В сградата на Общинския съвет на европейската столица на културата попаднах на охранител с побойнически наклонности, който за малко не ме напердаши здравата!

Отдавна не съм писал в блога си. Причината е, че бях три поредни нощни смени на работа - принуден съм да вземам и извънредни смени (за да мога да си плащам някак огромните за моите възможности дългове, които бях принуден да взема за да платя разноските на другата страна по делото за моето уволнение, знаете, "справедливият съд" в тъй приказната страна Мутроландия ме осъди да плащам огромни разноски!). Като човек вземе извънредна нощна смяна, след това има не две нощи почивка, а само една, след която следва цикъл от още две нощни смени. Това практически значи, че в нощите на цяла седмица кажи-речи ще ходи на работа без да има възможност да спи пълноценно (нощем).

Е, аз съм точно в такъв цикъл, снощи бях четвърта нощна смяна, а тази нощ ще бъде петата; изнемогвам за сън, а дали сърцето ми ще издържи това напрежение е под въпрос. Работя за минималната работна заплата. И в този именно контекст бях наказан да плащам огромни съдебни разноски, като капак на всичко тъй войнствената, тъй безпощадно настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", въпреки че се намирахме в период на предложени от мен преговори за напълно доброволното изплащане на дълга ми, ме закла окончателно, тъй да се рече, като най-коварно ме даде на частен съдебен изпълнител, който към присадената от съда сума от 1450 лева добави свои и на адвоката на г-жа директорката хонорари, та се оказа, че трябва да платя още 1277 лева!

Което, както и да го погледне човек, е не само нагло, а е чисто разбойничество, е едно напълно мутренско поведение (но съвсем не трябва да се чудим защо в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко а мутренско, нема начин да е друго щом като народът даде държавата на мутрите!). Та ето аз ти ядни си блъскам главата как да платя тия паднали от небето нови пари, аз, в невъзможността си да платя, призовах народа да ми помогне като който може да ми даде в заем (виж: Самозабравила се безпощадно жестока метреса на гербовашкия режим прави нужното да съсипе живота ми, приятели, моля ви, помогнете!), но народът не реагира никак, както и можеше да се очаква. И по този начин, дето се казва, работата стана дебела, аз дни наред разсъждавам какво да правя в тази крайно унизителна ситуация, в която аз, един български учител, 36 години работил на нивата на образованието, бях поставен по каприза на самозабравили се арогантни властници. Нямам, разбира се, някакъв голям избор, принуден съм да прибегна до отчаяни (крайни, екстремни) средства. И ето какво в тази връзка направих, примерно, вчера.

Отидох преди обед (преди началото на протеста ми) при омбудсмана на Пловдив инж. Стаматов. Него го нямаше, но му звъннаха, след известно време дойде. Казах му горе-долу следното:

- Г-н обмусман, знаете, че с Вашето посредничество (и с това на г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив) се опитвахме да преговаряме с тъй необщителната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Бяхме стигнали до етап, в който тя обеща пред г-жа Киркова, че ще попита финансовия отдел на МОН има ли някаква възможност за разсрочено плащане на задължението ми към бюджета на училището. Уговорихме се като разбере как стои въпроса тя да ме извести (чрез посредничката г-жа Киркова) за резултата. И аз чаках близо седмица. Никакъв отговор до мен не дойде. Вместо това разбрах, че пренебрегвайки преговорите ни, тя ме е дала на частен съдебен изпълнител. На 1 май научих това, получих призовката. Да, но познавайки манталитета и управленския стил на г-жа директорката, аз с извънредни усилия успях да събера остатъка от цялата сума на задължението си според изпълнителния лист на съда (в размер на 500 лева) и на 30 април я платих. Да, но аз изчистих по този начин цялото си задължение, ала частният съдебен изпълнител вече си е бил писал своите и на адвоката на директорката огромни хонорари и разни такси в размер на 777 лева! И ето, бях обременен (за едното нищо) с ново задължение! Това означава, г-н омбудсман, че аз с моята минимална работна заплата, че трябва да работя цели 6 месеца без да ми остава нищо за съществуване, т.е. дето се казва трябва да мина на фотосинтеза! Това, простете, е безчовечно, питам Ви: как ще живея в предстоящите шест месеца, в които аз трябва да си върна задълженията към заемодателите ми?! И дойдох в тази екстремна, крайно безчовечна ситуация, в която бях натикан заради каприза на една самозабравила се гербовашка управничка, да Ви уведомя, че съм принуден в близките дни, именно навечерието на 24 май, на своя протест да организирам и да проведа... самозапалване (аутодафе), ще отида там с туба бензин, ще се полея и ще обявя, че ако властта бързо не изпълни някои мои искания, ще натисна газовата запалка и ще се самозапаля! Ето, уведомявам Ви за това, което предстои на протеста ми... затова дойдох.

