Моето отворено писмо до г-н Герхард Дивалд, управител на Либхер-Хаусгерете Марица

(Основателят на фирмата Ханс Либхер – предприемач, изобретател, визионер.)

Тази сутрин най-сетне имам време да си изпълня замисъла (виж Последната пречка пред изпращането на писмо до г-н Герхард Дивалд, управител на Либхер-Хаусгерете Марица, е отстранена) и да напиша обещаното писмо; ето какво се получи в крайна сметка:

До г-н Герхард Дивалд, Управител на Либхер-Хаусгерете Марица

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Грънчаров, водещ на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия

Уважаеми господин Дивалд,

Животът в нашата тъй приказна страна понякога е толкова странен и причудлив (вярвам, че вече сте имал сам възможността да се убедите в това!), че ето, моя милост, дългогодишен гимназиален (и университетски) преподавател по философия и гражданско образование, напоследък съм принуден да работя като... пазач, който нощем охранява ръководеното от Вас предприятие! Причината да бъда изгонен и жестоко остракиран от образователната система е, че влязох в тежък спор и конфликт с властващата образователна бюрокрация: открит привърженик съм на радикалната, коренна, същностна промяна и реформа - чрез демократизация, либерализация, декомунизация - на анахроничната и ретроградна, по същество социалистическа система на държавното образование у нас и ето, управниците, злоупотребявайки с властта си, ме "опраскаха" (този мутренски термин ще затрудни преводача Ви, но той е изключително подходящ за обозначаване на случилото се и затова го използвам!), а пък нереформираната система на правораздаване у нас "узакони" извършения над опонента административен терор и произвол; българската демокрация, прочее, се намира в най-тежкия си период след началото на промените в 1989 г. Моля за извинение за това, че съм принуден да Ви занимавам с тия неща, но това е необходимо за очертаване на общия контекст на моето твърде необичайно писмо до Вас. И тъй, уважаеми господин Управител на фирмата Либхер-Хаусгерете Марица, един дипломиран философ и писател (автор съм на много философски, психологически и други книги и учебници, също така съм главен редактор на излизащото вече 11 години философско списание ИДЕИ, което има и международно многоезично издание) от известно време охранява нощем завода на фирмата ви, намиращ се в Радиново, край Пловдив, има много време за мислене - и ето каква идея се роди в неговата душа по време на самотните му нощни обходи около ръководения от Вас завод, разположен под тъй разхитително красивото нощно небе. И този философ реши да Ви каже в писмен вид постигнатото защо е убеден, че е важно.

Уважаеми господин Управител,

Не мога да скрия, че силно съм впечатлен и дори възхитен от това, което видях за времето, в което имам възможността с очите си да наблюдавам, изпълнявайки службата си в завода. Нямам предвид чудесните условия на труд, бляскавата организация на предприятието по германския модел, обема на качествената техника, която заводът произвежда; най-силно обаче съм впечатлен и възхитен от излъчването, което долавям у персонала, у работещите в ръководеното от Вас предприятие. Да, за мен това е най-важното, защото човекът, както и да го погледнем, е главният фактор на всичко; ето, тук, по моя преценка, Вашата фирма е постигнала главния си успех. И като български гражданин се чувствам длъжен да изразя възторга си: настъпила е, по моето наблюдение и разсъждение, дълбока промяна в самосъзнанието, в манталитета, в стереотипа на тия ваши работници; самото им излъчване е друго, моето усещане е, че те вече са носители на една нова, различна духовна атмосфера, която е присъща на свободния, на достойно ползващия се от плодовете на свободата си човек; разбира се, трудно изразимо с думи е това, което се опитвам да Ви кажа, но ето, като човек на словото, аз приех предизвикателството и се мъча да изразя даже неизразимото с думи!

Вашата фирма, уважаеми господин Управител, е успяла от тия предимно млади хора да създаде истински европейци, да, има нещо съвсем западно, нещо чисто европейско в тяхното духовно и културно излъчване, което мен, като философ, силно привързан, направо влюбен в свободата, силно ме впечатли и породи в душата ми неописуем възторг! И понеже съм така устроен, че не мога да крия мислите и чувствата си, ето, сега се мъча да Ви изкажа пределно честно своето възхищение от това, което фирмата Либхер-Хаусгерете Марица прави тук, у нас, където нещата, в общ план, съвсем не са бляскави. Но това, което виждам в завода ви в Радиново, ме прави оптимист; ръководената от Вас организация е нагледно свидетелство, че всичко онова, за което ние, проевропейски настроените български демократи и свободолюбци, сме си мечтали и за което сме се борили през тия паметни 30 години, е вече постигната действителност благодарение на примера, който фирмата Либхер-Хаусгерете Марица дава! Като български гражданин се чувствам длъжен да Ви благодаря за това, което Вашата фирма прави за позитивната промяна в нашето свидно отечество, защото Вашите успехи са така благодатни именно в най-трудната и затова така фатално важна сфера, именно коренната промяна на манталитета, на самосъзнанието и поведението на свободния, на отговорния, на достойно живеещия човек, иначе или с други думи казано - на действителния европеец. Такива в моето възприятие са работещите в ръководената от вас фирма и ето, опитах се да Ви изкажа благодарността си за това.

Уважаеми г-н Управител, същевременно от пет години вече аз водя ежеседмично едночасово предаване по Пловдивската обществена телевизия, което се нарича "На Агората...", правя това без никакво заплащане, изцяло про боно, само и единствено заради идеята, воден съм от чисто ценностни и морални подбуди; така е в тази особена, необичайна медия, която е напълно демократична и гражданска (макар да се нарича обществена, тя не получава никаква финансова подкрепа нито от държавата, нито от общината!), тя е частна фирма на двама идеалистично и алтруистично настроени собственици с проевропейски и демократични убеждения, които единствено за доброто на града и на страната ни са способни на всякакви саможертви; същото може да се каже и за водещите в тази наистина феноменална телевизия и медия. Ние в Пловдивската обществена телевизия, уважаеми г-н Дивалд, работим, изцяло вдъхновявайки се от същите духовни принципи, които, убедени сме, споделяте и вие, работещите във фирма Либхер-Хаусгерете Марица - защото това са универсалните духовни и морални принципи и ценности на толкова свободолюбивите и отговорни за живота си граждани на Европейския съюз.

И понеже работим на една и съща, така да се каже, нива, непростимо е да не се подкрепяме в общата си борба за тържеството на нашите ценности и принципи. Воден от това свое съзнание аз си позволих в предаването "На Агората..." от 14 март т.г. да отделя време за да изразя пред зрителите си същите тези свои вълнения и този мой възторг от видяното в завода на фирмата Либхер; ето тук, в това клипче, можете да видите и чуете записа на това предаване, чиято тема е тъкмо по това, което се опитвам да изразя и в това писмо, именно как да постигнем промяната към добро по отношение на т.н. човешки "мат`рьял" (надявам се преводачът ще успее да Ви обясни защо така пиша тази дума, думата "материал", става дума за традиция в нейното изговаряне, която иде от непрежалимите от масовия немислещ българин времена на комунистическия диктатор на България Тодор Живков, тя е продължена в наше време от неговия пръв ученик, сегашния премиер на България Бойко Борисов):

Това клипче може да се гледа и на ето този линк: Запис на предаването "На Агората..." от 14 март 2019 г., темата е: И какво ще правим с матр`ьяла?. (Ето и още една публикация в моя блог, която е свързана с темата: Възнамерявам да напиша отворено писмо до ръководителя на завода на Liebherr в Пловдив, там съм представил накратко и ценностите на Вашата фирма, благодарение на които установих дълбоко ни духовно родство, което ми даде куража да напиша това свое писмо.)

Направих този жест в предаването си, а именно да кажа толкова добри думи за ръководенето от Вас предприятие понеже съм вдъхновяван от чисто духовни, ценностни, т.е. съвсем безкористни подбуди - и защото просто истината е такава, а за нас, философите, истината е свята, спрямо нея аз не мога да си позволя никакво прегрешение. Но ето сега идвам до един момент, който е още по-труден за изразяване, ще се постарая да бъда отново пределно честен, независимо от деликатността на третирания проблем.

Уважаеми г-н Управител, не само воденото от мен предаване, но и останалите предавания в Пловдивската обществена телевизия са опозиционно настроени спрямо властта, спрямо управниците, които не правят, по наша преценка, нужното за реформиране на основните сфери да живота ни според европейските и демократичните норми и принципи. Тази наша борба е отчаяна, ситуацията в сферата на медийната свобода у нас е плачевна, неудобните, неугодничещите на властта медии като ПОтв се броят на пръстите на едната ръка. Особено тежко е положението с финансирането на преданите на свободата, демокрацията и истината медии, сами разбирате, че в една страна, в която мафията е на власт, в една страна, в която властта е така корумпирана, т.е. в която беззаконието е норма, нито една фирма няма да посмее да даде свои реклами в опозиционна спрямо властта медия. У нас обичайният прийом да се управлява е прилагането на... бухалката, тя именно пращи по главите на ония медии, които (заради някакви си там истина и заради някаква си там демокрация!) са дръзнали да проявяват характер и да си позволяват да критикуват безобразията на управниците; съответно продажните медии са най-богати, целият рекламен поток тече към тях, в техните каси. Истинският бизнес обаче има един интерес, който съвпада с интереса на нас, българските граждани и данъкоплатци (той съвпада и с интереса на всеотдайно служещите на доброто на гражданите медии като ПОтв), а именно в страната ни да се възцари една функционираща демокрация, мутро-мафиотщината да бъде отстранена от властта в държавата, гражданите, имащи манталитета на европейци и демократи, да поемем своята съдба в собствените си ръце. (Защото е позор да продължаваме да допускаме мафията да си играе по такъв безотговорен, хазартен начин с бъдещето на страната, на държавата и на нацията ни!) И за решаването на тази общополезна цел трябва да си обединим силите всички ние, и гражданите, и фирмите, и медийните островчета на свобода - какъвто е ПОтв.

