Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 29 април 2019 г.

Книгите и списанията ми убихте, остава сега да убиете и мен, автора и издателя им - та победата ви да бъде пълна!


(Последната издадена моя книга и последната издадена книжка на философското списание ИДЕИ. Книгите, списанията и вестника ми убихте, остава сега да убиете и мен, автора и издателя им - та победата ви да бъде пълна! Дерзайте! Успех! Вярвам, че ще се справите! Съмнения във вас нямам вече никакви...)


Щом в очите на масовия българин бутилка ракия стои много по-високо, да речем, от екземпляр от моята книга "Страстите и бесовете български" (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), да речем, т.е. той без замисляне ще предпочете да си купи бутилката ракия пред тъй непотребната книга (цената им е почти равна), то нещата следователно наистина са трагични и катастрофални...


Друг въпрос е, че търговците на книги, книжарите на едро и дребно направиха всичко възможно да убият книгите ми - като не ги доставят в книжарниците, като пречат те да могат да попаднат в ръцете на читател, щото и те прецениха, че сериозни книги за духовните неща като моите били съвсем "непазарни", били напълно непродаваеми в нашенската "културна", с извинение, ситуация. И затова всичките ми до една книги си стоят арестувани в складове и книжни борси, непипнати от ръка на читател, техни читатели са само... мишките!


Разбира се, тази грозна несправедливост мен, като техен автор и един вид като техен баща (книгите са именно децата на писателя!) ме убива значително по-ефективно от репресиите, на които ме подложиха самозабравилите се властници в образователната сфера, които пък направиха нужното да ме изритат от образованието и по този начин да ме лишат от преподавателски права - та да ме уморят от глад и от унижения!




Най-убийственото обаче е не друго, а пълното безразличие на народа, на обществото, примерно целият тъй културен град Пловдив знае какви идиотски беди ми се стовариха на главата, пък всички мълчат, гледат безучастно сякаш са говеда и сладко дъвчат... кебапчета!


Прочее, уволненията ми, тежките съдебни дела, които водих в последните пет години, огромните разноски за хонорари за адвокати (ето сега, тия дни, ми се налага да платя съдебните разноски на другата страна в размер на 1450 лв., въпреки че съм бил две години принудително безработен, така присъди "тъй справедливият" български съд, който също се включи в упражняването на терора над един български учител!) доведоха до това, че загинаха и двете ми най-свидни отрочета, именно списанията, които създадох и които издавах години наред предимно със скромните си доходи като учител, имам предвид философското списание ИДЕИ и списанието за съвременно образование, за духовното въздигане и укрепване на душите на младите хора, т.е. списанието HUMANUS.


(Години наред издавах и вестник ГРАЖДАНИНЪ, и него убихте, разбира се: остана пък него да не успеете да убиете - не, това е невъзможно!)


Въпреки ужасиите, на които ме подложиха разпищолилите се властници в образованието, аз успявах доскоро да продължа издаването на тия две списания, издавах ги пак предимно с мои средства, издавах ги дори с обезщетенията за безработица, издържах някак, но ето, сега вече капитулирах, нямам вече никаква възможност да продължа издаването им! Убиха списанията ми, сега предстои и моята душа да вземат, предстои и мен да уморят - както убиха и моите отрочета, казах, имам предвид списанията и книгите, които издавах.


Точка. Само за ваше сведение пиша това. Не разчитам вече на нищо. (Такива неща като съвест, човечност и морал у нас, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, изглежда вече са пълна отживелица!) Апелът ми за помощ, молбата ми за подкрепа, който се принудих да напиша, не бяха чути почти от никой. (Естествено, никой не пожела да си купи моя книга или книжка от списанията и така да ме подкрепи, не, това си се подразбира, то беше излишно да го казвам даже!)


Благодаря много за което! Бъдете здрави! Аз обаче докато дишам и докато мърдам ще продължа да се боря. Днес отново ще бъда на своя граждански протест.




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

14 коментара:

Анонимен каза...

Тоя голям чадър колко струва бе, Грънчаров?

Като дойде ЧСИ следващата седмица, ще го опише поне за 20 лв, мисля аз.

Пазиш ли си касовата бележка за колко си го купил?

Анонимен каза...

Хубавите книги са хубаво нещо, но, шмъ прущавате, ВСЯКО шише ракия (даже ако е ментак) има по-голяма ценност от ВСЯКА ваша "книга".

Анонимен каза...

Не ни интересуват безмислените ти глупави списание,не искаме да четем глупостите ти!!!

Анонимен каза...

Няма логическа последователност в твърденията ви. Много пъти тук в коментарите твърдите ,че трудът ви е желан и интересен на клиентите ви а сега казвате ,че няма търсене на книгите ви. Изградете единна стратегия за позицията си защото в момента звучи смешно и объркващо.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, моите списания не се издават за такива като тебе ма, те се издават за интелигентни хора, вий, комунодите и дебилите си имате в-к ДУМА (ЧУМА), вам друго изобщо не е нужно ма...

Ангел Грънчаров каза...

До последната анонимна другарка:

Другарко, требе да се мисли като се пише. Особено като се напъвате да изглеждате учена и "логически последователна". Сичко зависи от ситуациите и от различните индивиди ма, ето за теб самата единствено интересно издание може да е в-к ДУМА, но има други хора, които с удоволствие четат моите книги. А тук става дума за това, че книгите ми биват крити от евентуалните читатели. Всяка моя книга, която е стигнала до шанд в книжарница, бързо се продава. Поняла теперь меня?

Анонимен каза...

Т.е. казвате ,че книжарите работят против собствения си комерсиален интерес ? Крият продукт който е търсен и би им донесъл печалби? А с какво се обяснява липсата на интерес пред онлайн опциите за закупка ? Там липсват книжари.

Ангел Грънчаров каза...

Много сте зле с разсъжденията си, другарко. Точно от интернет-продажбите съдим, че книгите ми се продават добре (за такъв род специализирана книжнина). А книжарите у нас, гонейки бърза и лесна печалба, естествено че работят против собствения си интерес. Дебилщината у нас е доста разпространена.

Анонимен каза...

Леле, бай Ангеле, колко млади хора ти четат списанието!

Анонимен каза...

Много удобно, книжарниците са мафия, училищата са мафия, хората са малоумни, защото не ви подкрепят, на крива ракета космоса й крив, така излиза в края на деня!

Анонимен каза...

А защо не пишете в блога си текстовете за списанията?

Анонимен каза...

Естествено, никой не пожела да си купи моя книга или книжка от списанията и така да ме подкрепи, не, това си се подразбира, то беше излишно да го казвам даже!!

Точно от интернет-продажбите съдим, че книгите ми се продават добре.


Просто класика !!!

Ангел Грънчаров каза...

До последната тъй умна другарка:

Другарко, тия две изказвания се отнасят за две различни неща, събития, процеси ако щете: в единия случай става дума за интернет-продажбите на мои книги изобщо, а в другия случай за благотворителна (хуманитарна) акция, продължила няколко дни. На Вас Ви се чини, че става дума за едно и също нещо, смесвате двете неща, по тази причина, поради несфащане, в бедната Ви душа се появи такава радостна, ала за жалост, тъпа емоция. Тъй че, дето се казва, напразно се изхабихте да се радвате! :-)

Мислете малко преди да пишете. Емоциите Ви подвеждат и постоянно правите гаф след гаф. Тази пуста злоба, дето е овладяла сърцето Ви, ще го изяде съвсем скоро. Гледайте по-мащабно на нещата от живота, другарко, срамота е да се самоизяждате заради едната пуста злоба към моята толкова скромна особа!

(За консултациите, които Ви давам всеки ден, що не пратите некой лев? Или предпочитате на аванта да Ви консултирам? Капхка съвест барем немате ли още?!)

Анонимен каза...

На аванта е по-добре.