Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 20 юни 2019 г.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от днес



Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Тоя тип завършва всяко свое изречение с въпроса "Разбирате ли ме?", като че ли казва нещо кой знае колко сложно и умно. С което напомня на един персонаж на Хашек. Ето:

"Полковник Фридрих Краус беше достопочтен дръвник. Когато разказваше нещо, той винаги говореше само позитивни неща. При това той питаше дали всички разбират елементарните му изрази. „Значи, прозорец, господа, нали? Знаете ли какво е това прозорец?“

Ангел Грънчаров каза...

Кой е "тоя тип" ма, многоучена другарко, знаеща кой е Хашек и дори умееща да подбира съответните цитати? Аз ли съм "тояь тип"?

Това, дето, другарко, Ви се струва "много просто", "елементарно" или дори "безсмислено" е много възможно да не е точно такова както Ви се струва, това поне можете ли понякога да го допуснете? Или Вие специално сте от типа на дръвниците (дръвничките), които си мислят, че техните срайно бедни представи за нещата са единствено правилните и дори непогрешими?! Да не сте Вие самата от типа на хашековия дръвник, по отношение на който обвинявате другите?

Ангел Грънчаров каза...

Когато тази другарка ми отговори възпитано, културно, а не хашлашки и просташки, както току-що стори, ще си види коментара...

Анонимен каза...

Послепис: Думата е "хъшлашки". Ограмотете се.