Уважаеми господин Управител, само на голяма, силна, богата и просперираща фирма като Либхер-Хаусгерете Марица е по силите да не прояви в този решаващ момент царящото и тъй заразително малодушие и открито да подкрепи по някакъв начин Пловдивската обществена телевизия, т.е. да покаже съпричастността си към тревогите на нас, гражданите на Пловдив, на нас, гражданите на България, които милеем за възраждането на европейската по своя дух българска демокрация. И които имаме дързостта дори и в най-тежки условия да се борим за предотвратяване на гибелното движение на България към тиранията и анархията. Позволявам си, воден от тези свои убеждения, да Ви предложа по-близко сътрудничество между двете организации, между Либхер-Хаусгерете Марица и Пловдивската обществена телевизия, правя това от свое име, от позицията на гражданин и на философ, за когото главното и вдъхновяващото, както казах, е именно идеята за свобода, а пък истината, разбира се, е най-святото. Това сътрудничество може да се изразява в най-различни форми и начини, бихме могли да го обсъдим, ето, примерно, ще бъде чест за воденото от мен предаване Вие, уважаеми г-н Дивалд, да дойдете в студиото и да поговорим за всичко това, по което настоящото мое писмо до Вас е един вид покана за разговор и за дискусия. Там ще имате възможността да поговорите и със зрителите на ПОтв, които във всяко предаване са най-активни участници, изказват мнения, задават въпроси, изобщо ние в ПОтв всеки ден правим нужното за промяна на манталитета, т.е. за раждането на свободния, отговорен за съдбата си човек със съответните самосъзнание и образци на разумно и достойно поведение. Примерно какво би пречило фирмата Либхер-Хаусгерете Марица не само да рекламира в нашата, на пловдивските граждани, телевизия, но и директно да я спонсорира, да я подкрепи в толкова тежкия период от нейното съществуване?! И така ще дадете пример на всички останали (и граждани, и фирми, и сдружения и пр.), че в тежките времена не е задължително всички да се държим позорно, сякаш сме малодушни и страхливи роби, напротив, винаги пред нас е открита възможността да постъпваме и като смели, достойни и отговорни личности и граждани, т.е. винаги пред нас е открита възможността да демонстрираме открито своя манталитет на автентични европейци.

Мисля, че въпреки трудността за изразяване (на неизразимото с думи, да, има неизразими с думи неща, които обаче са най-важните!) все пак успях да кажа главното, поради което дръзнах да Ви пиша това наистина необичайно писмо. Моля да ме извините, че ми се наложи да използвам толкова много думи, че писмото ми се оказа така дълго, но темата и предметът изискват това. Уважаеми господин Дивалд, ще си позволя накрая да кажа, че като философ съм възторжен поклонник на идеите на великите представители на германската философия, като се почне от Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Ницше - та се стигне до Хайдегер и Ясперс. Питам се в този момент дали Кант, който навремето се е видял принуден да напише писмо до государинята на цяла Русия и да я моли да му разреши да получи професорско място в университета в Кьонигсберг (и тогава градът и Източна Прусия са били под руска окупация!), та се питам значи Кант, ако беше сега в моето положение, дали и той нямаше да се види принуден да напише... аналогично писмо до Вас, стига, разбира се, да допуснем, че великият Кант би могъл да бъде българин и да се окаже в моето незавидно положение; да, но за мен лично великият жител на Кьонигсберг е не само мой учител, той също така е и достоен за следване пример, ето, по тази причина, вярвам, ще ме извините за тъй дългото писмо; но пък ако Ви бях написал едно кратко формално писмо, как тогава щях да мога да Ви предам тъй вдъхновяващия смисъл, който ме вълнуваше и ентусиазираше?! Та, да се надяваме, рискът да напиша едно такова необичайно писмо, си е струвал, а пък залогът за това не е малък, напротив, голям е: нашето достойнство като европейци, като свободолюбиви граждани с родствени ценности е този вдъхновяващ ни общ залог!

Вярвам, че като доказано интелигентен човек с германски (склонен към изтънченото и проницателно философско вглъбяване) дух няма да се уплашите от този чисто политически привкус на писмото ми и ще го приемете в неговия автентичен, т.е. бих си позволил да кажа и приятелски, съвсем доброжелателен или чисто човешки смисъл; не съм го писал с намерението да Ви подведа или да Ви навредя, принуждавам се да кажа и това понеже писмото ми е отворено, т.е. ще го публикувам и в блога си, то в някакъв смисъл е адресирано не на последно място и към моите сънародници. Ще се радвам да се срещнем в студиото на предаването "На Агората...", а пък нищо не пречи, разбира се, да се срещнете и в предаване, водено от ръководителя на медията г-н Евгений Тодоров, един от най-добрите журналисти на България, човек, личност и писател от висок духовен ранг, с когото, убеден съм, ще Ви е изключително приятно да се запознаете благодарение на това мое писмо! Вярвам, че едни по близки отношения между две толкова коренно различни на пръв поглед организации като Либхер-Хаусгерете Марица и Пловдивската обществена телевизия може да роди добри плодове не само за Пловдив (и то започнало тъкмо в годината, в който Пловдив е европейска столица на културата!), но и за страната ни като цяло.

27 март 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo