При това положение, моля, кажете ми: има ли смисъл човек да става курбан и то именно за такъв народ?!

Тия дни по инициатива на колегата-блогър Ники Димов група приятели написаха ново протестно писмо, което възнамеряваха да изпратят на отговорните висшестоящи институции, този документ можете да го видите в блога на г-н Димов, той още е там: Ново писмо, което ще изпратя тези дни в подкрепа на Ангел Грънчаров, където беше предложено да се внасят предложения за корекции, а също бяха призовани ония граждани, които смятат, че могат да подкрепят писмото, да го заявят там, вписвайки имената си. Е, до мен достигнаха сведения, че в групата, която подготвяше писмото, възникнали противоречия, почнали се спорове, на някои от тях първият вариант на писмото им се видял "много остър", бил написан в крайно предизвикателен стил и прочие; ето че една част от гражданите, които ме подкрепят, решили да предложат втори вариант, решили да предложат по-мек начин да кажат какво мислят; речено-сторено, написали го; тогава обаче до мен достигнаха сведения, че първата група, която била за по-твърдия вариант, възприела втория като "беззъб", примирителен, пък макар и преизпълнен с благородство (което едва ли ще бъде възприето и оценено подобаващо от другата страна, а ще бъде оценено като израз на тъй окуражителната ги мекушавост). Както и да е, ето, оказало се, че групата от немногочислени подкрепящи ме (небезразлични към образованието) български граждани се разцепила на две "партии", всяка от тях състояща се, така да се каже, "от два човека и половина". В резултат, предполагам, на тях им е все по-трудно да се споразумеят за общ, компромисен вариант на писмо, абе изобщо, дето се казва, работата пак е типично българска, ето в този дух:

Както и да е, като разбрах за тия тъй сложни противоречия, аз се убедих, че по тази причина в крайна сметка нито едното от писмата явно няма да бъде изпратено. (Напълно е възможно някои от спорещите вече да са забравили за какво точно спорят, а също така да се забравили и за самата инициатива за изпращане на такова писмо до институциите.) При това положение аз бях на косъм от това да ги помоля изобщо да не правят нищо, а и сам, заради обидата от царящото в обществото ни безразличие, да заявя на гражданството, че решавам да се оттегля от всичко, да прекратя своите обречени (на фона на това същото безразличие) борби за промяна в образованието, не крия, даже ми хрумна да унищожа блоговете си, сиреч, да унищожа целия си труд на "благо и ползу роду" от последните близо 20 години, а също така и да унищожа купищата свои издадени, но непродадени книги, сиреч, да унищожа труда си фактически от целия си живот. За момента се въздържам от такава една крайна стъпка (нещо повече, дадох заявление до Кмета на Пловдив за започването на нов граждански протест), но не крия, че съм на път да стигна до някакво крайно решение. Защото, признавам си, мен това всеобщо безразличие ме убива, аз лично смятам, че дори един камък би се засрамил и възмутил ако разбере това, което властващите комунисто-гербовашки наглеци причиниха на един български учител, ала дебелата българска кратуна, както виждаме, изобщо не се впечатлява от нищо. Разбира се, пиша тия неща с болка на сърцето, те ме убиват, знам добре, че по този начин доставям поводи за неописуема радост на злите мерзавци, които толкова силно ме мразят, че човек може да си помисли, че редовно съм им ял навремето десертите в детската градинка. Както и да е, нека мерзавците да се радват колкото си искат, аз обаче ще кажа какво мисля и какво чувствам: обиден съм безкрайно от липсата на каквато и да било човешка и гражданска реакция по повод на "законното" ми лишаване от преподавателски права, т.е. от униженията, които ми причини напоследък хептен разпищолилата се мутренско-комунистическа власт.

Та значи и малката групичка досега подкрепящи ме граждани се разцепи и в момента е на път да се умори да умува по-мек или по-твърд вариант на писмо до институциите да изпрати. Аз бих ги посъветвал при това положение изобщо никакво писмо да не пращят, аман вече от писма, видя се, че ефект никакъв няма. Да не говорим за това, че не мога да намеря двама пловдивчани, които да дойдат с мен на предложената "кръгла маса" по проблемите на реалната демократизация-декомунизация на образованието в тъй културния град Пловдив. (Имам чувството, че всичките ми приятели в тия решаващи моменти се изпокриха като плъхове така, както са се покрили като плъхове сподвижниците на Апостола на свободата в момента, в който той е бил арестуван от османската власт.) При това положение, кажете ми, какво да правя, а: има ли смисъл човек да става курбан и то именно за такъв народ?! Да, да не пропусна и този извод, важен е: вие, драги мърморковци, с вашето пословично тъпо безразличие, с вашата бетонна пасивност сте най-твърдата опора на мутренско-комунистическата тирания в свидното ни отечество!

Понеже един приятел ми изпрати въпросния по-мек вариант на писмото на гражданите, аз си позволявам да го публикувам тук, като ще ви призова (ако желаете) да ми кажете как го оценявате, наистина ли той е толкова беззъб и прочие; ето, моля, четете (а ако някой от вас пък случайно реши да се присъедини към единия от двата варианта, този дето е в блога на Ники Димов или този, който е тук, нека все пак да каже, аз смятам, че едва ли ще има такива храбреци, но за всеки случай го предлагам):

До г-жа Милена Дамянова, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

СИГНАЛ-ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаема г-жо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник,

Като граждани сигнализираме за следните нередности в управлението на ПГЕЕ-Пловдив, които настояваме да бъдат отстранени:

1.) В ПГЕЕ-Пловдив от години тече безкраен ремонт на физкултурния салон и на новото крило на самата сграда – като в последните години ремонтът е замразен. По тази причина се учи на две смени, от което страда качеството на учебния процес. През зимния период не се водят часове по физическо възпитание. Ръководството на училището демонстрира непонятно безхаберие по проблема.

2.) Не само учениците, но и родителите и учителите мълчат относно тежките условия, в които са поставени учениците. Защо ли е така, нима им е безразлично какво става в тяхното училище? Това е показателно за страха, който те изпитват, нима се е стигнало дотам да ги е страх да изразяват собственото си мнение? Уверяваме ви, те не са безразлични. Нима за Вас, госпожо Председател, за Вас, г-н Министър, за Вас, г-жо Началник, това не е симптом за крайно тежкото нравствено състояние на училищната общност по време на управлението на директорката Анастасова?! Тя управлява училището авторитарно, никой не смее да я критикува, не смее да каже нещо, което не би й харесало. Възможна ли е в 21 век и то в европейската столица на културата Пловдив такава недопустима управленска аномалия?

3.) В нашия град се говори за ексцесиите, които си позволи директорката Анастасова по отношение на единствените учители, които дръзнаха открито да критикуват авторитарния й подход на управление – учителите Ангел Грънчаров и Калин Христов. Поради достойното си поведение те бяха уволнени, а когато съдът отмени заповедите за уволнението им, наскоро след това тя пак ги махна от училището. Това вся такъв страх в училището, че никой не смее вече да последва примера им. Госпожо Председател, г-н Министър, г-жо Началник, нима ще позволите директорката на пловдивската ПГЕЕ да продължи необезпокоявано да травмира такава една голяма общност, и то занимаваща се именно с образованието и възпитанието на младите?

4.) Ние познаваме хора, които са ученици или работят в училището като учители. Те споделят с нас, че директорката е необщителна, недиалогична, обкръжава се с тесен кръг лицемери, които черпят какви ли не облаги от близостта си с нея. Има слухове за нейната тежка корумпираност, тя самата демонстрира безнаказаността си, дължаща се на връзките на нейния съпруг, бивш партиен секретар на Областното управление на ДС. Вероятно заради това на охранителна фирма, в която съпругът й е съдружник, директкорката е възложила охраната на училището. Тия слухове трябва да се проверят от компетентни органи – за да се установи дали е допуснат конфликт на интереси. Като граждани искаме да разберем истината и във връзка със слуховете за влияние на задокеанска религиозна секта върху директорката Анастасова и заместничката й Стоянова.

5.) Директорката Анастасова постъпи крайно безчовечно с дългогодишния учител по философия Грънчаров (инвалид с тежко сърдечно заболяване). В градът ни се знае, че тя го подложи на недопустим психичен тормоз и репресии – поредица от уволнения, принуди го да води тежки съдебни дела за да си защити правата и достойнството. Това продължи цели 5 години! Няколко години преди да се пенсионира, заради съчинените от директорката компромати, тя успя фактически да го лиши от преподавателски права и да го остракира от системата на държавното училище. И в този момент този достоен човек и учител е поставен в унизително положение, принуден е, за да се прехранва, да работи за минималната заплата като нощен пазач. Познаваме г-н Грънчаров и виждаме как този човек бива убиван от безсъние и най-вече от жестоките морални унижения. Като човешки същества и християни се питаме: дали директорката знае какво му причинява? Тя, простете, сърце ли има или камък? Госпожо Председател, г-н Министър, г-жо Началник, умишленото прилагане този терор на нас, гражданите, ни изглежда като патологично отклонение: как може директорката да не съзнава какво е прави? Възможно ли е така да се отнася някой към възрастен човек, колега-учител и писател? Все някой трябва да носи отговорността за всичко, което тази властваща особа си позволява да прави, главната отговорност не носи ли именно този, който я е назначил? Вие, г-н Министър, добре знаете от многобройните сигнали, включително и от нас, гражданите, какви ги върши директорката на пловдивската ПГЕЕ – защо нищо не направихте за да я възпрете?!

6. До нас достигнаха и сведения от учители в ПГЕЕ, че заместник-директорките на училището, за да имат педагогически стаж, документално са записани, че водят часове по учебна практика с учениците, които в действителност не се вземат. По този начин те получават заплащане за фактически невзети часове. Директорката знае за това нарушение, но понеже въпросните лица са нейни приятелки, си затваря очите, т.е. нарушението се прави под покровителството й. Това е сериозно нарушение от финансов характер, към което висшестоящите контролиращи органи би следвало да са нетърпими. Защо до този момент не е последвала санкция за нарушителите? Като данъкоплатци, явяващи се и работодатели, ние, гражданите, не можем да сме безразлични относно това как се изразходват нашите пари.

7. Директорката Анастасова многократно и системно нарушава закона при работа с молби и жалби на граждани. По нейно разпореждане не се завеждат получаваните в канцеларията на училището документи във входящата книга, също така не се дава отговор на жалбоподателите. Очевидно тя лично се смята за поставена над закона. Отдавна би следвало да бъде предизвикана прокурорска проверка за изброените нарушения. Надяваме се, че след този наш сигнал длъжностните лица ще направят нужното да уведомят Прокуратурата да извърши съответната проверка – защото преките й началници не упражняват контрол над нея. Защо постъпвате така, г-жо Началник на РУО-Пловдив, нима директорката се ползва с някакъв специален статут и във Вашите очи?!

8. Съжаляваме, че ни се наложи да напишем това писмо. Напълно възможно е г-жа Анастасова да има и добри страни, въпреки оплакванията и на учениците от нея. За жалост, тя не обръща никакво внимание на оплакванията на нас, гражданите, тя ни приема с нескривано неудоволствие – или пък намира поводи да избягва срещите с нас. Ще се радваме ако тя самата по-скоро осъзнае грешките си, ние имахме добрината да й ги покажем при малкото, по нейна вина, срещи с нея. Въпреки всичко ще я поздравим от сърце ако осъзнае и сама поправи грешките си.

Очакваме да ни известите за предприетите след нашия сигнал действия. Настояваме безобразията и беззаконията в ПГЕЕ-Пловдив да престанат час по-скоро!

15 април 2019 г. Пловдив

С уважение (подписали, присъединили се):

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo