Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 12 май 2019 г.

Писмо до засегналия се депутат с чувствителна душа Севим Али


Получих следния документ от автора с право на публикуване:

ДО Г-Н СЕВИМ АЛИ – ДЕПУТАТ ОТ ДПС

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ,
с адрес за контакт: гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.

Уважаеми г-н Али,

От проведената помежду ни интернет-комуникация разбирам, че сте се почувствал засегнат от споменаването на името Ви в сигналите ми, по-конкретно от изявлението ми, че до момента не съм получил ясен отговор относно предприетите от Вас действия. Чувствам се длъжен да Ви отговоря по този начин, тъй като Вие ме лишихте от възможността да Ви отговоря по месинджър, като ме блокирахте, след като първи ми изпратихте съобщения.

Бързам да Ви успокоя, че не съм имал за цел да злоупотребявам с името Ви, нито да Ви засягам персонално посредством сигналите си. Последните имат съвсем друга насоченост и предназначение. Напротив, дори Ви посочих за добър пример, че сте се ангажирал с каузата за въвеждане на ясни критерии при подбор на кадри в образователната система в Община Айтос и Руен, тяхната квалификация и прочие, тъй като основно в посочените общини този проблем е доста наболял и ситуацията изисква спешни мерки, вкл.законодателни такива, по мое мнение. Затова и съм се обърнал към Вас, в качеството Ви на народен представител от Община Айтос, въпреки че не хранех никаква надежда да се случат чудеса.

Факт е, че от тримата настоящи депутати, към които съм се обърнал, единствено Вие сте ми отговорили на сигналите. От Карадайъ и Симеонов все още нямам отговор, а и не очаквам. От кметовете на Община Бургас и Община Айтос винаги получавам отговори. Относно препратеното от ТД на НАП-Бургас писмо до кмета на Община Руен все още нямам отговор, ето защо считам по-нататъшна комуникация с г-н Осман за безсмислена. От общинските съветници отзивчиви са единствено бургаските, и то от опозицията. По същата логика не съм продължил комуникацията с общински съветници от Айтос. Учуден съм от твърдението Ви, че на Вас институциите не отговарят, тъй като на мен отговарят почти винаги.

Следва да уточня, че начинът ми на комуникация с институциите и широката общественост, вкл. мои колеги-преподаватели, изисква също да ги информирам за развитието на делата ми, предприети в обществена полза, в т.ч. и получена информация, отговори и др.подобни от страна на сезираните институции, респ.длъжностни лица. Поради това съм посочил, че до момента не съм получил конкретен отговор с предприети мерки, респ. набелязани законодателни инициативи от Ваша страна, което е истина, независимо дали Ви харесва или не. Не разбирам защо сте се почувствал персонално засегнат от начина ми на поднасяне на текуща информация на обществеността. Вероятно съзнавате, че и други длъжностни лица-адресати на сигналите ми, особено политически ангажираните, са почувствали известен дискомфорт от честите ми писма до тях, но те не реагират обидено като Вас, вероятно осъзнавайки, че „тежка е царската корона” и че общественият пост, който заемат, не е свързан единствено с позитиви и похвали, а много често - и с градивна критика.

Г-н Али, предприел съм действия, насочени към постигане на промени в образователната система и считам, че следва да ги доведа до край, тъй като по мое мнение те са изцяло в полза на обществото. Действията ми, публичните ми изказвания, интернет-постовете ми и т.н нямат общо с Вас и Вашата личност, не парадирам с името Ви, нито пък целя да извлека някаква полза от това. Без да се обиждате, но Вие все още не сте фактор в българската политика, какъвто например е Ахмед Доган. Също така не разбирам защо приемате по подразбиране, че имам предвид Вас, когато спомена думата „политици”. Тъй като често я използвам, в очите на адресатите на сигналите ми аз също съм се превърнал в „черна овца”, но това по никакъв начин не ме обижда или възпрепятства в стремежа ми за постигане на промяна в положителна насока. С това негативно отношение, което са демонстрирали спрямо Вас засегнатите лица, по Ваши думи, аз се сблъсквам ежедневно. За разлика от Вас аз се отнасям безразлично към него, без да влагам излишна емоция.

Ако действително сте бил искрен и сте се почувствал по някакъв начин съпричастен към начинанието ми и справедливата кауза, която следвам, няма да преустановите подкрепата си за нея, ще доведете нещата до край и ще направите всичко по силите си за случването й, въпреки ясно изразените настроения спрямо действията Ви, за които ми съобщавате. А ако нямате намерение да помагате, кажете го и не търсете оправдания и причини защо нещата не се получават. Отворен съм за всякакви предложения, мнения, инициативи и т.н, вкл. и критики във връзка с проблемите на образователната система.

В случай, че държите „да си търсите правата” /не ми е ясно кои права конкретно/, Ви заявявам най-отговорно, че не се боя от съдебни битки, дори ги очаквам с нетърпение. Засега мога да се похваля единствено със спечелени съдебни дела, вкл. срещу известни бизнесмени и политически фигури.

Бъдете жив и здрав!

2019г.

С уважение: ............/Д. Тодоров/

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

И Деян Тодоров е луд като Грънчаров някъде и ще ги набият, щото все са жалбари и обиждат всички хора!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Вие сте психиатъра по образование, тъй ли? Кои са тези "всички хора", които обиждаме мой с Деян на, другарко? :-)

Ангел Грънчаров каза...

Ние исках да напиша...