Омбудсманът ме изслуша и като чу край на речта ми каза:

- Добре де, но какво искате аз да направя, искам да разбера това?

Аз пък му отвърнах:

- От Вас нищо не искам. Само Ви уведомявам какво ще направя аз. А какво ще направите Вие в тази ситуация решавайте сам. Направете това, което съвестта и съзнанието Ви за дълг Ви продиктуват. Това смятам, че трябва да направите. А какво точно - решавайте сам!

При тия мои думи омбудсманът почна да ми вика, да ми говори на висок глас, че аз за всичко съм бил виновен, ето, докъде съм бил довел нещата със своя "философски" или "идеалистичен" подход, който, видите ли, не бил подкрепен практически от никой от народа, а народът, видите ли, бил застанал като един зад директорката на ТЕТ Ленин и прочие, грешките били изцяло мои, аз трябвало като другите учители да си мълча и да добрувам, тази е теорията, която изповядвате не само вие, драги пловдивчани, но нея я изповядва и г-н омбусманът на Пловдив, на вашия, на нашия тъй културен хилядолетен иначе град. Аз понечих да си тръгвам, но отвърнах на омбусмана в неговия стил, нашият разговор оттук-нататък почна да тече на "високи децибели", продължихме дебата си в коридора, където той и аз, ораторствайки, се разделяхме.

Така минаха няколко минути, в един момент обаче отнякъде дохвърча охранителят за сградата (там се помещава и Общинският съвет, става дума за бившия Младежки дом!) и туй Божие създание, без да каже нищо, ме... награби за дрехата за да ме дърпа да ме изхвърли от сградата! Тогава аз поисках да знам на какво основание той се отнася така към един български гражданин, охранителят (знаем, че охранителите родиха и развиха господстващия в страната ни мутренски манталитет, който се докопа дори и до върховната държавна власт!) обаче ми заяви, че не само ще ме дърпа по дрехите, но ако трябва ще ми размаже и лицето с юмруци (това той направи в присъствието на омбудсмана, която, за моя изненада, не реагира никак, прие изказването на нисшия войнствен охранител на реда като съвсем естествено, правомерно и пр.), и, което е най-лошото, за да покаже готовността си да ми размаже, той на няколко пъти размаха юмрук, насочен право към лицето ми, към зъбите ми по-точно!

Разбира се, започнах полемика с тъй войнствено настроения пазител на реда, който явно си превишаваше правата и пълномощията, а пък омбудсманът започна да стои между нас, щото на охранителя, като не му стигаха думите, постоянно почна да размахва в лицето ми юмруци! Оказа се, че въпросният охранител явно ме познаваше (водещ съм на телевизионно предаване) и изпитваше искрена политически мотивирана антипатия към моята скромна личност. В процеса на дебата той почна да ми крещи, че не съм бил никакъв учител, даже и никакъв гражданин не съм бил, накрая дори стигна до прозрението, че такива като мен не бивало да бъдат допускани никъде, като го попитах какви сме ние, дето не бива да бъдем допускани никъде, той заяви, че съм бил с... "нервно-психично разстройство", т.е. потвърди "диагнозата", която преди време има добрината да ми даде тъй неуморната директорка на ТЕТ "Ленин", заради която обаче тя две години ходи по съдебни дела и за малко да й се наложи да си напусне поста (щото съдът първоначално я осъди по наказателно дело за клевета, но след като тя намери нужните връзки сред властта, тази грозна евентуалност да си напусне поста биде осуетена!).

