Най-"романтичното" на комунизма дали пък не е... заколването на човеци с прави лопати?!

Комунистическият наглец Андрей Пантев, изказал потресаващата наглост, че младите трябвало да изучават комунизма "през призмата на романтиката"!

Юрий Александров: Думите на Андрей Пантев, че учениците трябвало да изучават комунизма през призмата на романтиката е само още едно потвърждение, че „строителите на комунизма“ са още тук и все още ни заливат с помия, извираща от средствата за масова информация.

Може би стотиците хиляди жертви на тогавашния комунистическия режим са се чувствали доста романтично, докато са ги трепели по улици, села и паланки и после в концлагерите? Сигурно, според Пантев, на знайните им гробове трябва да пише: „Починали от романтичните чувства на народната власт към тях“. Пфу! (Прочети ЦЯЛОТО РАЗСЪЖДЕНИЕ)

ВЪВ ФИЛМА "НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА" МОЖЕТЕ ДА ПОЧУВСТВАТЕ ЦЯЛАТА НЕОПИСУЕМА С ДУМИ "РОМАНТИКА" НА КОМУНИЗМА:

ЗАБЕЛЕЖКА: Властващите в пловдивдското образование гербовашки милиционеро-мутро-комунисти ме уволниха дни след като всички ученици в моите часове по гражданско образование гледаха този филм, показващ ни цялата истина за комунизма - и цялата "прелест" на неговвата тъй гнусна пантевска "романтика"!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo