота - изнасяйки чрез своите отворени писма нещо като отворени уроци по демокрация не само на съответните длъжностни лица (с надежда някога да осъзнаят на кой свят все пак живеят!), но най-вече и на гражданите, щото по моята концепция в момента, в който се промени съзнанието и манталитета най-вече на гражданите, едва тогава ще се наложи и управниците да променят своя манталитет; но докато гражданите не си изпълняват ролята, по тази причина и управниците си позволяват какви ли не своеволия. Та значи воден и вдъхновяван именно от тези благородни чисто ценностни подбуди аз сядам да пиша тази заран своето поредно отворено писмо, ето какво смятам за важно най-напред да Ви кажа (за краткост и прегледност отново ще обособя отделните възлови моменти в точки и подточки):

1.) Уважаема госпожо Киркова, вече сте длъжна непременно да уволните тъй мързеливия чиновник, който пише отговорите, които Вие подписвате и ми пращате: амче този чиновник без капка неудобство Ви злепоставя, а също така излага и институцията, в рамките на която нахалост си получава заплатата. Съдейки по тъй загадъчните съкращения най-отдолу на документа си правя извод, че той е написан от чиновник (чиновничка), чието име започва с АК, допускам, че това е най-вероятно многоуважаемата г-жа Антоанета Кръстанова, инспекторката по философия, която има такава неоценима заслуга за моите двукратни опрасквания (уволнения). И понеже не мога да допусна, че г-жа Кръстанова страда от нещо като напреднало малоумие, та си позволява да пише толкова глупави, с извинение, и дискредитиращи най-вече Вас, уважаема госпожо Киркова, формални и безсъдържателни отговори, то допускам, че тя прави това нещо единствено защото си позволява да се води от своите лични чувства на ненавист към моя скромна милост, което пък е недопустимо за един държавен чиновник, получаващ заплатата си от нашите, на данъкоплатците, пари. Много Ви моля, уважаема госпожо Киркова, ако не можете да уволните г-жа Кръстанова, то поне я накажете по някакъв начин, та да почне да мисли когато пише бъдещите варианти за отговор на Вашите писма; казах Ви, като гражданин най-вече, много съм загрижен, че допуска такова нещо, да злепоставя Вас, а също така и да вреди на имиджа на институцията.

2.) Независимо от това обаче г-жа Кръстанова е написала, а Вие сте подписала и сте ми изпратила един невероятно майсторски съчинен шедьовър на нищонеказването, който мен, философа, ме удивлява не само по стилистичния си майсторлък, но и по тъй удивителната си смислова пустота; госпожа Кръстанова очевидно е твърде напреднала в тази област, за което, по моето скромно мнение, заслужава все пак и някаква награда. (Но и тя не може да надмине в туй отношение многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която след като написа няколко планини изцяло лъжливи компромати от тъй любимия й литературен жанр на пределно лиричния административен донос, се измори дотам, че изпадна в творческа криза, която доведе до това, че душата й стигна до някакъв кошмарен ступор на абсолютното мълчание, т.е. душата й се превърна в нещо като "черна дупка", която нито приема, нито предава. Ний, небезразличните към проблемите на образованието граждани, опитващи се съвсем безуспешно да влезем в диалог с нея, имаме чувството на това основание, че тя се е превърнала в нещо като крайно аскетична монахиня, която е дала именно такъв строг доживотен обет за мълчание, че за да не й се наложи да го наруши, напоследък дори почна да се крие от нас, небезразличните към образованието граждани, къде ли не; последния пък се скри в намиращия се в близост до пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ресторант (!!!), където, за самонаказание, близо два часа се принуди да дъвче пържоли - само и само да не й се наложи, опази Боже, да проговори пред гражданите!) Та мисълта ми е, че и двете тъй усърдни труженички на бюрократичното нещонеказване, едната тъй страстно отдадена на обета си за мълчание, другата, предполагаме, отдадена на обета си за писането на нищонеказващи бюрократични шедьоври, несъмнено заслужават най-висша награда за старанието си!