Охранителят замахва няколко пъти още към лицето ми, дори пак ме фаща за дрехите, изобщо ако омбудсманът през цялото това време не възпираше побойническия му плам, аз сега вероятно щях да бъда със съвсем друга физиономия. По тази причина, сами разбирате, ми се наложи тази сутрин да напуша следния сигнал до началника на охранителя с тъй ярки биячески или побойнически наклонности:

До инж. Иван Тотев, Кмет на Пловдив

До г-н Димитър Палашев, директор на "Общинска охрана"

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин на Пловдив, учител по философия и гражданско образование

Уважаеми г-н Кмет,

Уважаеми г-н Директор,

На 7 май 2019 г. към 11 часа ми се наложи да отида да разговарям с омбудсмана на Пловдив г-н Стаматов. По време на разговора с него (ние продължихме да разговаряме с г-н омбудсмана и в коридора) дойде дежурният по това време Ваш служител (не мога да му съобщя името, не зная името му, но това може да се провери, ще Ви се наложи сам да откриете кой е дежурил там по това време) и мигновено ме хвана за дрехите, опитвайки се да ме изведе от сградата! Когато го помолих да ме пусне и да не надвишава правомощията си (доколкото ми е известно охранителите нямат право да хващат и да дърпат гражданите за дрехите!) Вашият служител обаче заяви, че можел и много други работи да прави, дори се опита да ми демонстрира бияческите (побойническите) си способности, като на няколко пъти размахва юмруците си пред лицето ми, целейки се, очевидно, по-точно в зъбите ми!

Г-н омбусманът, присъстващ през цялото време на сценката с изявите на тъй биячески (побойнически) настроения Ваш охранител, има заслугата, че този тъй борчески настроен Ваш служител да не ми счупи зъбите, та сега на предприятието Ви да се налагаше да ми плаща разходите за нови протези. Г-н охранителят от Вашата фирма също така се оказа доста добре ориентиран политически (аз съм водещ на едно дискусионно предаване по Пловдивската обществена телевизия), очевидно изпитваше нескривана политически мотивирана омраза към мен, наложи се да проведем с него кратка дискусия, от която се очертаха ясно нескриваните му комунистически убеждения и ненавистта му към демокрацията и към демократите като мен. Не знаех, че Вашето служители са така добре "подковани" политически, това за мен е новост, също така не бях наясно, че Вашата служба, която се издържа с нашите, на данъкоплатците, пари, същевременно за благодарност е обучила служителите си така, че те с удоволствие биха разбили зъбите на същите тези въпросните граждани-данъкоплатци.

Нещо, което лично на мен, като жертва на агресията на Вашия служител, изобщо не ми харесва, признавам си го чистосърдечно. Като капак на всичко Вашият служител се оказа, че има специфично дарование, което службата Ви може да използва дори с печалба, оказа се, че той умее да поставя психиатрични диагнози на гражданите, които се е опитал да набие, чиито дрехи неколкократно е дърпал, аз специално имах щастието безплатно да бъда диагностициран от него, той ми тури диагнозата "нервно-психическо разстройство", която приех с дължимата благодарност.

Готов съм да му дам възможността да докаже диагнозата си в съда, което ще му даде и законното право от охранител да се преквалифицира в самоук "психиатър", свидното ни отечество, наречено напоследък МУТРОЛАНДИЯ, очевидно, има голяма нужда от такива учени мъже като него! Очевидно Пловдив съвсем заслужено стана Европейска столица на културата - щом дори и охранителите в нея, види се, имат толкова висок интелектуално-културен статут, а пък са и възпитани така изискано, няма що!

Толкова. Ще се радвам да разследвате случая и да ме известите за предприетите по повод на моята жалба организационни мерки!

8 май 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Толкова. Какво стана след разговора ми с омбудсмана и с учения охранител-побойник ще пиша на друго място, щото тук, признавам си, ми писна да пиша повече, а пък и съм изморен, бил съм нощна смяна и довечера пак ще бъда нощна смяна. Желая ви хубав ден! Избягвайте да влизате в държавните и общински служби щот и вие като мен можете да попаднете на охранител с добре развити биячески (побойнически) наклонности, който като едното нищо може да ви напердаши здравата - ако не сте послушни!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo