Не ви щем на работа като учител щото сте прекалено квалифициран!

Чуйте една съвсем реална история, показваща възхитителната премъдрост на нашата властваща образователна бюрокрация:

Тия дни подадох документи за (хоноруван) учител по философия в СУ "Христо Г.Данов", в който директорка е госпожата на снимката, казва се Гергана Аврамова (била е директорка и на други училища, явно си пада по директорстването).

Часовете са малко (около една трета част от пълния норматив), а заплащането - мизерно (7 лева на час, т.е. около 100-тина лева месечно), точно по тази причина решавам да подам документи, надявайке се, че може пък да ми дадат поне тия часове (остракиран съм от системата по причина на това, че дръзнах да се боря за правата и за достойнството си, а главният ми грях е че не съм учител-мижитурка и имам демократични убеждения и ценности). Та значи подавам аз документите, казват ми "Днес следобед ще се обадим на кандидатите, които са допуснати до интервю (събеседване)." Чакам да ми се обадят, не ми се обаждат, естествено (това става в петък следобед). Тази сутрин в понеделник решавам да се обадя и да попитам какви особени и тайни критерии има, на които не отговарям, та по тази причина не съм допуснат до заветното събеседване. Звъня на телефона на директорката, между нас се провежда следния любопитен диалог:

- Ангел Грънчаров съм, кандидатствах за учителското място по философия, интересно ми е да разбера по каква причина не бях допуснат до събеседване?

- Господине, имаме си комисия по подбора на кандидатите (ний правим всичко напълно законно и спазваме стриктно процедурите!), която е преценила, че не е нужно да Ви извикаме на интервю, само това мога да Ви кажа.

- Да де, но аз съм жив човек и ми е много интересно защо сте ме отвърлили? Примерно идва ми на акъла следната причина: понеже аз имам най-висшата за учител Първи клас-квалификация, то явно за това учителско място във Вашето училище са се явили вероятно все кандидати, които са с научната титла "Доктор по философия", и по тази съвсем логична причина аз съм отхвърлен, щото им отстъпвам по ранг. Правилно ли разсъждавам, госпожо директор, наистина ли за обявеното място за учител по философия се явиха все кандидати, коиито са доктори по философия?

Събеседницата ми от другата страна малко нещо се смути, но се овладя бързо и рече:

- Не, не бяха доктори по философия, нито един доктор по философия не се яви, разбира се. Ами... решихме, че понеже обявената позиция е непрестижна (лекторски часове), тя е значително под Вашето ниво и по тази причина решихме да не участвате в състезанието за него. Тази е истинската причина, казах Ви я щом толкова настоявате да я знаете.

- Така ли? Колко любопитно и интересно! Значи моята квалификация Ви се е видяла прекалено висока, та затова сте решили да ме елеминирате априори, та да не преча на оня кандидат, който Ви е на сърцето, правилно ли Ви разбрах, госпожо Директор?! Да не излезе, че водещият критерий за назначаването на хоноруван учител по философия във Вашето училище е кандидатите да са по-посредствени, по-неквалифицирани, по-безлични, по-неталантливи, по-сиви и прочие?

- Ох, господине, изопачавате смисъла на думите ми! Какъв сте Вие та си позволявате такива думи?! Не е вярно това, което казвате! Амче разбира се, че търсим по-способен кандидат, но да не е чак толкова способен като Вас, щото Вие, с Вашите способности, можете да си намерите значително по-добро учителско място.

- Простете, госпожо Директор, но този аргумент не ми звучи убедително. Признайте сама това. Бил съм прекалено способен, та затова според вас е по-правилно да си стоя безработен, така ли? Аз все пак съм решил, че мястото за мен е задоволително престижно щом съм си подал документите. Да не иската да кажете, че в нашите училища по-способните учители са съвсем нежелани?!

- Не е вярно и това! Пак спекулирате с думите ми! Не съм настроена към глупави схоластически спорове. Вие явно сте доста добър в тях. Аз за Ваше добро не Ви допуснах до събеседване, щото ако се бяхте явил, трябваше да дам часовете на Вас, а с Вашата квалификация това щеше да е твърде обидно. Просто ценя достойнството Ви.

- Ох, колко сте добра, трогнахте ме даже! Благодаря Ви за добрината, тук вече ме затапихте яката! Почти не знам какво да кажа. Принуден съм да замълча, сразен от Вашата логичност! Ето че се оказа че не съм чак толкова добър, щом успяхте да ме сразите така лесно. По тази логика излиза, че все пак може би е грешка, че не ме взехте на работа...

- Не, не е грешка. Зная какво правя. И мисля и за Вас, но мисля и за учениците. На тях ще е по-добре с учител, който не е толкова квалифициран като Вас. Нека да изхождаме най-вече от интереса на учениците...

- Така е, и този аргумент е бетонен. Да бе, що да се мъчат толкова учениците при мен, като може да им по-леко. Аз освен това имам обичай да ги обечавам да мислят свободно и самостоятелно, това е трудна работа, ето че сте ги спасила от тия мъки. Защо пък са ни мислещи ученици, да ни задават само неприятни въпроси ли? По-добре е да не мислят толкова, то е и за тяхно добро. По-добре ще реализират един ден в живота като са по-тъпички, с извинение за думата...

- Е, пак прекалявате, не съм казала такова нещо! Господине, ще разберете един ден, че правилно съм решила да не Ви допусна до събеседване, ще си намерите по-хубаво място някой ден и ще сте ми благодарен, че не съм Ви взела при мен.

- Госпожо, а да не би аз всъщност да не отговарям на критерия "политическа принадлежност"? Може би от управляващата партия са Ви наредили да вземете техния човек и сега по тази причина се мъчите да ме убеждавате в неща, които и двамата знаем, че са пълни глупости?!

- Не, няма такова нещо, господине. Ония от наште, за които говорите, стават направо директори, е не некакви си там учители. И тук не познахте. Достатъчно време Ви отделих, много съм затрупана с работа, моля повече да не ми досаждате. Знаем, че сте добър софист.

- Всъщност излиза, че някой Ви е позвънил да не ме вземете, така ли? Ето че най-после изплюхте камъчето...

- Не, никой не ми е звънил за нищо. Но и ний четем интернет и знаем за Вас предостатъчно. Както и да е. Желая Ви успех на някое по-престижно работно място. Жив и здрав да сте!

- Благодаря Ви за човечността! И Вие бъдете жива и здрава! Ето колко хубаво си поприказвахме, за мен е щастие да разговарям с толкова умни училищни мениджъри, цял живот ще съжалявам, че нямах шанса по-често да споря с Вас на съветите в училище.

- Да, ама ние на съветите нямаме време за празни спорове, ний работим, господине! Сбогом!

- Разбрах Ви! С Богом!

В този дух протече разговора ни. За смисъла гарантирам, разбира се, не съм машина и не твърдя, че го възпроизвеждам точно дума по дума. Н осмисълът е този. Виждате ли какво е дереджето на нашето образование? Бляскаво е, нали така? Бъдете здрави, до скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo