За Альоша, за ТЕТ "Ленин" и фалоса в небето над Пловдив, забит в...

Качвам се в автобуса, в него - група ученици, сред тях двама от ТЕТ-Ленин, на които съм преподавал. Поздравяват ме и се заговорихме. Питат ме ще се върна ли в училището, казвам им: едва ли, директорката в крайна сметка победи.

Антигона Владовска: ТЕТ ЛЕНИН?! Още?!

Ангел Грънчаров: Естествено. У нас комунизмът е на висота! Формално не е "ТЕТ Ленин", но фактически е. Аз предложих за нов патрон на бъде избран Стив Джобс, другарите и другарките комунисти и милиционери се ужасиха на наглостта ми да посегна на "светинята Ленин" и скоро след това ми отмъстиха като ме опраскаха, като ме уволниха...

Антигона Владовска: Много жалка работа! Е, Пиночет ни трябваше...

Ангел Грънчаров: Антигона Владовска Пиночет е нужен там, където няма граждани, където гражданите не си изпълняват ролята. Значи излиза, че и у нас наистина ни е трябвал един Пиночет.

Ангел Грънчаров: Учениците ми казват: Тая пък ... (пропускам термина, който употребиха по неин адрес!) за каква се мисли?! И докога ще е директорка? Отвръщам им: тя е удобна на системата и затова властта я крепи. Но това, заради което започнах да пиша това бяха уморените лица на младежите, те се връщат от училище капнали, не знам дали сте забелязали това, вгледайте се в лицата на младите, на учениците в автобусите и на улицата, какво забелязвате там? Тях гаврите, там безсмислието на системата ги изтощава. Н алицата им пише това. Ала няма кой да го прочете. Питам ги значи моите ученици: а вие как сте, как върви училището? Те отвръщат: нищо интересно, нищо ново, господине, знаете как е, голяма скука! Но на нас малко ни остана, да му мислят по-младите. Около тях имаше осмокласници и деветокласници, които не ме познават, те с интерес слушаха разговора ни и физиономиите им бяха още по-отчаяни. Младите не умеят да лицемерят, това е най-хубавото при тях, радкост са младите, които са така опорочени, че да умеят да лъжат. Ето затова е добре човек да бъде учител: от младите научаваме всичко онова, което като възрастни сме забравили, те ни го припомнят всеки ден. Такива работи. Още много мога да пиша, става дума за изводи около тази случка, но спирам. Бъдете здрави!

Антигона Владовска: Прав сте за безсмислието и скуката в училище. То програмите ли са добри, учебниците ли, за някои учители не ми се и споменава. Напомнят ми само минали времена.

ДОБАВКА:

Альоша, фалосът, забит не толкова в небето на хилядолетния, най-старият жив град в Европа, а забит в неговия... (няма да напиша това, което с право си помислихте защото съм възпитан!), а забит в неговата душа. Това, че в европейската столица на културата още стърчи този комунистически тотем е най-голямата гавра с българската национална чест, която обаче малцина съзнават, чувстват и усещат...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo