Защо унижението е най-ефективният начин за убиването на един учител?

Искам да дам разяснение по един въпрос, по който се чувствам длъжен да бъде пределно откровен, т.е. да дам пълна публичност - понеже е свързан с моите тъй неприятни проблеми около изплащането на съдебните разноски по загубеното съдебно дело (водено от мен за отмяна на уволнението ми) и свързаното с това подпомагане от страна на граждани, за което апелираха мои приятели. Аз приех тази тяхна финансова подкрепа с изричното условие помощта да бъде под формата на заеми, т.е. в следващите месеци и години да си изплатя задължението вече към тях, заемодателите. Ето сега цялата информация по този въпрос, ведно с някои необходими разяснения около фактическата страна на проблема.

Съдебното решение на ВКС постанови и ме осъди да платя разноските на другата страна в размер на 950 лева, най-вероятно толкова (а може и повече?!) е получил тъй влиятелният софийски адвокат, който успя да убеди (как, ние не знаем това - и никога няма да узнаем) известният съдия Белазелков да отмени решението на Окръжен съд в Пловдив в моя полза и да постанови решение в полза на парадиращата с връзките си войнствено настроена директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", училището, в което съм работил 17 години - и от което тя ме изрита на два пъти с един великолепен мутро-милиционеро-комунисто-гербовашки шут. Знаейки нрава на въпросната самозабравила се властница още с излизането на решението аз предприех нужното за да изразя готовността си напълно доброволно да изплатя задължението си, наивно надявайки се, че тя ще благоволи да не ме даде на частен съдебен изпълнител (т.е. да не ме обремени да плащам още пари, този пък хонорари на нейния адвокат и на самия частен съдебен изпълнител!). А именно, влязох в преговори с нея с посредничеството на обмудсмана на Пловдив и на самата Началничка на РУО-Пловдив, като предвид това, че съм бил две години безработен, поисках да изплатя задължението си разсрочено (вече се бях принудил да започна работа като нощен пазач, с минимална заплата). Преговорите с абсолютно недиалогичната директорка, копнееща за жестоко отмъщение, вървяха трудно, въпреки опитите ми да я омилостивя, няколко пъти в мое присъствие тя беше принудена да разговаря и с омбудсмана, и с Началничката на РУО и да обещава, че ще прояви известна милост и снизхождение; в едип момент разбрах, че отмъстителната директорка едва ли ще се съгласи на разсрочено плащане, принудих се да помоля свои приятели да ми дадат пари в заем, събрах сумата от 900 лева и я занесох в касата на училището (50 лева вече бях превел по банков път, надявайки се, повтарям, да избегна съдбата да опраскан от ЧСИ - показвайки на дело готовността си напълно добробовно, непринудено, без принуда да се издължа). Директорката първо даже не ме пускаше в училището, но като се наложи да помоля за съдействие РУО-Пловдив, т.е. като съобщих за ината й на началничката й, се видя принудена да ме пусне до касата на училището. Внесох в касата остатъка от 900 лева, за няколко дни събран с огромни усилия от приятели; там обаче ме очакваше нов удар: касиерката ми показа и аз за първи път видях т.н. "изпълнителен лист" от съда, в който към сумата от 950 лева, присъдена от ВКС, беше прибавена и нова сума от 500 лева, това най-вероятно са били раноските на другата страна по първата инстанция, именно Райнен съд; още в оня момент звъннах на адвокат за да питам какво да правя, той ми каза, че щом ги пише в изпълнителния лист, ще ми се наложи да платя и тях. Тогава именно помолих касиерката и присъстващата на изплащането на парите заместник-директорка Атанаска Милева да предадат на височайшата особа, именно на директорка, че моля за отрочка от няколко дни, в които да събера сумата от новите 500, защото аз наистина до този момент не бях виждал изпълнителния лист (директорката благоразумно го беше скрила от мен вместо, както е редно, да ми го беше изпратила, та да ме извести точно какво съм длъжен да й платя!). Те обещаха да уведомят "нейно величество" (по този начин съм чул да величаят директорката чистачките, знам добре, че по тази причина тя уволни една чистачка, именно тази, от чиито уста аз за първи път чух в двора на училището това нейно тъй мило прозвище!). За няколко дни пак чрез заеми от приятели събрах исканата сума от 500 лева й я преведох на директорката по банков път, разбира се, имам документи за това.

На другия ден обаче чрез куриер аз бях уведомен, че тъй хуманната директорка на едно учебно-образователно-възпитателно и личностно формиращо държавно учреждение отдавна вече ме е била дала на частен съдебен изпълнител, т.е. по един възхитително подъл начин вече е успяла да забие, така да се каже, нож в гърба ми (игнорирайки всякакви преговори за милост, за разбиране, за човещина и прочие, т.е. е постъпила отново по образцов сталински начин). (Знайно е, че тя е голяма поклонничка на историческия руски диктатор, съревноваващ се със самия Цар Иван Грозный по признака жестокост: тя ме опраска от училището, вдъхновявайки се от неговия прочут девиз, а именно "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!"!) Както и да е, в онзи исторически ден на моето ново посичане разбрах, че вече дължа и нови 777 лева за "принудителното" изплащане на задължение, което вече бях изплатил напълно доброволно!

Опитах се да обжалвам тази нова идиотщина и гавра, писах до какви ли не институции, до Министерство на правосъдието писах, до Камарата на частните съдебни изпълнители писах, до омбудсмани писах, писах дори и до войводата на всички властващи мутри в свидното ни отечество, именно до самия височайш Премиер Боко Борисов писах, не и не, отникъде не получих разбиране: това, че съм си платил задължението напълно доброволно и то намирайки се в процес на преговори за доизплащането на задължението не повлия никому, всички или замълчаха, или пък направо постъпиха по образцов мутренски начин; примерно тия дни получих писмо от Министерство на правосъдието, в което ме уведомиха, че да обереш един човек ей-така, за нищо, със сумата от 777 лева било "напълно законно" и дори "справедливо", очевидно, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ човек ако е само обран от властта, трябва да рипа от радост - щото се е оттървал от това да му пратят бухалките, с които мутрите да му направо строшат главата! (Скоро, предполагам, и това може да ми се случи като не мирясвам и не си мълча, нищо чудно някой ден в близкото бъдеще да прочетете, че "неизвестни лица" са пребили до смърт пловдивския блогър Ангел Грънчаров или пък "неизвестен автомобил" го е блъснал на улицата и го е убил, и това може да се очаква, аз от преживените тежки изпитания вече май добих и нещо като гадателска способност, та мога сам да предвидя близката си участ; е, разбира се, още по-чиста работа е сам да си умра от разрив на сърцето и най-вече от униженията и обидите, но ето тогава възниква въпроса: а ако загина или умра в борбите за ново образование, против гаврите на комунисто-мунренската власт, кой тогава ще ми плаща заемите, с които се принудих да се обременя?!)

Затова трябва да живея някак поне докато си изплатя тия огромни за моите възможности задължения. (Ще ги изплащам явно до гроб.) Смятайте сами колко пари дължа. Вземете предвид и това, че работя като нощен пазач и получавам минималната за страната заплата. Остракиран съм от образователната система посмъртно (тия дни отново кандидаствам за учител по философия и гражданско образование, работата, която съм работил цели 34 години, и НИКЪДЕ даже не разглеждат сериозно кандидатурата ми, директорите на училища ми се смеят в лицето и ми казват: Грънчаров, Грънчаров, кога ще ти дойде акъла, та не мирясаш завинаги, не разбра ли, че с тия присъди никога няма повече да бъдеш учител?!). А моята надежда беше ако все пак се върна на работа като учител да мога (все пак учителите у нас, слава Богу, вземат повече от нощните пазачи!) да си изплатя заемите. Но сега, очевидно, ще ми се налага да изплащам тия пари докато съм жив (тия дни примерно бях изгладувал и отделил 150 лева за да ги изпратя на първия свой заемодател, но внезапно ми дойде съобщение, че ми е изтекла застраховката "гражданска отговорност" на колата, аз с колата си пътувам до работата, която е извън Пловдив, наложи ми се спешно да си платя застраховката, нямах друг избор, ето че не можах да се изплатя поне на един заемодател!)

Такава е ситуацията, със заплата в размер на минималната човек може, при огромни лишения, да отдели максимум 100-150 лв. за да си плаща заемите, но и това за момента за мен е много трудно, понеже съпругата ми, горката, също учителка, също е уволнена и безработна, нея директорската мафия я опраска малко след като опраскаха мен, аз тогава бях излязъл на граждански протест, за да ми покажат, че са способни на всичко, те пък опраскаха съпругата ми и я уволниха по най-долен начин от постоянно учителско място; втора година тя е фактически безработна - ако не броим мизерното заплащане на часовете, които вземаше на хонорар в едно селско училище; те бяха толкова, че едва-едва да си плаща баничките, с които закусва като пътува по селата!

Аз се надявам все още въпросните отмъстителни властници да се смилят поне над съпругата ми, тя е така наплашена, че изобщо не смее да помисли да сподели моите идеи за промяна в образованието, таваришчи властващи комунисто-геровашки дерибеи, властващи в пловдивското образование, поне над съпругата ми се смилете бе, срамота е и нея заради мен да гоните и тормозите, ако искате да ни убиете от глад като и нея държите безработна, по-добре по-скоро пращайте колегите си мутри с бухалките, да ни изтрепете директно, да ни размажете черепите - та да се свърши работата по един значително по-хуманен начин: все пак размазването на черепите с бухалка на едно учителско семейство е по-честен и хуманен начин от продължителната гладна агония и от гладната смърт, нали така?!

Та това исках да кажа около описанието на действителната ситуация. А сега ето ви и счетоводните данни за получените от мен пари, които ми дадоха в заем състрадателни и добродетелни човеци и приятели от цялата страна (понеже не смея да оглася имената им, пък и някои от тях изрично ми забраниха да правя това, затуй ще се задоволя да дам само инициалите им):

И.И. - 50 евро, т.е. 97.5 лв.

М.В. - 200 лв.

Ц.Б. - 200 лв.

К.С. - 500 лв.

Е.В. - 200 лв.

Р.Р. - 200 лв.

Р.А. - 20 евро, т.е. 39 лв.

П.Т. - 100 лв.

Я.Г. - 150 лв.

Т.М. - 100 лв

....................

ОБЩО: 1786.5 лв.

Общо платих (съвсем доброволно) на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" сумата от 1450 лв.

След това бях обран (глобен заради това, че напълно доброволно съм си платил задължението) по нейно нареждане от Частен съдебен изпълнител със сума в размер на 777 лева, или общо това прави 2227 лева. Ония пари, които са свръх получените като заеми от различни хора ми ги даде да ги прибавя към сметката моя син, аз тях отделно ще си му ги връщам, Бог знае кога - и дали изобщо ще успея да му ги върна!)

Толкова, иначе казано, ми струва опита да си защитя човешките права на труд, на живот и също така човешкото достойнство, вече знаете (ако досега не сте го знаели), че у нас който се опита да си защити тия конституционни и човешки права, била глобяван от комунисто-мутренската власт със съответната парична глоба. А ако продължи да упорства и да се бори за правата си като мен, същата тази комунисто-мутренска власт тихомълком му произнася и смъртна присъда, която изпълнява или чрез пребиване с бухалки и строшване на черепа, или чрез гладна смърт и смърт от унижения, в моя случай е в ход засега втория, по-нехуманния вариант; трябва да знаете, че учители като мен най-лесно биват убивани чрез унижения и обиди, този, прочее, е най-ефективният начин за убиването на един учител.

Защо написах този текст ли? Написах го (освен по причините, които казах в началото) и по една такава особена основателна причина: ще ми се в навечерието на започването на работа на т.н. "кръгла маса" за ситуацията в пловдивското образование, която групата на небезразличните граждани успя да извоюва, да предизвикам някакъв обществен дебат по тия ЧИСТО НРАВСТВЕНИ ВЪПРОСИ, които човек, ако има съвест, може да си извлече от горното описание. Примерно за вас лично допустимо ли е да се иска оставката на един училищен директор, който доказано се е опозорил по тази чисто нравствена линия, нищо че според "прасовъдието" (актуална и много точна анаграма на думата "правосъдие", каквото у нас изцяло липсва вече!) в свидното ни отечество, наричако в днешно време МУТРОЛАНДИЯ, е действал "напълно законно" и дори, моля ви се, "справедливо"? Допустимо ли е поне за училищните директори и за учителите, защо не, да почне да действа този чисто нравствен критерий?! Може ли, примерно, да продължи да бъде учителка някоя другарка заместник-директорка, която умишлено, за да се подмаже на приятелката си директорка, е лъжесвидетелствала пред съда - за да навреди на свой колега-учител?! Ето такива интересни въпроси си заслужава да бъдат поставени по моето тъй ретроградно разбиране, според което без нравственост (т.е. без човечност) няма и не може да има никакво образование, камо ли пък възпитание.

Толкова. Изморих се да пиша. Нямам сили повече да пиша. На път съм да капитулирам напълно. Нямам вече и сили да се боря. Капнах от моите така самотни дългогодишни борби. Но най-много капнах от нещо друго, аз своите опоненти от властта ги знам колко струват и какво представляват, те мен с нищо не могат да ме изненадат, аз заради тях не страдам изобщо. Друго е нещото, което мен най-ефективно ме убива всеки ден. Знаете ли кое е то? Вашето потресаващо безразличие мен ме убива всеки ден така ефективно, че скоро ще ме довърши съвсем. И тогава вие, драги пловдивчани, дето така много се гордеете с това, че сте европейска столица на културата (!!!), ще се прославите с това, че, подобно на атиняните, успяхте с безразличието си да убиете един философ; атиняните убиха навремето своя Сократ и се опозориха завинаги, а вие ще убиете мен, скромният ученик на великия грък; да, аз имам несретата също да съм философ и то да живея в значително по-варварски времена от Сократовите, когато у нас властват и диктаторстват, т.е колят и бесят, същински разбойници - които ние за благозвучие наричаме "комунисто-мутро-гербоваци".

Това исках да ви кажа. Бъдете здрави! Нека да е хубав за вас и този ден!

ДОБАВКА: Като споменах по-горе инициалите на хората, които ми се притекоха на помощ в най-тежкия и унизителен за мен момент от иначе продължителния ми живот, в който съм имал щастието да видя какво ли не, ще бъде страшна несправедливост да не спомена колко много ми е помагал колегата-блогър и приятел агроном Ники Димов, който не само в най-тежките моменти ми се притече на помощ като ми осигури работа с него, от която аз можах да изкарам някакви пари за да оцелея, но също така и безброй пъти ме е черпил напълно безвъзмездно било баничка с боза, било с нещо друго, което е купувал за семейството ми (примерно много пъти е купувал храна за нашия котарак, хубавеца Белчо!), но дори и, признавам си, ме е черпил много пъти с кенче студена бира, с което в това горещо лято сме се угощавали по време на нашите кажи-речи всекидневни разговори, на които с този удивително интелигентен млад човек си философстваме сладко-сладко по всякакви теми, включително и житейски, и политически, и всякакви, и какви ли не още. Аз в живота си, признавам, не бях срещал по-добър човек от Ники, ако не броим брат ми Ивайло, Бог да го прости, който беше същински ангел и беше способен да си даде последната риза за човека, който е в нужда. Пак ще повторя тук, не мога да пропусна и това, защото е самата истина, само с него мога поне малко да се отблагодаря на приятеля Ники: онази девойка или млада жена, която успее да спечели сърцето на Ники, ще бъде най-щастливата жена на този свят - защото Ники наистина притежава най-важното за живота ни (както е според моите философски теории): Ники е един истински добър човек, т.е. неговата доброта се изразява в постъпки, действия и дела, а не е само вътрешна и душевна! Същото мога да кажа и за един мой друг чудесен приятел, именно Любен Воденичаров, който е моя нравствена опора, който ми помага със своя неспокоен и неутолим спрямо правдата дух, който ми вдъхва с личния си пример сили за да продължа борбата; той въпреки че е пенсионер по болест (иначе е млад човек), много ми е помагал, включително и с продукти - за да оцелея някак. За Любо Воденичаров мога да кажа абсолютно същото, което казах за Ники: онази девойка или млада жена, която успее да спечели сърцето на Любо, ще бъде най-щастливата жена на този свят - защото Любо наистина притежава най-важното за живота ни (както е според моите философски теории): Любо е един истински добър човек, т.е. неговата доброта се изразява в постъпки, действия и дела, а не е само вътрешна и душевна! И за това бях длъжен непременно да кажа. Специална благодарност дължа и на ония хора, които си купиха моя книга и по този начин ме спасиха от гладна смърт през тия тежки за мен години на борба и на унижения! Дано не съм пропуснал някой...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo