Колегата Ники Димов е представил това предаване (виж: Предаването "Изкуството да се живее" от 11 април 2019 г) и там е казал, че авторът му съм бил... аз! Да, но всъщност той даде идеята за предаване на такава тема, аз я възприех, и двамата участвахме в реализирането й, допринесохме за осъществяването й: кой в такъв случай е авторът?
Най-вероятно и двамата сме автори, но аз отдавам приоритет на него като инициатор, като изобретател на самия замисъл, ето затова казах там, в Пловдивската обществена телевизия, да сложат неговото име за автор. Той обаче, поради вродената си скромност, се отказва от авторството си, предложил е аз да бъда авторът, което, както и да го погледнем, е несправедливо. А дали не е най-правилно двамата да сме авторите? Когато нещо го правят двама, съвместно, когато работят по него, очевидно те двамата са авторите, това е най-правилното, нали така? Единият обаче, който допринася повече, не е ли по-правилно той да бъде авторът, а другият да е само негов помощник? Аз така разсъждавах и затова признах и дадох предимството на него. Той обаче възразява. И предлага аз да бъда авторът, което аз не мога да приема, щото не и истина, че само аз съм авторът, той също е автор, какво да правим в такъв случай?
Ние с Ники още си спорим, разбира се, в повечето случаи на майтап. Обичаме да се шегуваме. И да се забавляваме по този начин. С него е много приятно да се разговаря, щото е духовит и остроумен. Противно на това какво казват срещу него завистниците, злобарите, той е много интелигентен, да не говорим за това, че е честен, аз лично му се възхищавам на тия негови тъй редки качества. И е готов да помогне на ближния, което е голяма рядкост.
Абе изобщо пиша всичките тия неща щото ще се радвам ако някоя девойка ги прочете и покрай моите думи се заинтересува така силно от това момче, че реши да се запознае с него, уверявам ви, няма да съжалява! Сприятелят ли се, появи ли ле се любов между тях, сближат ли се така, че да осъзнаят, че не могат повече да живеят един без друг, сиреч, решат ли да създадат семейство, уверявам аз това момиче, че изобщо няма да съжалява за избора си, защото, като капак на всичко, Ники е и много работлив, това момче умора не знае, работи по цял ден, в почивните дни също работи, работяга от класа е той!
Което е съвсем рядко качество за днешните младежи, на мен поне така ми се струва. Покрай него и аз започнах, откакто сме приятели, да работя, ето, ходихме да режем овошки и лози, сега работим на ранчо, изобщо той дори и мен, философа и възрастния вече човек, успя да зарази с работливостта и с инициативността си. А пък има и много идеи за бъдещия си живот, за бизнес, аз съм убеден, че той непременно ще успее и един ден ще стане заможен и уважаван човек и гражданин! Правя му тази "реклама" с чисто сърце защото ви казвам самата истина, нищичко не си измислям.
Това, че сме приятели, изобщо не ми изкривява преценката за него. Та ето, приятелки и приятели, кажете на своите дъщери и внучки, ако имате такива, че живее тук в Пловдив едно много свястно и работливо момче, което при това е добродетелно, с най-ценни човешки качества е, става дума за Ники Димов, кажете им, че нищо не пречи да се запознаят с него, да си общуват, напълно е възможно между тях да се появят най-прекрасни отношения и чувства, като стане това, ще им направим една хубава сватба. И ще порипаме тогава всички няколко хора, за да ознаменуваме началото на техния съвместен и, убеден съм в това, съвсем щастлив живот!
Толкова! Видяхте откъде започнах, видяхте какво ми даде повод да пиша за приятеля си, пък виждате докъде стигнах, но причина за това е, че съм философ и винаги търся истински важното. Ето, Ники днес е писал в блога си за люляка, кажете ми, може ми младеж, който толкова много обича цветята, да е лош човек?!
Бъдете здрави! Хубав да ви е денят!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Благодаря за люляка ! Ще го пратя за поздрав за Цветница на приятели . Много хубава снимка .
Абе като гледам, вече му се е лепнала една мома на хорото, за какво му е друга?!:-)
Публикуване на коментар