3.) Този обаче тъй мързеливо написан компрометиращ Ви документ обаче наистина е шедьовър на нищонеказването, ала за ревностни търсачи на смисъла като мен, той ако не казва, то поне намеква за невероятната и то съвсем мутренска идиотщина, която цари и властва в сферата на управлението на училищата; понеже не ща да правя цялостен анализ на този покъртително многозначителен все пак документ, ще Ви дам само един пример, а за останалите подобни моменти на шедьовъра, разчитайки на Вашата несъмнена интелигентност, ще Ви оставя да се досетите сами.

4.) Да обърнем внимание на последните думи на шедьовъра, цитирам: "... директорите като работодатели определят начините и методите за избор на най-подходящите кадри в училището". Ето как с няколко тъй сполучливо подбрани думи г-жа Кръстанова фактически (без да иска обаче) ни казва следното:

- В областта на "избора на най-подходящите кадри" (думата "кадри" е любима дума на таваришч Сталин и на комунистите изобщо, да си спомним лозунга "Кадрите решават всичко!" от страшното време, в което бяха избити толкова много хора, за комунистите хората не са, опази Боже, личности или дори човешки същества, те са именно "кадри", давате ли си сметка що значи употребата, в този контекст, на тъй многозначителната, въпреки убийствената си безизразност, дума "кадри"?!) значи излиза, че в българските училища цари абсолютен и то напълно субективен административен произвол на директорите, те, по тази логика, имат пълното право да си назначат за учител по философия ако пожелаят дори и някое магаре! (Да не говорим, че могат да си назначат някакъв мухльо, някаква абсолютно безлична мижитурка, която, разбира се, на какво ще научи учениците си: на мухльовщина, на мижитурковщина ще ги научи, на какво друго да ги научи, моля ви се?!); благодарим на г-жа Кръстанова, уважаема г-жо Киркова, че чрез Вашите уста успя да каже (пък макар и по йезуитски начин, естествено, по какъв друг начин да ги каже, ако ги каже в прав текст ще бъде и тя опраскана и изритана от системата като мен, нали така?!) тази толкова важна истина за реалното положение, което цари в училищата, превърнали се, по всеобщото мнение на народа, не само в нещо като като мутренско-феодални владения на директорите, но и в крепости на вездесъщия комунизъм, а също така и в инкубатори за непрекъснато възпроизвеждане на стереотипите на комунизма, нали така, щото тия две неща си вървят ръка за ръка?!

- В горния тъй невинен израз се съдържа и признанието, че за директорите на училища не важи никакъв закон, никаква обективна процедура, сиреч, признава се, че техният произвол, тяхното абсолютно своеволие, както казахме вече, е единствения им закон; да де, ама за да е така, то следва не само училищата да са тяхна еднолична частна собственост, но следва дори и... учениците да са техни собствени деца (та да могат да имат известно право да правят с горките ученици каквото си искат - което и на собствените си деца обаче нямаме все пак правото да правим, нали така?!), а тъй като това очевидно не е така, то значи какво излиза?! Ами излиза, че в това отношение лудницата в нашето училищно образование е не висота, субективизмът е на най-високо ниво, директорите могат да си назначават не само мухльовци и мижитурки за учители, но и могат, ако поискат, и магарета за учители да си назначат; да де, ама понеже училищата не са им все пак лична частна собственост и бащиния, то какво излиза?! Виждате ли, че абсурдът тук се оказва неизразим с думи, затова за пореден път отправям поклона си пред майсторството на г-жа Кръстанова, успяла с пет думи да каже това, което аз не успявам да изразя с многократно повече, със стотици, да не кажа с хиляди думи!

- Не е зле да се опитаме да вникнем по-основателно и в израза "най-подходящите кадри", аджеба, кой ли е най-подходящ за да бъде учител по философия?! Послушкото-мижитурка, който не е като Грънчаров, нали така, ето, това е според отдавна доказаната от живота формула, която бива следвана стриктно от многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), това е един безспорен извод; добре де, за кого требе да е "най-подходящ" избраният от директорката щастливец?! За нея самата или за учениците?! Очевидно за нея самата, учениците ряпа да ядат, тях пък кой ли ги пита?! А как един директор като многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), която е доказала, че хал-хабер си няма що е това философия, ще може да прецени кой от кандидатите е най-подходящ именно за преподаването на такъв неведом за нея предмет?! Боже мили, с коя ръка трябва да се кръсти човек като се замисли и за тия евентуални идиотщини?! Виждате ли колко многозначен, изцяло евристичен е документът, написан от ръката на г-жа Кръстанова, виждате ли какви страшни истини лежат под него?! Г-жо Киркова, мен ме опраскаха за това, че в прав текст казах (и дори написах в книгите си!) това, което г-жа Кръстанова сега казва така експлицитно, добре де, мен за това, което казах и написах, ме наградиха с две опрасквания и с пет години страдания в принудителна, репресивна безработица, сега тя какво заслужава за тъй чрезвичайната си и неочаквана смелост и за неподозираното си мъжеството ли?! И тя ли следва да бъде опраскана - за да има адекватност?! Или нея, понеже е от наште, следва просто да я наградим?

5.) А каква награда заслужава многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") за всички тия свои неописуеми по величавия си абсурдизъм-сюрреализъм героизми, които аз като съвестен архивар на случващото се в това печално известно учебно заведение описвам комай всеки ден в последните 5-6-7-8 години вече?! Не е ли вече време да й построим барем един паметник, който да стане нещо като надгробна епитафия на умиращото, на погиващото в страшни абсурди българско образование и училище?! Крайно време е да се помисли и по този въпрос, за достойната награда за нейните тъй епични заслуги на благо роду, народу, державу, власти, общества, нации, управляющей (ГЕРБСП) партии, государства и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири в тъй свидното ни отечество Мутроландия?!

Спирам дотук. Мога още много да анализирам сякаш неръкотворен шедьовър-паметник, който Вие, уважаема госпожо Киркова, благоволихте да подпишете и да ми изпратите. Все още, да Ви припомня, не сте ми изпратила отговор на мое писмо, в което се самопредложих за някаква скромна награда за моите несъмнени заслуги като напълно доброволен и всеотдаен граждански консултант не само на Вас самата, не само на многострадалната госпожа директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), не само на г-жа Киркова и прочие, но и на голяма част от апарата на славното централно МОН, все пак за моите всекидневни усилия в последните 7-8 години аз заслужавам някаква награда, справедливо ще е да бъда награден с нещичко, моля Ви, можете ли да признаете поне това, а?! Аз не знам дали има друг случай на толкова всеотдайно безкористно служене на една велика идея, каквато е идеята за практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности, и най-вече в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин")?! Вероятно сте затруднена да ми дадете някакъв отговор, но Ви моля все пак да мобилизирате г-жа Кръстанова и другите майстори на йезуистичната нищонеказваща казуистика, работещи в РУО-Пловдив, та да изобретят още един невиждан шедьовър, с който да увенчаят достойно своите също така многогодишни усилия в построяването на величествения неръкотворен паметник на бюрократичното нищонеказване!

Завършвам с това: не е ли време вместо да си пишем писма да седнем на масата на преговорите и хубаво да си поговорим за всичко - както подобава да сторят що-годе разумните човешки същества и граждани?! Може да се наложи да говорим, примерно, една седмица, ще го сторим, ще решим всички проблеми и ще престанем да се измъчваме взаимно с писане, четене, изобретяване и съчиняване на какви ли не шедьоври, кой от кой по-главозамайващ по величавостта си?! Не сфащате ли вече, че не е разумно да се излагаме повече пред цяла България и пред целия свят с тия идиотщини: страдайки от разни анахронично-ретроградни скрупули вие, властващите, да продължавате да си правите каквото ви скимне, пък ний, гражданите (в мое лице засега комай кажи-речи: имам само неколцина предани и твърди последователи!) да се опитваме отчаяно да озаптим произвола ви, т.е. да ви вразумим, неуспешно, разбира се?!

Да, но излагациите остават, нали така?! И, да се надяваме, нещо все пак може би се случва в кратуните на нашите читатели, с извинение за израза, но и истински кратуни да носеха вместо глави нашите читатели, дори и тогава нещичко щеше вече да е проблещукало във въпросните кратуни, нещо щеше да се е изменило; да обаче, но железобетонът на главите им изобщо не поддава, представяте ли си какъв кошмар пък е това?! Е, този изцяло неподатлив железобетон в главите се излива тъкмо в нашите свидни училища: сещате ли се сега какъв е смисълът на моята така отчаяна и може би напълно обречена борба?!

Бъдете здрави!

2 март, 2019 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo