Съществува пряка аналогия между пораженията на Чернобил и това, което предизвиква нашта "образователна" система, тровеща душите на младите!

Гледах филма "Чернобил". В пет епизода. Искам да кажа нещичко по повод на това.

Филмът е разтърсващ. Добре е направен. Много достоверно е разказана цялата история. Филмът казва съдбовно важни неща, които трябва да стигнат до колкото се може повече съзнания - или души. Като че ли този филм е направен "като по поръчка" - сякаш ний, българите, сме направили поръчката. Щото показва ситуацията, в която сме и ние. От която още не сме излезли.

Социализмът-комунизмът е общество, основано на лъжата. Без лъжата социализмо-комунизмът не може да живее. Истината е смъртоносна за социализмо-комунизма. За милиционеро-кагебисто-ченгесарския комунизъм-социализъм. Катастрофата Чернобил е естествен резултат на такова едно фалшиво, уродливо общество, крепящо се на лъжата (на система от лъжи). Не толкова негодната съветска технология е причина за катастрофата, а лъжливото, превратното съзнание на зомбитата, обитаващи това уродливо общество, е главната причина за тази авария-катастрофа, която е могла да изтрие Европа от картата, от глобуса. Много въпроси поражда този филм, той също така дава и много отговори.

Примерно (държа това особено дебело да подчертая!): ние, българите, ще докажем, че сме нация, съставена от предимно непоправими и напълно безотговорни идиоти ако след филма "Чернобил" на инат, ей-така, за да докажем на света своята колосална простотия и безотговорност, все пак построим АЕЦ "Белене"! Да, абсолютен идиот е този, който, след като е гледал фирма "Чернобил" (като го е гледал обаче дали го е разбрал, дали може да го разбере, дали може да се възмути?!), когато лъжците му кажат, че трябва "въпреки всичко" да строим нашият "Чернобил", именно АЕЦ "Белене", каже: "Амче правете каквото искате, на мен лично изобщо не ми пука!", да, само на идиот може да не му пука заради това, че АЕЦ "Белене" ще бъде способен да изтрие България и Балканите от картата на Европа! (Част от оборудването на бъдещата централа стои покрито с... найлон нейде там, до гьола в Белене, и чака да бъде използвано от идиотите-дегенерати, населяващи нашето китно, свидно, но съвсем непрокопсало, заради колосалната ни простотия, отечество!)

И още нещо, не по-малко важно искам да изтъкна: за да живееш в условията на социализмо-комунизма, т.е. в условията на уродливото общество на лъжата, сам трябва непрекъснато да лъжеш - и да се примиряваш с лъжите. Лъжеш ли, не недоволстваш ли от лъжите, приемаш ли лъжите за нещо съвсем "нормално" и "естествено", сиреч, нехаеш ли за истината, участваш ли в унижението и поругаването на истината, ще си "добре", ще си част от системата, която дори има предпоставки да прогресира, да расте, да цъфти, да бере съответните плодове и прочие. Причината е тази, че си "от наште", че си част от кликата, която вегетира от това, че поругава всеки ден истината - и позволява на лъжата да расте като тумор! Но в момента, в който те овладее безумието да кажеш гласно истината, да кажеш някаква истина, примерно да заявиш публично, че тук, по този въпрос, масово се лъже, в този момент ти мигновено ставаш заплаха за уродливото общество на лъжата, мигновено ставаш "народен враг", мигновено срещу теб ще излезе цялата мощна система на лъжата и на лицемерието - и ще бъдеш смазан, ще бъдеш стъпкан, ще бъдеш натикан там, където ти е мястото, ще бъдеш принуден или да полудееш, или да умреш; ще стигнеш до състояние, в което сам да предпочетеш смъртта.

Прочее, смъртта и лъжата са родствени, съответстват си, лъжата води до смърт и убива, затова комунизмо-социализмът освен с патологичната си лъжливост е прочут и с патологичната си кръвожадност: знаете, при социализмо-комунизма са убивали на конвейр! Та в тази връзка аз лично, гледайки филма "Чернобил", в един момент осъзнах, че съвсем същото се случи и в моята "съвсем лична история", при която аз единствен дръзнах публично и твърдо да се обява срещу тази система на лъжата, каквато в момента е българската образователна система, поради което по съвсем "естествен начин" церберите на системата направиха нужното да ме стъпчат, да ме обявят за "народен враг", да ме остракират безпощадно от системата, да ме превърнат в дисидент-еретик, да направят нужното в крайна сметка да ме усмъртят (това, че още съм жив, че още се движа, за мен е същинско чудо: такова чудо е по силите само на Бог, Комуто тук отново благодаря, че все още ме пази!).

Да, и такъв съвсем логичен извод си направих, а искам и още да продължа, налага се: българската образователна система всекидневно нанася поражения, която са не по-малки, напротив, които са сравними, нещо повече, които са дори по-катастрофални от пораженията, които е нанесъл избухналият ядрен реактор в Чернобил! Моля да обърнете внимание на това, което казвам: отровите и заразите в душите, които всекидневно бълва тотално вредната "образователна система" у нас, са многократно по-опасни от радиоактивния облак на Чернобил. Защо ли?

Ами защото радиоактивността на Чернобил разкъсва и в крайна сметка убива човешката (живата) плът, а пък идиотската образователна система у нас всеки ден раздира, трови, заразява и в крайна сметка убива душите на младите! Защо е по-лошо да бъде убита душата на човека ли? Ами защото, първо, душата е безсмъртна, няма как да умре, на второ място, като бъде убивана (сиреч извращавана) душата, човекът не умира, той остава "жив", но вече е "жив мъртвец", по терминологията на моя приятел Любо Воденичаров, т.е. той вече не е човек, а е зомби, "уж е жив, но не съвсем", да, той е зомби, което при това е способно на какви ли не идиотщини, злодеяния и дори престъпления.

Примерно такива лишени от елементарен разсъдък (и от чувство за реалност, за истина) зомбита без замисляне гласуват за комуниста Бойко Борисов или за комунистите, за другите комунисти де, тия от БСП, т.е. гласуват и крепят една система на безжизнеността, на извратеността, която им е необходима като въздуха и слънцето; такива изроди по този начин правят всичко необходимо за да доведат собственото си отечество до гибел - и не им пука изобщо за това, представяте ли си?! Как тогава последиците от нереформираното и недемократизираното ни "образование" да не са по-отровни, по-вредни и по-катастрофални от последиците на ядрената катастрофа в Чернобил?!

Бях длъжен да кажа и това, независимо от рисковете да не бъда разбран - и да бъда обявен за проклет, за лош, за зъл човек, за враг и прочие, и так далее, и тъй нататък, а ала-бала, и тинтири-минтири. Както социализмът-комунизмът органически не понася истината и се е отдал изцяло на блудствата на сататинската лъжа, досущ по същия начин уродливото социалисто-комунистическо "образование" (и "възпитание", и "личностно формиране" - простете за израза, простете за дебелашкия сарказъм!) е нещо като инкубатор на непълноценни "човешки", с извинение, същества, за които лъжата е нещо като въздуха, нали ме разбирате?! Тоест тия двете неща, въпросният социализмо-комунизъм и толкова порочното социалистическо и комунистическо "образование-възпитание", което имаме, са неотделими, те са двете страни на една и съща монета, те взаимно се крепят, без едното няма да го има и другото.

Сега разбирате ли защо аз специално съм обявен (съвсем закономерно!) за такъв опасен враг, който непременно трябва да бъде убит?! Щот си позволих лукса да разкрия тайната, на която всичко се крепи, позволих си да кажа гласно някои убийствени за системата на лъжата истини, поради което се оказах в положението на проф. Легасов - след като е дръзнал да каже гласно истината за Чернобил и по тази причина мигновено се е преобразил в открит враг на системата на лъжата, наречена социализмо-комунизъм. (Проф. Легасов е бил принуден да се самоубие, подобно на Сократ, мен пък ме убивате, както вече съм писал, още по-жестоко: убивате ме чрез унижения, бавно, мъчително, безпощадно садистично!)

Толкова. Още много може да се пише, но спирам дотук. Казаното е предостатъчно. Добра основа е за размисъл и за обсъждане, за дискусия. Аз провеждам пряка аналогия между пораженията на Чернобил и това, което прави и предизвиква нашта "образователна" система, която пък трови душите - щото тя именно насажда в душите на младите въпросната лъжа и най-вече примиреността пред тържеството или триумфа на лъжата. Продуктите на нашата "образователна" система или, иначе казано, "лошият човешки матр`ьял" на вашия кумир Боко Борисов не умеят да различават истина от лъжа, не правят разлика също така и между зло и добро, те не са способни на човешка реакция спрямо вършещите се безобразия и беззакония около тях, те са станали безчувствени, бездуховни, те са станали роби на ценности, които увековечават робството им, те са станали безчовечни - и по тази причина са способни на всичко, разбира се, няма простотия или идиотщина, която не са способни да извършат!

Да, страшно е ако се замислите върху това какво поражда и какво бъдеще ни определя тази именно дехуманизираща и деморализираща човешкия потенциал на нацията "образователно-възпитателна" система! Страшно и кошмарно е!

Но вие нали нищичко не чувствате и от нищо не сте обезпокоени, нали така, нали и тук познах?! Е, точно затова, че нищо не чувствате и от нищо не сте обезпокоени, е страшното, то е същинският, истинският кошмар!

Приятен ден ви желая! Бъдете здрави, драги безгрижни комуноидни зомбита! Ако имате време гледайте ето това: Началничката на пловдивското образование днес показа пренебрежението си към гражданите на Пловдив - и към демокрацията по принцип!. Но вие нямате време де, о`кей, правете каквото искате...

ДОБАВКА, СЪДЪРЖАЩА НЕЩО МНОГО ИНТЕРЕСНО: Храната на ЦК на БКП по време на Чернобил

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo