В една рецензия на магистърска работа прочетохме, че «емоционалността пречела на научния стил». Веднага написахме статия, приета за публикуване във в. “Учителско дело“ през новата учебна година. Изпращаме част от ползваната за статията ни литература на философа Ангел Грънчаров. Съображенията ни са, че неговото сп. “ИДЕИ“ и неговото ново предаване в ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ се характеризират с две много важни качества: високо ниво и своевременност. Грънчаров има още една лична добродетел: прилича на Дон Кихот и има за лого „дори Картаген е паднал когато му дошло времето“, вярвайки че е дошло времето за по-добър живот на българите. (Написаха: Иванка Топалова и Жак Асса)
Статията е публикувана през 2013 г. от О. Г. Хохловская
УЧЕНИТЕ СЪЩО СА ХОРА И ЕМОЦИОНАЛНОТО НЕ ИМ Е ЧУЖДО
(Към въпроса за емоционалността на научните текстове)
Превод: Иванка Топалова и Жак Асса
В лингвистиката, по-специално в областта на идеите за стилистичните характеристики на текстовете, традиционно се противопоставя рационалното на емоционалното. Рядко днес някой ще се осмели да оспори, че научният текст се отличава със стремежа към максимално отразяване на обобщените, обективните, обезличените и неутрални от гледна точка на експресията ЗНАНИЯ. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Отговорът е да.
Публикуване на коментар