Пловдив има шанса да надмине по позорната си слава дори Атина, която също уби философ - уби Сократ!

Днес ми се наложи да напиша и да изпратя следния документ:

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До инж. Иван Тотев, Кмет на Пловдив

До доц. д-р, инж. Десислав Балев,

Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

СЪОБЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, принудително безработен учител по философия и гражданско образование

Уважаеми г-н Президент на Република България

Уважаеми г-н Министър-Председател на Република България,

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаеми г-н Кмет на Пловдив,

Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив,

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

В последните пет години директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" проведе яростна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, съсипване и в крайна сметка унищожаване, която напоследък прие вече съвсем невероятни екстремни форми. За тия пет години тя организира и подготви две мои уволнения (по сюрреалистичния параграф 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно "пълна липса на качества да бъде учител"!), срещу нейните управленски и правни ексцесии-беззакония аз трябваше да провеждам четири тежки съдебни дела - и всичко това на фона на пълното безхаберие и безотговорност на висшестоящите длъжностни лица на образователното ведомство, които не направиха нищо за да я вразумят и за да намалят войнствеността й. В крайна сметка се стигна дотам, че тя най-сетне успя да постигне мечтата си: поне една нейна заповед, обжалвана по съдебен ред, да не бъде отменена от съда (аз лично успях да й отменя няколко такива, други нейни жертви също отмениха всички нейни заповеди по съответния съдебен ред!)! И ето как многострадалната г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" отпразнува победата си, която, няма как, се оказа пирова:

ВКС на 20 март 2019 г., след тежък съдебен процес, продължил три години, постанови, че беззаконията, извършени от г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" са "напълно законни", да, и такива "правосъдни" решения имахме щастието да видим в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която, както знаем, и законността, и съдебната власт, и прокуратурата, и самата справедливост, са на завидна висота! Съдът присъди аз, жертвата на произвола, да заплатя всички съдебни разходи на противната страна, т.е. бях един вид глобен заради това, че съм се опитал да си защитя по съдебен ред правата и достойнството. Ето сега как тече хронологията по-нататък:

- На другия ден след абсурдисткото решение на ВКС (под председателството на куриозно известния съдия Белазелков) аз, познавайки манталитета на тъй безпощадно отмъстителната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" декларирах готовността си да си изплатя присъденото от съда задължение в писмен вид, по надлежния ред, и си позволих да призова г-н омбудсмана на Пловдив и г-жа Началника на РУО-Пловдив да посредничат по решаването на проблема (г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е пословично недиалогична, което именно и ме принуди да призова толкова авторитетни посредници. Предвид продължителната си принудителна безработица аз помолих г-жа директорката да се разплатя разсрочено, чрез месечни вноски, предвид това, че в момента съм принуден да работя като охранител на минималната работна заплата.

- Г-н омбудсманът след няколко дни ме извести, че е разговарял с г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но че е преценил, че едва ли тя ще се съгласи на моето предложение, но ми обясни, че все пак тя обещала да се консултира с финансови и юридически специалисти по проблема; зачакахме нейният отговор, който обаче все не идваше;

- Изпълнен с лоши предчувствия аз се видях принуден по банков път да внеса първата вноска в размер на 50 лв., демонстрирайки добрата си воля да си изплатя задължението; отговор от г-жа директорката обаче не идваше; това ме принуди да осъзная, че надежда за прилично приключване на преговорите няма, по тази причина започнах да търся заеми от приятели, за да изплатя сумата от 950 лева, това е сумата, която фигурира в съдебното решение на ВКС;

- на 24 април в касата на училището (с много мъка директорката, която първоначално не ме пускаше да вляза в сградата на училището, в което съм работил 17 години, все пак, като казах, че нося пари за издължаването си, ме допусна до касата!), аз внесох остатъка от 900 лева. Тогава, за моя изненада, аз за първи път видях взетия от директорката изпълнителен лист от съда (той е бил взет от нея на 4 април, но цели 20 дена аз не съм знаел за него, нито съдът ми го е предоставил, нито пък получилата го директорка е благоволила да ми изпрати копие от него, за да си поиска присъдената сума!), касиерката значи ми го показа и аз за първи пък разбрах, че освен изплатените вече 950 лева фигурират още 500 лева, най-вероятно това е хонорарът на адвоката на г-жа директорката на първата инстанция, на ниво Районен съд! Разбирайки за това ново парично бреме аз обещах да се консултирам с адвоката си и да го платя при първа възможност! Помолих касиерката на училището и присъстващата в касата зам.-директорка Милева да предадат на г-жа директорката моята готовност да изплатя и тази парична сума при първа възможност, т.е. в най-скоро време!

- на 30 април аз по банков път внесох още 500 лева, т.е изплатих си задължението изцяло!

- на следващия ден, т.е. на 1 май с куриер, за моя огромна изненада (пред вид, че издължаването ми беше вече приключило!) ми беше връчена покана за доброволно изпълнение, в която частен съдебен изпълнител Росен Раев поиска нови 1277.31 лв.!!! Оказа се, че още на 19 април по най-коварен и подъл начин, подвеждайки ме, че преговаря с мен, директорката вече ме е била дала на ЧСИ! Наложен ми беше запор на банковата сметка (тя вече е "на червено" с 1270 лева!), което значи, че аз поне три месеца трябва да работя, но цялата ми заплата да отиде за изплащане на това ново задължение, пита се: а как ще съществувам в следващите месеци, в които освен че няма да мога да си получа и лев от заплатата, ще ми се наложи и да заплащам ония 1450 лева, които взех в дълг от приятели, на които трябва да се издължа в близката година?!

Предвид горното, след като съм поставен в крайна екстремна ситуация, съм принуден да заявя следното:

С мен, български учител, работил 36 години на нивата на българското образование и култура, беше постъпено по недопустимо унизителен, обиден и безчовечен начин! Как ще живея в предстоящите шест месеца, в които аз трябва да си върна задълженията към заемодателите ми?! И в тази екстремна, крайно безчовечна ситуация, в която бях натикан заради каприза на една самозабравила се гербовашка управничка, и чувствайки безсилието си нещо да променя, аз съм принуден в близките дни, именно навечерието на 24 май, на своя протест да организирам и да проведа... самозапалване (аутодафе): ще отида там с туба бензин, ще се полея и ще обявя, че ако властта бързо не изпълни някои мои искания, ще натисна газовата запалка и ще се самозапаля! Ето, уведомявам Ви, уважаеми дами и господа управляващи, за това, което предстои да направя на гражданския ми протест на площад "Джумая джамия", където протестирам вече втора година, протестът ми е за свобода в образованието, за реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности и против политически мотивираните репресии на самозабравили се властници в образованието срещу авангардно, срещу новаторски мислещите и действащи учители.

Тия дни групата небезразлични към образованието граждани на Пловдив написаха и разпространиха следното обръщение:

В тази връзка заявявам, че ако не бъдат изпълнени исканията на това обръщение до 21 май т.г., то аз на 22 май в 11 часа на мястото на протеста ми на площад "Джумая джамия" ще се самозапаля в знак на протест срещу беззаконията и безобразията, които си позволиха тъй арогантните управници на пловдивското образование! В навечерието на празника 24 май аз ще им поднеса този подарък, защото те на мен ми поднесоха толкова много унижения, че е цяло чудо, че болното ми сърце издържа на преживяния в последните пет години непрекъснат стрес!

Някога атиняните осъдиха на смърт Сократ и той беше принуден да изпие чашата с отрова, така беше изпълнена тяхната присъда. Арогантни и безскрупулни управници на пловдивското образование мен, учителят пи философия и гражданско образование вече цели 36 години, ме осъдиха на значително по-жестока и бавна смърт, осъдиха ме на смърт чрез унижения. Е, аз в такава една ситуация съм принуден да прекратя бавното изпълнение на тяхната толкова безпощадно жестока смъртна присъда чрез едно аутодафе, като се самозапаля. Нека Европейската столица на културата Пловдив да има по този начин шанса да надмине по позора си някогашната толкова демократична и иначе така философски настроена Атина, която въпреки това не се въздържа да убие своя Сократ. Да, ще се самозапаля, та Пловдив да надмине по позора си Атина, също така убила своя Сократ!

Решен съм да изпълня замисленото в навечерието на 24 май. Не крия, с интерес ще чакам решението на разпищолилите се съвсем управници на свидното ни отечество. (Преди няколко месеца те до последно очакваха Колю Босия да умре от гладна смърт, сега искам да разбера дали с безскрупулна безотговорност ще чакат аз да натисна газовата запалка, която ще държа в ръката си! От такива управници, прочее, всичко може да се очаква, аз в тяхната безскрупулност никакво съмнение нямам!

8 май 2019 г., Пловдив

С уважение: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo