Учителят няма право да си позволява лукса да бъде мижитурка!

Тази сутрин ми се наложи да допиша документа, който написах вчера (виж: (Не)прощалното писмо на образователния дисидент и еретик Грънчаров до цялата училищна общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и до г-н... Премиеро!), наложи ми се да акцентирам върху някои по-практични, делови, така да се каже, неща, които там пропуснах умишлено, щото не бяха подходящи за по-особения стил на въпросното писмо. Ето сега имате възможността да прочетете допълнението, а пък утре, живот и здраве да е, ще сглобя двете части в една и ще ги пратя до адресатите:

ПОСТСКРИПТУМ:

Понеже писмото по-горе написах (нарочно) в един по-различен маниер, неподходящ за делово, практическо решаване на някои належащи въпроси, ми се налага тук под формата на допълнение да поставя в подобаващата форма някои належащи, по моя преценка, въпроси:

1.) Пред г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив, многоуважаемата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" обеща да провери (като се консултира във финансовите органи на МОН) доколко е законна и допустима предложената от мен възможност да си изплатя присъденото от съда парично задължение от 950 лв. към бюджета на ПГЕЕ разсрочено, на месечни вноски, които са ми по силите (все някак трябва да живея), понеже в момента доходът ми е равен на минималната за страната работна заплата (видях се принуден да започна работа като нощен пазач). До този момент нямам никакъв сигнал от посредничката г-жа Киркова (защото самата г-жа Анастасова категорично отказва да разговаря непосредствено с мен!) какво са казали от МОН. Опасявам се, че в стила на г-жа Анастасова е без да ни извести да задвижи механизма наречен ("частен съдебен изпълнител") за прибиране на тия пари в бюджета на училището, което ще ме обремени със сума, неколкократно по-голяма от онази, която съдът присъди. В тази връзка, ако наистина се окаже, че разсроченото разплащане (чрез посилни за мен месечни вноски) е невъзможно, а пък пладнешкият обир, а пък разбойничеството, наречено "частен съдебен изпълнител", е една крайно безчовечна мярка (все пак заради капризите на директорката г-жа Анастасова в последните 5 години аз почти цели 4 години съм безработен и без доходи), то за намиране на що-годе хуманен изход аз предлагам следното:

Нямам възможността за теглене на заем (с този нищожен доход, при това и съпругата ми също беше уволнена от постоянно учителско място от хептен разпищолилата се директорска мафия за да бъда наказан аз; ние едва-едва оцеляваме с нищожните средства, които заработваме), ето защо си позволявам да предложа следното, което, разбира се, може и трябва да бъде обсъдено в един по-широк формат, примерно на учителски съвет:

Все пак в нашето училище аз съм работил поне 15 години (не броя последните 4 години на принудителна безработица заради капризите, заради глупостите на г-жа директорката), при това положение дали не е възможно тия 950 лева бюджетни (а това значи пари на данъкоплатците, към които принадлежа и аз самият) средства да бъдат възстановени като, да речем, сред колегите-учители се организира една благотворително-хуманитарна акция, примерно ако на напълно доброволна основа се предложи на ония, които желаят да помогнат на бившия си колега и то на една чисто човешка, на една чисто морална основа, съберат помежду си, да речем, по 50 лева, това значи, че само 19 човека (от близо 100 работещи в ПГЕЕ) ако отделят по 50 лева, ще се събере нужната сума от 950 лева, която може мигновено да отиде в бюджета на училището. А след това, лека-полека, аз на тия 19 добродетелни колеги ще си изплатя задължението, като всеки месец ще внасям в касата на училището по 50 лева от своята минимална заплата (казах вече, принудих се да работя като нощен пазач, заради остракирането ми от системата на образованието, инициирано от тъй добродетелната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"). Това значи, че по списък в касата на училището един по един всички от 19-те добродетелни колеги ще си получи своята сума от 50 лева, т.е. моля да не се спекулира, че си правя устата някой да дарява тези 50 лева, изобщо не съм си помислил това, не съм такъв наглец!

Ще кажете: добре де, защо ние трябва да ти помагаме, на какво основание искаш това? Ами основанието ми е следното: освен по чисто човешки, казах, причини, т.е. на съвсем доброволна, съзнателна, бих казал дори хуманитарна основа (човеци сме все пак и това би следвало да ни личи и в постъпките, нали така?), има и един друг допълнителен, а аз бих си позволил да кажа и решаващ аргумент. И той е следният: известно чувство на вина или съзнание за отговорност, по моето дълбоко убеждение, за случилото се в последните 5 тъй славни и епични години следва да изпитва всеки един от т.н. "сплотен около любимата директорка колектив", щото ако в оня решаващ момент, когато директорката, така да се рече, ме млатеше пред очите на всички както се млати "коте у дирек" (по популярния народен израз), нито един човек, повтарям, нито един, не намери у себе си духовната сила да рече барем ето това: "Хей, хора, какво става тука, моля ви се бе, така не може, та този Грънчаров може да е всякакъв, може да е много виновен, но той все пак е човешко същество, така, както постъпвате с него, не бива да се постъпва спрямо нито едно човешко същество, хора, спрете се де, моля ви се, така не може, така не бива, грозно е да се постъпва така!", ето, ако тогава се бяха намерили сред тия 100-тина члена на колектива, поне един-двама-трима, които в ония идиотски условия бяха реагирали както подобава да реагира човекът именно като човек, т.е ако бяха реагирали по човешки начин, признайте, до такъв жесток спрямо мен край изобщо нямаше да се стигне, нали така?! Ако сама 2-3 човека бяха намерили у себе си душевна сила да реагират в ония гнусни условия по човешки начин, тогава и честта на училището щеше да бъде съхранена, и съвсем друг щеше да бъде изходът, т.е. имаше съвсем реални шансове директорската отмъстителност да бъде ако не възпряна изцяло, то поне намалена.

Да, ама тогава не се намери нито един човек, повтарям, нито един човек не се намери, който да би имал доблестта, да би имал достойнство да реагира по човешки начин, ето, на това основание, драги уважаеми колеги, аз лично си позволявам да мисля (колкото и нагло да ви звучи това понеже го казвам с моите тъй грешни уста!), че всички вие, дето си мълчахте тогава, сега вече имате моралния дълг да направите нещичко за да се реванширате донякъде, за да измиете донейде онова петно, което сега, изцяло по ваша вина, краси лицето ви, краси челото ви. Щото, да не забравяме, ний, учителите, освен всичко друго следва да сме на първо място все пак човеци, на второ място като учители би следвало да сме, така да се рече, нещо като нравствен ориентир или образец, достоен за следване от нашите възпитаници, именно от нашите ученици, от младите хора; е, вярно, всички ние, пък макар и учители, сме все пак грешни човешки същества, всички ние допускаме грешки, имаме слабости, понякога се отдаваме на малодушието, някои от нас на това основание си позволяват да се държат като най-презрени мижитурки, да, ама щом си учител, щом си възпитател на младите, щом си приел да служиш на тази чисто духовна мисия, ти, за ваше сведение, нямаш моралното право да бъдеш мижитурка, щото нали знаете какво следва от това?! Ами следва ясно какво: мижитурката-възпитател възпитава младите в мижитурковщина, недостойният учител, учителят, позволяващ си недостойнство, възпитава недостойно държащи се ученици, ето, излиза, че в едно нормално човешко общество просто няма как да има мижитурки, които да са учители, просто тази роля на учител е несъвместима с проклетата мижитурковщина. Учителят, колкото и да е трудно това, няма право да си позволи лукса да бъде мижитурка, това си позволявам да напиша тук аз, учителят, който толкова много години всеотдайно и вдъхновено учи хиляди ученици на морал, ала накрая, за награда за извършеното, се намери една не знаеща на кой свят живее администраторка, която дръзна да го обяви за "пълен некадърник" - и го изрита, и то тъкмо пред вашите безстрастни и безучастни очи, като мръсно коте от училището! Е, аз може в нейните очи да съм некадърник, но предпочитам да съм такъв, но не и да бъда презряна мижитурка, която гледа безобразията и беззаконията, гледа гаврите над човешки същества, пък си мълчи - и то само и само да си запази така наречения "хляб" (е, и кебапченцата де, и тъй милите на сърцето пържолки да си запази де, ний знаем прекрасно това, а пък пържолките си искат и винце - ех, живот ли е да го опишеш?!).

Това исках да ви предложа и да ви го кажа, драги колеги и приятели (с някои от вас бяхме години приятели, имахме в незабравимата ера на господин Паунов, Бог да го прости, съвсем приятелски отношения, но след това вие доста се изменихте, аз обаче си останах съвсем същият!). Разбира се, че ми е неудобно аз самият да подхвърлям идеята, да предлагам тази благотворителна хуманитарна акция, и то тъкмо в началото на Страстната седмица и в навечерието на великия празник Възкресение Христово. Разбира се, че щеше да бъде прекрасно ако някой друг, ако някой от вас се беше сетил да предложи това, което аз сега се видях принуден да предложа, и то, сами виждате, го предложих така, че приех съвсем съзнателно всички рискове да предизвикам възмущението ви; да, убеден съм, че някои ще си позволят да определят инициативата ми като "шантаж" или като не знам си какво още; но ний, хората, сме различни - и слава Богу, че е така, щото представяте ли си какъв кошмар щеше да настъпи ако бяхме съвсем еднакви?!

Да, ето затова на мен лично ми е много мъчно, че аз специално бях опраскан и подложен на такива гаври и то само на "основанието", че съм различен, че не съм като другите, че си позволявам да реагирам, бидейки философ и учител, така, както по моето убеждение, е длъжен да реагира всеки, които иска с право да носи името човек. Цял живот си изпълнявах своя дълг на духовен наставник на младите най-съвестно, работих всеотдайно, без да се жаля, не съм никога мислил да си пазя "топлото местенце" само и само да доживея някак до заветната пенсийка, не, работих така, както моето съзнание за духовна мисия ме задължаваше, в този смисъл не съжалявам за нищо, напротив, смятам, че постъпих достойно в така създателите се плачевни обстоятелства в нашето някога така славно, ала сега съвсем клето училище. Вярно, върху главата ми точно по тази причина ми се стовариха какви ли не беди, подложен бях на огромен стрес, на невероятно жестоки изпитания, загубих си здравето, платих ужасно висока цена и то само за това, че дръзнах в нашите лудешки условия на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да бъда учител, който същевременно с това си е позволил лукса да бъде и достойно живеещ, иначе казано, свободен човек. Да, оказа се, че в българското образование било недопустимо да си учител и в същото време да си достойно живеещ, държащ на достойнството си човек, за този именно "грях" с мен обезумели бюрократи се отнесоха сякаш съм най-заклет враг на самата човечност - и ми отмъстиха жестоко, направо безпощадно! (Аз, прочее, наистина съм заклет враг, ала не на друго, а на техните тъй неверни представи за живота, за безконтролната им аморална власт, за "правото" им да си правят с другия човек каквото им скимне, ето на тия неща аз наистина съм най-заклет враг, съвсем правилно са ме идентифицирали!). Спирам дотук, макар темата, която наченах, както сами виждате, е безкрайна.

2.) Аз подхвърлих по-горе, че случилото се в нашето училище заслужава да бъде подложено на най-задълбочено, правдиво, честно обсъждане. Още преди опраскванията ми, докато работех в ПГЕЕ, ако си спомняте (да се надявам, ще имате добрината да признаете поне това!) аз комай всеки ден предлагах да отпочнем най-сетне този душеспасителен дебат, знаете как реагираше директорката, правеше всичко за да ви настройва срещу мен, натамъняваше нещата така че да си мислите, че съм ви бил губел времето за "празни приказки", насрочваше учителските съвети за късната вечер, та всички до един напълно законно да ме проклинате и да ме възприемате за страшен злодей, нали си спомняте тия славни дни?! Да, ама не, дебат тогава не се състоя, аз бях опраскан, директорката положи невероятни усилия да ме опраска така, че да успее да излъже дори и българския съд, ето, сега тя постигна "пълна победа", постигна пълна победа, обаче пълна победа над какво - над здравия разум ли?! (Ние, философите, колкото и да е мъчно това на някой, сме нещо като смирени слуги именно на този т.н. "здрав разум", и това би следвало да признаете ако сте що-годе наистина образовани!)

Макар и опраскан, макар и изритан като мръсно коте от училището, аз всеки ден, както добре ви е известно това, продължавам да пиша, всичките ми писания в тези години (те вече нищо чудно да са станали... цяла планина - ако се наредят текстовете ми един над друг!), та значи всичките ми писания не са нищо друго освен покана за разговор; аз говорих, аз виках, аз понякога се налагаше и да крещя, апелирах, писах, позволих си какви ли не провокации (граждански протести, поредици от телевизионни предавания и пр.) правих, проглуших ви ушите, не и не, вие продължавахте стоически да мълчите, знаейки много добре, че на директорката не й се нрави тази моя активност, че тя получава спазми на гадене от всичките тия мои инициативи за отпочване и за провеждане на ако трябва всекидневни дебати по т.н. непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност. Е, аз говорих, призовавах, писах и прочие, а директорката и нейните "десни ръце" (заместник-директорките и тъй неуморимата г-жа Лилия Попова!) в същото време също развиваха бясна активност по подготвянето, по произвеждането на цяла една планина от компромати, които да послужат като "документална основа", "доказваща", тъй да се рече, "законността" на поредното ми опраскване, то не бяха петиции на възмутения сплотен колектив, които те ви задължаваха да подписвате, то не бяха глупости и идиотщини, в които вие, волю или неволю, участвахте, вместо, което е най-разумно и нормално, да бяхме седнали около кръглата маса и, както подобава на зрели хора (да не говорим за учители!), да се бяхме разбрали по всички пунктове. Когато липсва дебат, ще кажа и това, когато хората не си разговарят даже, когато се отдадат на мълчанието, тогава в главите им почва да израства съвсем неверен образ на другата страна, тогава именно почваме да възприемаме другия човек за "враг", за "злодей", за "урод", а като почнем да го възприемаме толкова неадекватно, лека-полека ние самите почваме да ставаме таман като него; почваме да страдаме от съвсем глупави страхове, стига се до пълна лудница и пр.

А ето, затова патилото и препатило човечество най-накрая, след векове на идиотщини, е измислило най-накрая демокрацията, която не е нищо друго освен система от процедури по обсъждане, по дискутиране, по живо дебатиране с оглед решаването и на най-заплетените проблеми и конфликти. В нашето училище обаче ний (вие) на цял свят показахте КАК НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ, как не бива, как е недостойно да се живее, иначе казано, изложихте се твърде много, да не говорим как много се изложи нашата многострадална (от ума най-вече си патим!) директорка, която се скъса да ходи по съдебни дела, ала явно още не е проумяла тъй простата истина, че главната причина за всичките й беди е нейната пословична, яка като бетонна стена недиалогичност. Е, с оглед на казаното аз сега предлагам, въпреки всичко станало, да отпочнем най-сетне тъй дълго осуетявания (за жалост успешно) душеспасителен дебат, та донейде да измием петното на срама, щото, ако сме честни, трябва да признаем, че доста се изложихме - че доста се изложихте (аз все пак съм по-особен случай!).

И тъй, понеже вярвам и дори знам, че в ПГЕЕ, в педагогическия колектив на ПГЕЕ има все още много достойни хора, които изпитват в този момент съвсем основателен срам за своето малодушно поведение, то си позволявам да предложа отново веднага след празниците да отрием тъй потребните на всинца нас дебати, да отрием работата на инициираната от мен "кръгла маса" по реалната декомунизация и демократизация на отношенията в нашата училищна общност; смятам, че всички ще бъдем много доволни да си свършим най-сетне тази толкова дълго отлагана работа, та да си облекчим, дето се казва, душите. Щото не вярвам да ви е чак толкова приятно все да си мълчите, все да отбягвате и да се страхувате да говорите по тия най-важни и най-горещи въпроси, да се пазите от тях сякаш са горещ картоф или кестен, глупаво поведение, моля ви се, разберете го най-сетне, е такова едно държание от ваша страна, да не говорим за това, че то е направо забранено за хора, които са се посветили на учителстването! Та аз имам своят готовност да идвам ако трябва всеки ден в училището и да участвам в предстоящите, убеден съм в това, така оживени и горещи дебати. На ония от вас, които не могат да понесат гледката на тия целебни за душите дебати, нищо не им пречи да потърсят услугите на... психотерапевти, щото е крайно време да се погрижат за душевното си здраве! И това също ще е за тяхното добро. Изобщо дойде времето, по моя преценка, да си възвърнем застрашената човечност, аз само за това призовавам, ний като учители сме длъжни не само да бъдем човеци, не само да бъдем граждани, но и за нашите възпитаници следва да бъдем направо образцови едва ли не човеци и граждани!

3.) А иначе аз от понеделник ще бъда на своя граждански протест на площад "Джумая джамия", провеждам го там пред очите на целия град, ще продължа да се боря докато имам сили за свобода в образованието и против злодеянията и беззаконията на хептен разпищолилите се властници в образованието, които си позволиха да се погаврят така грозно не само с мен, те си позволиха най-вече да се погаврят тъкмо с вас (нищо че не щете честно на го признаете, истината обаче не се нуждае от нашите признания!). Та ако все пак в ПГЕЕ не се намерят здрави сили, които да се решат да направят, да реализират предложеното в т. 2, тогава всеки от вас може, ако иска в индивидуален порядък да си спаси душата, може да дойде там, при мен, и да поговори с мен, там именно ще пренесем мястото на провеждане на дебатите, които директорката не ни позволява да проведем в сградата на училището ни.

Да, спасението на собствената душа, възвръщането на застрашеното достойнство винаги е индивидуален акт, ето, давам ви тази възможност, аз ще бъда там всеки ден от 11 до 15 часа, живот и здраве да е, засега планирам протестът ми да продължи до навечерието на 24 май, но ще видим, може да го продължа още. (В някои дни, ако ме няма там, ще бъда в София, предвиждам да протестирам и там, пред сградата на МОН, с оглед да се срещна с г-н Министъра, и пред сградата на Министерския съвет, където се надявам да успея да се срещна с г-н Премиеро, виждате, решен съм да продължа борбата си до успешния й завършек!)

Разбира се, аз един ден ще се върна като учител във философия в ПГЕЕ, живот и здраве да е само, зодия овен съм. Е, стига Бог да ми даде здраве и сили де, щото напоследък изобщо не съм наред със здравето, тия всичките изпитания и унижения ми се отразиха много зле на здравето (безсънието при работата ми като нощен пазач ме съсипва и разнищва, горкото ми болно сърце да видим дали ще издържи изобщо!), аз все пак не съм нито камък, нито дърво, аз съм човек. Но и да стане така да умра преждевременно в тия борби, то и тогава, вярвам в това, борбата ми няма да е напълно напразна, знаете, аз имам тази странност, че се възприемам (бидейки философ), за ученик на Сократ (нищо че учителят ми във философията е живял преди повече от 25 века!), е, кажете де, има ли по-голяма чест от мен да умра и аз подобно на учителя си - да умра в безпощадна битка за истината, да склопя очи, след като съм дал всичките си сили за нейното тържество?!

Такива работи, да, смейте ми се колкото си искате, аз пък се вдъхновявам от такива именно "философски глупотевини" като истина, достойнство, чест, право, справедливост. Аз съм такъв, пък вий бъдете каквито си искате, изборът си е ваш; аз направих каквото ми беше по силите за да ви посоча верния път, изпълних си учителския и човешкия, пък и гражданския дори дълг, вий постъпете както умът и съвестта ви повеляват! Ето, иде Възкресение Христово, нищо не пречи да възкръсне и човечността (правдивостта!) между нас, а, какво толкова пречи да стане това, аз не виждам никакви пречки?!

А пък от вас вече зависи да направите нужното за да се отърсите от малодушието, което е така непристойно (и дори е направо забранено!) за нас, учителите!

До скоро! Бъдете здрави!

Пловдив, 20 април 2019 г.

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo