До какви кошмари води безсърдечността?

Безчувственият ("безсърдечният", малодушният) човек, т.е. човекът, изпаднал в състояние на пагубно безразличие, е човек без ценности (или е с "повреда" в сферата на ценностите), по тази причина той не може да различи добро от зло - и истина от лъжа. Такъв човек на това основание вече е способен на всичко, примерно без замисляне да навреди на друг човек или на самия себе си, включително и да убие или да се самоубие. Най-малкото, на което е способен, е да лъже, да мами, да краде, да проституира, т.е. няма нещо, от което да е способен да се възпре.

Изродите, които наскоро убиха двама възрастни човека и след това ги нарязаха на парчета за да ги сложат по-лесно в бидони, са пример на какви кошмарни постъпки са способни "човешките" същества без ценности, без сърце, без морал, без духовни опори, без човечност.

Политиците, които са способни да си правят какви ли не гаври с вас, гражданите (да ви лъжат, да ви крадат без да им мигне окото, ако се наложи, да убият оня, които е застрашил далаверите им и пр.) са от същия този човешки тип, лишен от ценности и от задръжки.

"Журналистът" със слугински манталитет, който за пари си продава душата, е от същия "човешки", с извинение, тип, за такива няма нищо свято, техен "бог" са парите, те не знаят що е съвест, морал, дълг, човечност.

Арогантният и безскрупулен "магистрат" с милиционерски манталитет, випускник на школата в Симеоново, който се напъва по абсолютно нечестен начин да стане главен прокурор, моля ви се, олицетворява същия този "човешки" тип, способен на абсолютно всичко, стига да му се удаде сгоден случай.

Премиерът, който 10 години ви лъже, че умее да управлява и без да му трепне окото ви разправя врели-некипели, също го прави защота сам не се усеща колко грозно е това, което прави; ако имаше капка съвест, сам би се оттеглил от властта в същота минута, в която осъзнае колко е виновен. (Такива именно обаче ще ви изкрещят в лицето "Вината поемаме само мезета!" и ще ви се ухилят най-гаднярски, бе даже да ги е срам от собствените им деца!)

Материализмът, атеизмът, бездуховността, комунизмът са все феномени, в сърцевината на които стои посоченото по-горе фундаментално основание: загуба на човещината благодарение на обезчувствяването, махнеш ли сърцето на човека той вече е мъртвец именно като човек (човекът е дух, човекът е свобода, човекът е вечен копнеж към истината!), на това основание той обезумява, губи способността си да разсъждава трезво, почва да приема лъжата за "истина", а истината за "лъжа", доброто за него вече е "зло", а злото - "добро".

Такъв мигновено отива в ДС и заявява, че няма мерзост, на която да е способен, а след години си построява "Сараите" и става нещо като светец на политическия аморализъм и на безцеремонния волунтаризъм.

В обществото, което е сполетяно от такива кошмарни деформации и от загуба на човечността си, е наистина страшно да се живее. Защото човекът, който смятате за приятел, е напълно способен (при дадени обстоятелства) да полудее и да ви строши черепа - само и само, примерно, за да покаже, че е пич, че е як, че е бабаит, че е, моля ви се, "герой", че е "велик", че е "свръхчовек", че е мутра, т.е. за да демонстрира, че за него няма никакви граници или норми.

Собственото ви дете е способно да ви пребие или ограби ако допуснете с него да се случи това превелико нещастие: на ранна възраст да погуби човещината си (а тази човещина при това не се дава по наследство, а трябва да бъде старателно култивирана, възпитана, отгледана, зачената, родена по начин, който е невероятно труден!). Безсърдечният, опияненият от наркозата на властта директор на гимназия, примерно, е способен да подложи на такива гаври учителят, който, видите ли, не му се кланя (като другите) - и на това основание е способен да съсипе живота му, а вие в това време ще гледате на ставащите пред очите ви издевателства без да сте способни да изпитате каквото и да било чувство - освен безграничната досада!

Вчера, прочее, на улицата видях малко коте, чиято опашка беше пречупена, предполагам вашите малки и тъй мили дечица са са забавлявали като са хванали за опашката нежното създанийце и са го въртели докато са му счупили опашката, а после са го хвърлили, заливайки се от смях на мъките му!

Толкова. Спирам дотук. Приятен ден ви желая! И приятни размисли - ако изобщо все още сте способни на този лукс...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo