Представена публикация

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел Грънчаров Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и пи...

петък, 15 март 2019 г.

Манджа за безработни и затова едва оцеляващи репресирани образователни дисиденти с творчески и новаторски наклонности


Манджа мое изобретение - подходяща за гладни репресирани от властващите бюрократи в образованието учители по философия, работещи от месец като хонорувани лектори по философия (за 100 лв. месечно), които по тази причина са се принудили от седмица насам да работят като... охранители (на минимална заплата), тя обаче ще им бъде изплатена едва в края на следващия (след отработения) месец, а поради това им се налага оттук-нататък да живеят два месеца без пари!

Както и да е, та ако случайно се намери друг човек в аналогично положение, който проявява интерес към рецептата на изобретената от мен висококалорична (твърде хранителна) манджа, ще му я дам съвсем безплатно...

Приятна вечер ви желая!

Забележка: Заглавието е нарочно съчинено с единствена цел да съсипе съня на бодри дежурещи в блога ми другарки, изживяващи се като адвокатки на репресиращите ме самозабравили се гербовашки управнички в пловдивското образование.



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

15 коментара:

Анонимен каза...

Много ядене. Лошо.

Анонимен каза...

Грънчо, гледай да не се отровиш с тия бъркочи, че както плащаш по 12 лв на месец здравни осигуровки, не можеш да си покриеш само прегледа в Бърза помощ с тях, да не говорим за болнично лечение. Пак ще увиснеш на нашия гръб да те лекува държавата със здравните вноски на изрядните работещи данъкоплатци и то след като две години вместо да работиш, получаваш обезщетения за безработица и други помощи от държавата пак от нашия джоб, за да се разхождаш с един чадър и един платмасов стол из Пловдив да протестираш, вместо да работиш. Добре поне, че от една седмица си намери истинска работа, макар и нископлатена, но такова ти е равнището, все пак.

Анонимен каза...

Дай рецепта. Добър си признавам. Заради теб взех да пека хляб!

Ангел Грънчаров каза...

Кое му е лошото ма, другарко? Човек гладен трябва да бъде и според Вас това е добро, тъй ли? Малоумна ли си или си оскотяла от хептен от злоба? Защо толкова ме мразиш ма, отворена другарко?

Анонимен каза...

Izglezda vkusno

Veneta Pejdanovska

Анонимен каза...

И да не е гладен човек при вида на гозбата....ще огладнее!

Д-р Стефан Кючуков

Анонимен каза...

На мен лично ми се прияде...Изглежда много вкусно

Margarita Malinova

Анонимен каза...

Та какво си сложил в тая манджа? Виждам картофки и оризец май.

Stela Belovska

Ангел Грънчаров каза...

Сложил съм много неща, които намерих във фризера: картофи, зелен фасул, бамя, консервирани домати сложих, разни подправки, намерих също пакет дребнички макарони, лук, чесън, моркови също съм сложил, мислех всичкото това да го пека, но реших в крайна сметка да го сваря. Получи се наистина вкусна манджа, снощи дойде тъщата, така хареса и похвали манджата ми, че се изненадах (тя иначе ме смята за способен готвач, това е единственото мое положително качество, което тъщата признава!). Такива работи. Бях гладен като вълк, но изчаках да стане постната манджа, от която и аз хубаво си похапнах. Това е животът. Гладни няма как да живеем...

Анонимен каза...

Като повръщаница прилича тази помия! Дори и прасетата няма да искат да я ядът! Научи се да готвиш както трябва това е като циганска манджа! Болумачи.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, психично болна сте от злоба. Как можете да говорите идиотщини за манджа, която не сте вкусила?! :-) Както се изказвате за книги, които не сте чела. Нима не се усещате колко много се излагате? Вярно, криете си самоличността, но все пак сте даскалица, уродливо нищожество...

Анонимен каза...

"Гладни няма как да живеем..." - толкова е мъдро и съкровено, философът си е философ във всеки един миг...

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, позволете ми да изразя задоволството си от коментарите ви. Гневните ви изблици са достатъчна причина човак да се връща отново и отново в блога ви. До такава степен се връзвате на троловете, че е истинско удоволствие да се наблюдават припаданията ви. :)

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, не се впечатлявайте чак толкова от някакви "гневни изблици" на моя милост, съществуващи единствено в болничното Ви съзнание. Аз Ви изследвам на, другарко, майтапя се, постоянно блъфирам, а ето че Вие сте ми се вързала. Глупаво е да се връзвате така балкански, другарко. Опитвайте да вниквате и поне отчасти да разбирате що всъщност и в действителност става. Приятни напъни в тази посока Ви желая! Питайте ако не разбирате...

Ангел Грънчаров каза...

Болничното исках да напиша...