След публикуването на призива на колегата Райчо Радев (философ, учител и блогър) в моя подкрепа откликнаха четирима човека, в резултат на което до момента е събрана сумата от общо 350 лева. Сега виждам, че колегата-блогър Ники Димов също е публикувал в блога си същия този призив. Държа да уведомя всички, които са ми изпратили някакви пари, че ще направя всичко, което е по силите ми да им се издължа в близките година-две, разбира се, това мое намерение зависи и от обстоятелството дали все пак ще мога да се върна на своята учителска работа - въпреки така грубото ми и несправедливо остракиране от нея от самозабравилите се властници в пловдивското образование. Живот и здраве да е, аз ще направя всичко, което е по силите ми да им се издължа. Не смятам, че някой е длъжен да ми прави дарения, не съм паразит, че да си позволявам да вземам пари без да съм ги заслужил с нещо (без да съм ги изработил!), по тази причина ще направя нужното да се издължа на всички, което са ми помогнали до този момент и евентуално ще ми помогнат в близките дни. Ако пък нещо невъзвратимо стане с мен, съм се разпоредил и след моята смърт моето семейство да се издължи на хората, които са ми помогнали в трудния момент.
Толкова по този пункт. С Ники Димов тази вечер пък поспорихме по ето какъв въпрос:
Престани да се оплакваш и да се излагаш, ако си мъж стискай зъби в тежкия момент и си мълчи! - ми каза колегата-блогър Ники Димов.
Отвърнах му:
Аз се оплаквам публично с чисто възпитателна цел: първо, за да осъзнаят всички, че щом властта си позволява така драстично и брутално да тъпче моите права, това значи, че ничии други права не са гарантирани, напротив, правата на всички вас са в същата степен застрашени; второ, правя го за да помогна на хората да проявят човечността си, те без да го усещат са се обезчовечили твърде много, човечността им е застрашена, мнозина направо са си я загубили, е, аз им давам шанс да си я върнат; разбираш ли сега защо всекидневно "плача" и се оплаквам?!
Аз съм учител и по този начин си изпълнявам ролята и мисията, разбираш ли поне това?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар