Колегата-блогър Николай Димов (виж: Едно нервно коте) е публикувал в блога си (и то преди мен) едно клипче, което качих днес в Мрежата, на него главен герой е нашето домашно коте. Ники Димов ни е идвал на гости и от известно време много се е привързал към нашето коте (порода "Турски Ван"), дотам, че вече иска да си намери свое коте, което обаче държи да е бяло, та да прилича непременно на нашето.
Разбира се, значително по-добре ще е той да успее скоро да си намери и едно човешко... котенце, за което всички ще се радваме - и което му го пожелаваме най-сърдечно. И тъй въпросът, който поставям, е: Как младият мъж по-скоро да си намери най-вече едно добро човешко... "котенце"? Който има някакви предложения или съвети да заповяда да ги даде...
А който иска да види упоменато клипче може да иде да го види в неговия блог. Аз тук няма да го вграждам. Виж също и: Любопитни факти за котките
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
13 коментара:
Това е същото момче което ви нарече тъпунгер и каза че директорката е права да ви уволни ли?
Пийте си хапчетата, другарко. Имате халюцинации...
Лъжата е грях Грънчаров.
Така е, така е. Наскоро във фейсбук беше това, когато викаше да сте му махнели името. И не само така ви нарече и по други начини ви нарече, задето сте имал "руска диплома".
Ники и без друго не е привлекателен за жените, а докато се води по твоите манипулации, не жена, ами и котка няма да си намери да живее с него.
Другарко, казах Ви, халюцинирате. Няма такова нещо, такова нещо не се е случило в реалния живот. Присънило Ви се е. Затова недейте да пропускате пиенето на предписаните Ви хапчета...
Апропо, аз никога не лъжа. Понякога, с чисто изследователска цел, тоест в името на истината и на науката, ми се налага да блъфирам, но това, другарко, е с най-благородни (в това число и възпитателни) подбуди, не знам дали можете да разберете и сфанете смисъла на това, което Ви казвам. Та за науката всякакви жертви, другарко, са позволени...
Съвет не мога да дам, но котето е страхотно. Не бях виждала с различни очи.
Мария Иванова
Тази порода са много красиви и мили котетата, така е. И са много общителни, така да се рече, с човека, единствено не могат да говорят, иначе общуват и си играят с хората, също така са много добри...
А Вие Вашето коте къде го намерихте? Или то Ви намери?
За кое по-точно ме питате: за това как съм намерил котето - или става дума за "котето" как съм си намерил, със или без кавички изписаното коте ли ме питате? Но понеже във въпроса Ви няма кавички около думата коте, значи ме питате за котето. Ами как съм го намерил (или как то ме намери) съм разказал в клипчета, правени веднага след намирането му, някои от тях Ники Димов изнамери и публикува наскоро, откак се появи любовта му към нашето коте. Там можете да чуете този разказ, аз сега няма нужда наново всичко пак да повтарям. А ако питате кък съм си намерил човешкото... "коте", т.е. моята благонравна и добродетелна съпруга, това е друга и много интересна история, която сега, по понятни причини, не ща да разказвам. (Някъде в книгите си за живота съм я описвал...) Но понеже поставих проблема за това как младите мъже в съвременни условия си търсят партньор в живота, тук ще кажа само това: в тия неща има пръст и нещото, наречено съдба (късмет?), нещата не замисят изцяло от нас, от кашата воля, нали така? Темата е интересна, ще я разглеждам в своето предаване за личностно консултиране, тям смятам по тия проблеми да правя цяла поредица предавания (включително и по проблемите около секса и любовта). Та там, живот и здраве да е, ще разгледам и ще поставя на обсъждане тия проблеми. До скоро там!
Многострадална.
Кой това, другарко? Вие ли сте толкова многострадална? Нема ли кой да Ви земе ма, другарко? Толкова ли сте грозна?
Ти па си мноо убав!
Публикуване на коментар