Току-що ми звънна някакво лице, което се представи че било сътрудник на екипа на предаването СЪДЕБЕН СПОР, излръчвано по Нова телевизия (не обърнах внимание на името му, не запомних името му - понеже не знаех, че ще бъде толкова сюблимно това, което предстои да ми каже въпросното лице!). А ето какво ми каза то (ще се опитам да опиша неговото словоизлияние възможно най-пълно, разбира се, за жалост, не мога да възпроизведа дума по дума неговата разпалена реч, но ще се постарая да предам поне смисъла на иначе забележителната му реч, който се отпечата в съзнанието ми:
- Абе г-н Грънчаров, възложиха ми да се свържа с Вас защото отново сте изпратил някакъв Ваш текст, за който искате входящ номер, пък един от нашите началници ни се скара защо не Ви даваме входящ номер. Бихте ли могъл вкратце да ми кажете същността на Вашата история, която описвате така пунктуално вече години наред и заливате комай всекидневно имейла ни с нови и нови жалби, доклади, апели и отворени писма, които аз специално не мога да изчета щото нямам толкова много време? Освен това пращате писмата си до кой ли не, до английската Кралица що не опитате да си пратите писмата?!
Като ми каза това, аз се обадих и от този момент речта на въпросното не обичащо да чете лице се смеси с мои реплики, та разговорът ни започна да наподобява нещо като диалог, но моят събеседник се оказа толкова, кой знае защо, ядовит и изнервен, че почти не ми даваше думата, та на мен в един момент ми се наложи да говоря едновременно с него; явно на лицето му беше доста накипяло по някакви причини, не знам какви точно са тези причини, може пък някой началник от предаването или от телевизията да му е дръпнал тъй чувствителното ушенце, което е предизвикало краен душевен смут в още по-чувствителната и ранимата му, убедени сме в това, душица; ето в общи линии какво си казахме по този крайно необичаен начин:
- Да бе, до Кралицата на Англия не съм се сетил да пратя некое писмо, но и до римския папа още не съм писал, но за сметка на това до арменския поп и до владиката на Пловдив писах, тъй че не е толкова страшно, че съм подминал кралицата и папата, не се притеснявайте чак толкова! Вижте, но Вие нима не се сетихте, че от медиите аз входящ номер не искам, а искам само от съответните длъжностни лица на властваща държавна служба, които в някакъв смисъл са подведомствени на нас, гражданите?! А от медиите какво да искам входящ номер, на тях го изпращам само за сведение... - опитах се да кажа ето това, нищо че младежът от другата страна (по гласа му разбрах, че е млад този човек, който в един момент почна да ми крещи в слушалката, опитвайки се да не ми даде думата, но може и да греша, знам ли, възрастта на събеседника ми в случая няма никакво значение де, но отбелязвам и този несъществен щтрих) изобщо не благоволи да ми даде думата понеже бързаше да изрази онова, що му беше прекалено много накипяло на душата:
- Да де, ама все пак Вие пишете прекалено много и човек като мен няма как да прочете написаното, просто нямаме време за това. Не знам колко жалби и отворени писма сте написал, но то явно е цяло море, и ние тук трябва да си вземем отпуска и да четем до края на живота си Вашите писания. Не разбирам защо Ви е обзело такава едно словесно разстройство, с което ни заливате всеки ден, то си е Ваша работа, но искам да Ви кажа, че ние нямаме толкова много време да четем. И затова...
Тук се опитах да вметна ето това, ала почти не бях чут, щото от другата страна на линията човекът продължи да си говори речта, която аз тук, ей-Богу, не мога да предам в нейната пищност и цялост (в нейната тъй пищна цялост), явно на човека наистина много му беше накипяло по някакви неизвестни за мен причини и се мъчеше най-сетне да си излее душата след като му беше паднал най-сетне, така да се рече, виновникът за неговото тъй силно душевно раздразнение; та ето какво се опитах да вметна все пак:
- Историите, които описвам, господине, са още по-грандиозни от това, което аз успявам да възсъздам с думи, животът, който живеем, е още по-лудешки от това, което ний, пишещите, можем да доловим и възсъздадем по някакъв начин; но щом толкова не Ви се чете, щом така много Ви мързи да четете, кажете на началниците да Ви освободят от тази служба, все пак като не Ви се работи работата, за която Ви плащат, може да си намерите и друга, по-подходяща работа, в задълженията на която няма да има тъй досадното задължение да четете текстове и то на някакви още по-досадни и, о, кошмар, по-задълбочено мислещи философи! - ето това се опитах да му кажа, но той, събеседникът ми, ме прекъсна още от втората дума, и не пожела изобщо да ме изслуша, почна да говори връз мен, така от този момент нататък ний двамата почнахме да говорим едновременно, едва-едва долавяйки какво казва опонентът; та значи докато се опитвах да му кажа горното, младежът вече успяваше да ми каже примерно ето това (аз все пак по понятни причини внасям някакъв ред и краткост в тъй експанзивната му и емоционална реч, иначе тя беше доста неподредена, понеже беше изпълнена със страдалческите чувства на младежа, принуден от мен, извергът, да полага героичното усилие да чете комай всеки ден по цели три-четири страници, представяте ли си, философски текст!!):
- Ха-ха, аз искам да си работя работата, но такава словесна дрисня като Вашата просто нямам сили да погълна, Вие сигурно сте написал стотици страници, моля Ви се, имайте малко състрадание към читателите си! Как е възможно толкова много да пишете и да ни затрупвате имейла на предаването с абсолютно безинтересни за никой на този свят неща?!
- Добре де, току-що казахте, че уж немате време да четете, как тогава решихте, че това, което не сте изобщо чел, било "безинтересно" и то било такова "за всички"?! Вие как разбрахте какво мислят тези "всички"? Амче некой, който не е толкова нервен като Вас, може да го е прочел и да е установил по тази причина, че не е чак толкова безинтересно колкото Ви се чини сега на Вас, дето не сте го чел изобщо?! Моля Ви се, би следвало да сте интелигентен човек, пък говорите безсмислени, направо тъпи неща?!
- Ха-ха, безсмислици съм бил говорел?! Точно Вие, господине, ли ще ми кажете това, дето удавихте света с напълно безсмислени приказки и писания, които никой не чете?! Няма смисъл да Ви чета писанията, аз знам предварително че са безсмислени. Щото оня, които е постигнал някакъм смисъл, може да го каже с пет думи, а Вие очевидно не можете... и затова сте написал стотици страници за нещо, което, убеден съм, може да се каже с три думи...
- Не стотици страници съм написал, а съм написал десетки хиляди страници, аз съм кошмарът за такива хора като Вас, които не обичате да четете! И властващите, към които се обръщам, още повече от Вас не обичат да четат, ето, некои от тях се фалят, че са прочели в живота си само една-единствена книга, е, не целата са чели де, а само са я чели до... 14-тата страница и са запецнали дотам. А аз между другото пиша книги... обичам да пиша... аз съм злодей, който всеки ден тормози нечетящите и немислещите като Вас, независимо дали са на власт или не са.
- Пишете си колкото искате, но недейте да тормозите нас, нашето предаване не може да се занимава с комплексирани хора като Вас дето само пишат и дълбаят в душите на хората, опитвайки се да ги подлудят...
- Да бе, Вашето предаване само трябва да се занимава с идиоти, които дърдорят простотии, та да се забавлява просташката публика, така ли?! И нещо по-сериозно и по-важно не смеете да представите на хората, явно трябва да помагате да се изгражда представата, че в България живеят само дебили и кретени, така ли?! Тази ли ви е поставената задача?
- Ами като в нашето предаване се представят само идиоти и дебили, тогава защо пращате на нас напълно безполезните си жалби, които ние, разбира се, немаме време да четем, щото сме заети да представяме истинските болки на бедните, отрудени и страдащите хорица?! Не ни пращайте, не ни пълнете имейла с жалбите и обръщенията си, щото ни дойдохте до гуша!
- Как така съм Ви дошъл до гуша като сам ми казвате, че нищо не сте чел от това, което съм написал? Пак продължавате да говорите глупости без да се усещате! Колко просто е: като не Ви се чете, като не можете или не искате да четете, тъпейте си без да четете?! Вие явно сичко си знаете без да четете, ами тогава фърляйте писмата ми в боклука, що тогава ми се обаждате,?! Какво искате да ми кажете с това свое обаждане, в което се излагате толкова?
- Ами това ще направим, ще хвърляме писанията Ви в боклука, правилно го казахте. Но по-добре изобщо не ни пишете. Нас такива като Вас не ни вълнуват, ние се вълнуваме само от проблемите на простите хора, които нито пишат, нито четат, нито мислят, но за разлика от Вас са естествени, но Вие ги обиждате като ги наричате дебили, идиоти, кретени и прочие.
- Добре де, разбрахме се все пак, но така и не разбрах защо сте ми толкова обиден, защо толкова Ви е накипяло на душата, защо сте толкова нервен или ядовит?! Можеше просто да ми кажете, че от това, което аз пиша, Вашето предаване не се интересува по причина че не съм прост, по причина на това, че не разказвам тъпанарски смешни и тъпи истории, понеже засягам важни и опасни въпроси, а Вие от тях не се вълнувате, щот трябва да участвате в създаването на лъжлива медийна среда, в която биват представени само идиоти и дебили, сякаш България е страна на идиотите, ето това ако ми бяхте казал, то щеше да ми е предостатъчно. И защо ми се обаждате все пак изобщо не стана ясно?!
Събеседникът ми не издържа и затвори телефона. Много нервен и изнервен беше този младеж или какъвто е там, знам ли какъв е?! Нищо де, в основни линии ето такива неща си казахме, аз, разбира се, не мога да пресъздам цялата пищност на неговата крайно емоционална (ядосана) реч, очевидно в това предаване работят само смешници, които не могат да понасят сериозни хора, поставящи сериозни проблеми; нали знаете, подобното в този живот все си търси подобно - и всеотдайно, от цялата си душа мрази различното от себе си. Както и да е, то, и на мен ми писна да пиша, затова слагам точката.
Прочее, сега ми хрумва все пак да изпратя на екипа на СЪДЕБЕН СПОР този толкова непълноценен мой опит да представя в писмен вид нашия емоционален разговор, защо пък да не им го изпратя, нека да се ядосват още повече?! Може пък в гнева си да осъзнаят някоя истина, нали знаете, в душевния потрес понякога умът на не обичащите да мислят почва да работи и затова почват да им проблясват и некои истини?! ОК, ще им го пратя. Пък нищо че после може да ми пратят някой, който и... да ме набие, знам ли какво ще стане?! Аз и сега се плашех, че ако моя събеседник заради силната си емоция и душевно-телесното напрежение, което изпитва спрямо моята тъй злодейска особеност да тормозя и тероризирам хората (и властващите) да четат и, което е още по-нетърпимо, да мислят, та плашех се ако той реши, примерно, да дойде до Пловдив, се запитах дали тогава нема направо да почне да ме бие с микрофона си по главата?! Знам ли, на толкова нервни хора е опасно да се дават микрофони (дали пък не е по-добре направо да им дават направо по-ефективните бухалки?!)
Такива работи стават в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, ето малък щрих за това и какви са ни медиите, и какви хора работят в тях; сега сфащате ли що сме на 111-то место по свобода на медиите, скоро ще заемем престижното 222-ро место, стига изобщо да има по света 222 страни и държави.
Такива работи стават в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, ето малък щрих за това и какви са ни медиите, и какви хора работят в тях; сега сфащате ли що сме на 111-то место по свобода на медиите, скоро ще заемем престижното 222-ро место, стига изобщо да има по света 222 страни и държави.
Чао и до скоро! Хубав ден ви желая! Пардон, хубав следобед и вечер ви желая, щот половината ден, докато се огледам, минал вече...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
9 коментара:
Интересно дали ще има такъв момент напред във времето , когато 4385-тия човек ти каже същото нещо , дали в главата ти няма да се зароди такава мисъл- абе може пък тия хора да са прави.
Другарко, това, че 4385 човека са казали една глупост не я прави истина, другарко, мислете малко хкато се изказвате? :-) Казах Ви, съзнанието Ви е болно, това, че има други хора с болно съзнание не значи, че Вашето съзнание е оздравяло?! Цялата ни страна е болна с Вашата болест, другарко, но това не значи, че не трябва да работим за това да се излекуваме? Аз просто си върша работата в тази посока и Вашите писъци не могат да ме отклонят от нея... дори и това ли не сте разбрала още?!
Вие сте психологически неграмотен. Това е синдромът на "лъжливото овчарче". След като сте досадили на всички, няма никакво значение дали казвате истината или не.
Г-н Грънчаров, видяхте ли? Уверите ли се най-накрая, че вашите измислени проблеми не засягат мнозинството българи. От утре започнете да пишете за проблемите на птичките, пчелините и цветенцата, за бездомните животни... Те са по-интересна тематика от мафията, корупцията, декомунизацията и демократизацията, уволнените учители и бездомните бабички.
Другарко, а Вие как разбрахте какво интересува "мнозинството от българите"? :-) За какво ще пиша, другарко, решавам аз, а не анонимни мижитурки като Ваша милост...
Лъжливото овчарче е хубава приказка.
Не очаквах такова интересно и респектиращо с професионализма си и интересните и значими теми да постъпи така с един учител.
Дерменджиев
Ха-ха-ха-ха, Кафка и аз и ти, това ме изкефи, AIG !!...
Ти, злодейо AIG безскрупулний дълбаеш в душата на един мутант без душа?... И кво стана, продъни плитката му душа и той затвори телифоуна?... Ами страх го е, че да не вземат да го одитират... Ако Алеко и Вазов станат ще разберат ли кво е да ги одитират, ще помислят че някой ще ги одере, но то е близко, много близко до одит, пък може да pеkат че одит е нова дума за префърцунен BG идиот, де да знаеш...
Запознай се с пристигналата у вас Америка с едноклетъчните си граждани... Вече не ти се налага да емигрираш, те са у вас, OK?...
Той (обаждача ти) се вълнувал от проблемите на "простите" хора, както ги нарича, а защо ли? Ясно е защо - трябва да си прост за да го изтраеш и напористата му копейкова философия, сори, евроцентова...
Простите за разлика от теб били естествени - тука тоя пезевенк е прав! Простите са естествено прости, както майка ги е родила, непростите обаче са използвали и своя ум чрез труд да стигнат до някаква истина...
Как го разбирам тоя партяга! Партията харесваше простите до изнемога, че кой друг ще я крепи 45 години?...
Тоя пич обаче не се усеща, че властта на простите свърши и неговото народничество ще го доведе до провал, тоя допотопен американец балкански, защитник на простите кат задник граждани...
Ми той защитава и Бой Бор, дали пък това не е тайната му цел, а?...
АIG, тука си сбъркал - при душевен потрес не мисълта на нищожествата почва да работи, а завистта и злобата им, OK?...
Ами кви хора да работят в медиите, от Марс ли да ви ги внесем или от Занзибар? Това сте си произвели в дискотеките, това ви се е качило отгоре...
Ако няма 222 държави нема ядове - ще възникне Сомалия на Балканите, въодушевена от исторически паркове за славното минало, ех, славно, ама минало... Дет се казва на ингилизджè, остави миналото в миналото...
Четох как възникнал исторически парк до Варна, ах, как страдал тоз-ка бизнесмен, но го направил!...
Той не е направил исторически парк, а е произвел най-голямото доказателство, че македонците не са нищо друго, освен префърцунени бълxàри както българите... Те възстановиха исторически паркове, че като отидеш в центъра на Скопие да се смееш какви малоумници живеят тук - ясно е какви, български...
Ал Македон яха коне, магарета, и муле ще яхне, но не е грък, а бълхàрин, sorry, македонец...
Нек се зна, стручняк кат мен ви го казва! Слабоумните кат задник македонци искрено вярват че тва е тeхна дума за специалист, ама тя е сръбска, след 70 години сръбски език толкова са изкуфели, че не разбират, че като махнеш сръбските им думи няма друго в тях, освен български думи... А-а-а, извинявам се, македонскио интелект е сътворил 2 (словом две) свои думи - сборувам (говоря) и барам (търся)... Абе то и аз като обарам нeкоя значи търся нещо, уау! Tоку що разкрих, че освен турчин съм и македонец, уау!...
Моля те да пишеш и на македонскио крал, искам да ми издаде кетап - мукедонски пашапорт, ок?...
Чу ли кво ти сборувам или да понавлям (сръбски)?...
Ае и чао и мерси, молодец си ми ти ентернациоунален...
===========
А. от Австралия
Хахахахахахахаха, чак от Съдебен спор им е писнало да се занимават с теб, хахахахаха.
Ако открият живот на Марс, сигурно и оттам ще изпратят факс, че изрично не желаят да си общуват с нощния пазач Ангел Грънчаров от Пловдив, който се представя за философ, хахахахахаха.
Публикуване на коментар