Дали пък това толкова добро момче Ники не е... ангелче, което Бог е пратил да ми помогне в най-тежкия момент от живота ми?

Баба Марийка вече е в Дома за стари хора, намиращ се на Коматевско шосе - 28, в стая 1 на 1-я етаж. (Ако някой иска да я види и да поговори с нея да знае къде да я търси.) Понеже е нова портиерът не знаеше в коя стая е и ни посъветва да я потърсим, разпитвайки живеещите, като почнем от най-големия 6-ти етаж. Така ние двамата с колегата и приятеля Ники Димов обиколихме всички етажи, разговаряхме с много хора, разгледахме целия дом и... не намерихме търсената наша баба-приятелка. И когато вече се бяхме почти отчаяли и разговаряхме с пазача (Ники и с него набързо се сприятели и дори след малко го откара до дома му като си отивахме!), аз зърнах баба Марийка до входната врата за двора.

Поговорихме си и й оставихме багажа, донесен от Германия от живеещата там нейна дъщеря (баба Марийка е патриот и решително отказва да иде да живее при дъщеря си в Германия!).

Та така. Слава Богу, че проблемът на изгонената от дома си баба Марийка се реши като по чудо - защото тя и в старчески дом съвсем не желаеше да живее, но в един момент Бог явно й прати разум и тя подписа молбата за влизане в дом за стари хора.

Такива работи. А като казах думата чудо се сещам за нещо друго, за което ще пиша след малко като седна зад компютъра, че сега пиша на смартфон...

Много ми е интересно, не крия, онова, което възнамерявам да напиша - или да ви разкажа. Но с всички рискове ще си го позволя - за науката, дето се казва, се искат жертви. Моля ви обаче да опитате да ме разберете правилно.

Вчера бях по едно време много изморен от безсъние (заради нощните смени и пътуванията ми - и до Долна баня ми се наложи да пътувам за да докарам съпругата си, която поживя известно време там, заедно с майка си), пък и заради горещините; абе изобщо се чувствах изтощен, разнищен по едно време. И в един момент се сетих, че трябва да ида да видя баба Марийка, знаех, че е преместена в Дом за стари хора и бях й обещал да й занеса багажа (една доста голяма и тежка чанта, която не мога да нося разнасям по автобусите от градския транспорт). Затова реших да ида с колата си, която обаче е стара и развалена и ми прави доста номера непрекъснато. (А и не ми е познат този район на Пловдив, където се намира Домът за стари хора!) Искам да кажа, че бях с отвратително настроение. Като капак на всичко виждам, че нямам гориво в колата и решавам да заредя малко с парите, които имах. И тъкмо заредих, ми звъни телефона - гледам: Ники е.

Като чу накъде съм се запътил той без да мисли ми каза: върни се с твоята кола и ме чакай пред вас, аз ще дойда да взема теб и чантата и ще отидем с моята кола! (А Ники точно по това време винаги ходи на градското неделно хоро, да, но той без замисляне реши да не иде там!) След пет минути вече бяхме в неговата кола, Ники дори знаеше точно къде се намира Дома, след 15-тина минути спряхме пред него! И в този момент в главата мми се роди ето каква лудешка идея, която, по моя си маниер, веднага съобщих на Ники, който се скъса да се смее, казах му:

- Скъпо приятелче, ще ти кажа нещо, пък може да ти се стори, че съм откачил направо. Ти преди малко ми звънна в един доста тежък за мен момент и без да знаеш колко зле се чувствах, сам ми предложи помощта си. И по тази причина ето сега си помислих следното: дали пък това толкова добро мое приятелче Ники не е... ангелче, което Бог го е пратил да ми помага в най-тежки за мен моменти от живота ми напоследък? Да де, смей се колкото си искаш, но аз да си кажа честно това, което ми мина през акъла: наистина се запитах дали не си Божий ангел ти, Ники, вярно, ти няма как да знаеш това, но вероятно самият Бог ти въздейства по някакъв начин да си толкова добър, защото аз наистина до този момент не съм срещал човек като теб! Да, според мен това е същинско чудо, не е нормално това: сред господстващото в душите на хората наоколо потресаващо безразличие се намери един млад човек като теб, който е така добър и който във всеки момент е готов да ти помогне без даже да го молиш за това, сам си предлагаш помощта или услугата, не, това не е нормално, Ники, това, което ти правиш, за мен е равнозначно на същинско чудо! (В днешно време човек и да умира на тротоара хората ще го подминават и няма да го погледнат, така примерно постъпваха с баба ти Марийка месеци наред - когато тя спеше на тротоара!)

Това в основни линии казах на Ники, а той почти се попика от смях като го нарекох "ангелче". А след малко вече търсехме баба Марийка в огромния дом, имах чувството, че търсим игла в купа сено, но ангелчето до мен, усмихнато с лъчезарната и слънчевата си (както една дама я определи!) усмивка, усърдно разпитваше бабичките и дядовците, срещани по коридора, за баба Марийка и в един момент все пак я намерихме.

А после баба Марийка (която му се сърдеше за нещо!) без следа от обида вече разговаряше и с... ангелчето, бабичката разпознава и почита и Бог, и ангелите Му, тя е вярваща, пък и в чудеса вярва; да де, да не говорим за това, че самото й оцеляване няма как да не е чудо след преживяното от нея, единствено Бог е способен да я спаси; излиза, че и самата Баба Марийка вероятно, така да се каже, има някаква дълбока и тайнствена връзка със самия Бог, не знам, тия работи са си техни и аз там не ща да се меся.

Толкова. Нека да има за какво днес да ме плюят нещастните дежурни оплювачи в блога ми. Съжалих ги им дадох нова пища за мерзавските им емоции. Хубав ден ви желая още веднъж!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo