Остър конфликт с блогъра Ники Димов заради Альоша, желая му успех в политиката!

Между мен и колегата-блогър Ники Димов възникна остър конфликт около неделното хоро, което, както е известно, от няколко месеца се играе пред бюстчето на Васил Левски - и под ботушите на колосалния паметник на лъжата и на окупаторите Альоша, който като хищна птица стърчи над главите на всички пловдивчани; неговата версия на нашия конфликт можете да прочетете в публикацията му под заглавие Поредният пиар на Ангел Грънчаров по повод Неделното хоро на гр. Пловдив. Истина е, че поспорихме вчера остро, в един момент се скарахме така, че стигнахме до единодушното решение да прекратим каквото и да било сътрудничество помежду си, т.е. повече няма да се срещаме и дори да разговаряме. Не съм вярвал, че идеологическите символи имат такава голяма власт дори над съзнанията на младите хора като него.

Но, уви, оказа се, че имат. Можете да проследите спора ни както във фейсбук, така и в моя блог, под моята публикация, която доведе до раздора ни, тя носи заглавието Сюрреалистично хоро под ботушите на паметника на окупатора Альоша. Онова, което аз мисля по т.н. неделно хоро (в защита на което така решително застана блогъра-танцьор и агроном), го е изразил най-добре г-н Владимир Петков, ето неговото изказване, в което той се опитва да изясни на поувлеклия се танцьор къде му е грешката:

Владимир Петков: Ма, ти имаш ли си хал от хабер да играеш хоро, т.е. да се веселиш, в близост до място, което по презумпция напомня, нали е ПАМЕТНИК - за мрак, за тъга, за плач дори и за острата необходимост от и за прокълнаване на робството и зависимостта на рода ти, на българите от тая комунистическа смрад и ретроградност... Мястото на игра хорото, което ти напомня младежо, или би следвало да ти напомня, ако имаш разум и чувство в главицата си, че ако ти не си бил роб на тия извратеняци съвецките комунисти... по-лоши от хитлеровите национал-социалисти, то роби, подтиснати и несвободни са били твоите родители, хора от средното поколение , по-старите свободолюбиви хора и личности - създадени от т.н. "фашистки строй"... лъжливо и тъпо -манипулативно насаждан от комунистите в тиквите и в душите на де що живо е съществувало у нас... И тоя паметник на войника от армията - завоевателка и насилница в него момент за нас българите, които не сме изпратили и един наш войник да се бие срещу този войник, а той е нахлул у нас след обявяването на война с ясната цел да ни насажда с автомата безумията си... Как ти се струва... Сега, когато тези неща са кристално ясно изчистени от лъжите на комунистите... Ти Ники, да се веселиш в хорото под този смраден, омразен, ретрограден, недопустим за свободния и за независимия дух на българите и на България комунистически паметник... И да тъпееш, че нямал никаква връзка с не знам си що и с какво сиййй... Ти акъл и разсъдък имаш ли?! Ти някакъв зачатък от чувство за собствено достойнство имаш ли... С тях има пряка и най-непосредствена връзка Ники... Ни повече, но и грам по-малкичко не! Нямам думи!

Разумни думи му казва г-н Петков, да видим дали ще се вслуша в тях. Но тъй или иначе колегата-блогър Ники Димов започна своята предизборна кампания, ще я води занапред сам, аз се дистанцирам. Мога само да му пожелая все пак успех!

А на вас желая хубав ден! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo