Можете ли да опитате да се освободите от безразличието, да победите бездушието, безчувствеността си?!

Приятели на Ники и мои приятели (ще сложа това и на моята стена!), имам следната молба към всички вас: недейте да мълчите като тъпунгери когато някой, било Ники, било аз, било някой друг ваш приятел каже нещо важно; нима нямате никаква реакция, нима сте толкова бездушни и безчувствени, нима ви мързи да напишете две изречения за да кажете какво мислите, т.е. да напишете някакъв малък коментар?! Или вие вече изобщо за нищо не мислите, т.е. хептен сте се отказали да мислите за каквото и да било?! Дали пък не сте допуснали безразличието така да овладее душите ви, че вече нищо не ви вълнува защото вече не умеете да правите разлика между важно и неважно, между истина и лъжа, между добро и зло, между красиво и грозно?! Боже мили, ами ако това последното наистина е така, знаете ли какъв кошмар може да стане животът ви?

Ние, човеците, се отличаваме от животните по това, че можем да говорим и да пишем, а не сме като тях да гледаме само все едно че сме говеда или свине!

Само това исках да ви кажа. Ако щете ми се обиждайте, ако искайте приемете думите ми като едно необходимо подсещане за нещо, което е толкова близко до ума. В интерес на истината ще кажа, че Ники ме подсети да ви подканя да пишете коментари, на него му е много мъчно че мълчите като говеда и нищо не казвате нито под публикациите в блога му, нито тук, на страницата му във Фейсбук.

Ники е много диалогичен и затова му е неприятно да няма никакъв отклик на ония мисли и чувства, които вълнуват душата му (знаете, той много обича народната музика и танци, публикува разни клипчета, опитва се да ви предизвика на размисъл или на дискусия, а среща само убийствено мълчание)!

Спирам. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo