В един свят, където единственото нещо, което виждаме, е екранът на нашия телефон се появява едно невероятно предложение и то не къде да е, а в Румъния.
Виктор Мирон, главен организатор на удивителна кампания в румънски град, вярва, че трябва да се разработят политики за насърчаване на четенето и възнаграждаване на читателите.
Как?
Чрез чудесна идея: всички, които пътуват с обществен транспорт, да четат книга и ако го правят да не си плащат билета.
Мирон е любител на книгите и занесе своето предложението до кмета на Клуж Напока, който го прие веднага. „Кметът ни публикува предложението във Facebook и отговорът е впечатляващ.” (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Ако и тук направят така, българите също ще започнат да симулират четене, докато се возят.
"Симулирането" на четене, ако почне да се прави редовно по причина на това де се возиш "на аванта" или "гратис" в автобуса дали пък няма да доведе дотам, че волю-неволю някои хора да почнат без да искат да се заразяват с истинско четене? Всеки ден като човек по 20-тина минути, да речем, по неволя "се упражнява в четене", дали пък това няма да доведе в някои случаи дотам, че някои хора да започнат истински да четат? Е, тогава за контрольори в автобусите ще трябва да се слегат хора, които внимателно да наблюдават дали (етящите наистина четат или само се преструват, който не чете, дали не трябва да бъде мигновено санкциониран като бъде поканен да слезе от автобуса? При тия условия дали няма хората да се видят принудени да почнат да четат не наужким, а истински? Прочее, в разгговоря ни в този момент ми хрумва идеята: дали не е добре да опитаме да приложим румънския опит и да предложим на кмета на европейската столица на културата Пловдив да се въведе такова нещо и в Пловдив поне до края на годината, докато сме европейска столица на културата? Да, идеята е хубава, на мен много ми е интересно да разбера реакцията на г-н кмета на такава една крайно екстравагантна (по моя преценка) в неговите очи инициатива или акция - щото обикновено г-н Кметът не е реагирал никак на нито една моя инициатива, на нито едно мое писмо не е отговорил, нищо че дори законът го задължава да отговаря той пак не отговаря, старайки се явно да покаже и докаже на дело, че нашата (мутренска) власт се ръководи от правилото да спазва законите само когато си иска, тоест когато й скимне да ги спазва. Та за да проверя реакцията на кмета решавам ето сега да му напиша кратко писъмце, в което да му подхвърля тази идея, да видим как и дали изобщо той ще реагира някак, речено-сторено, ето, започвам да пиша това свое ново отворено писъмце...
"дали пък няма да доведе дотам, че волю-неволю някои хора да почнат без да искат да се заразяват с истинско четене?" - ами няма, доказа се вече трийсетина години - тези, които управляват, провораздават, правят се на бизнесмени, философи и други хуманитарни пролетарии "без да искат да се заразяват с истинско" нещо никак не се случва, а и тъпо би било да се надяваме на това, щото нема таков филм...
проф. Делираев
Зако нема такъв филм ма, другарко? Щот на Вас просто не се иска да е така, тъй ли?
Публикуване на коментар