Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 26 септември 2019 г.

Писна ми от политически аморализъм, писна ми от политическо безочие, писна ми от тази безкрупулна лакомия за власт, аман!


Тази сутрин написах текст блога си, който след малко ще изпратя официално и до ръководствата на партиите, които влизат в коалицията ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ; ето за този текст става дума:

Предложих официално (в писмен вид) за включване в листите Демократична България от гражданската квота имената на някои изключително активни, добре подготвени като специалисти и най-вече почтени, изтънчени в нравствено отношение личности от средата на граждански будната, мислеща и дискутираща най-важните български въпроси общност, образувала се около зрителите на Пловдивската обществена телевизия (предложих примерно имената на неколцина от групата на небезразличните граждани, именно на г-н Любен Воденичаров, на Николай Димов, даже - понеже обичам провокациите с чисто изследователска и експериментална цел! - имах дързостта и своето име да предложа: имам и готовността и самочувствието, че мога да помогна за промяната към добро в управлението на град Пловдив!). Даже с Николай Димов се срещнахме с местния водач на ДСБ г-н Йордан Иванов и разговаряхме по въпроса, той ни заяви, че ще опита да направи нещо в тази посока.

Мина време и се започнаха епичните битки за съставянето на листата за изборите, предполагам, че тия битки са били наистина твърде епични и дори героични! Накрая се появи и самата листа, аз нямам претенцията, че познавам всички личности в нея, напълно възможно е сред тях да има и изключително добри кандидатури, но имам чувството, че тя е била съставена по чисто нашенския принцип "Айде, наште, да се уредим и наместим сичките!".

Сред имената в тази листа блести обаче името на доц. Старибратов, когото лансират като нейно "украшение", неизвестно за какво. Може би щот е голем учен, предполагаме, може би щот е "звезда" - понеже е бил директор на Математическата гимназия, сиреч, е бил години наред протеже на героя на социалистическия труд, небезизвестният пловдивски комунист Кирчо Атанасов, който даже беше зам.-министър на образованието в тъй славните времена на управлението на тристранната мафия, пардон, коалиция; която именно и е назначила г-н Старибратов на директорския пост по предложение на ментора му, въпросният неуморен пловдивски социалист Кирчо!

Може би неоценимата заслуга на доц. Старибратов е тази, че е успял да оцелее на почетни места във властта при всички политически режими, ний не знаем точно кои са тъй големите заслуги на въпросното лице, но няма да скрием, че бяхме поразени когато разбрахме, че той бил, моля ви се, най-изтъкнат демократ (макар че личните ни впечатления от изявите му, които сме наблюдавали, не ни дават основание да го оценим като такъв!).

Иначе казано, той вероятно е бил просто с демократично сърце, бил е нещо като демократ-шпионин, който е бил най-вероятно внедрен в тази червена крепост - каквато е пловдивската Математическа гимназия (и какъвто, прочее, е и Пловдивският университет, той е нещо като рай за ченгетата, там г-н Старибратов също добре се е устроил и добре прогресира!). Аз обаче имам един факт, който красноречиво удостоверява манталитета на г-н Старибратова: без да му мигне окото назначи местния функционер от братската на БСП партия АТАКА за учител по философия в МГ само защото той е имал огромни политически протекции, в същото време игнорира пак без да му мигне окото поне дузина качествени и млади кандидати за това учителско място! (Атакистът обаче заряза сам учителското място и скоро се намести, пак по политическа линия, на трона на директор на едно училище!) Та ето тия подвизи на г-н Старибратова на мен лично ми говорят, че неговият ненадейно появил се "демократичен манталитет" е доста уязвим от нравствена позиция, а щом такъв човек е пропълзял в листите на ДБ, то аз имам подозрение, че и други такива като него са пропълзели там, на което основание аз лично, независимо от това, че съм отдавнашен демократ и симпатизант на ДСБ и на ДБ, няма да подкрепя тяхната листа на тия избори. (По тази причина ще се окаже, че аз вече просто няма да има за кого да гласувам - и ще мина най-вероятно в партията на негласуващите: заслугата за това нещо е на г-н Старибратов и на местните лидери на партиите, които най-вероятно не пожелаха да счупят хатъра на някой от приятелите на г-н Старибратова и го включиха по чисто приятелски подбуди в листата!)

Та значи ето по какъв начин от ДБ се погавриха с нас, ангажираните граждани от общността, образувала се около зрителите на Пловдивската обществена телевизия, които имаме твърд демократичен мироглед и манталитет, игнорираха тотално нашите предложения, отхвърлиха безцеремонно протегната ни ръка, не осъзнаха какви предимства има нашата инициатива, заложиха на бита карта, иначе и накратко казано - здравата се изложиха. Предполагам, аналогичен ефект има листата им и върху съзнанията на други десни и демократични избиратели. Ний, десните и демократичните избиратели, за разлика от комунистите и мутрите не сме гласуващо за който падне стадо, а сме личности, които, понеже държим на свободата, си запазваме правото на своя преценка и реакция. Ний не сме стадо, и имаме навика да мислим и да оценяваме, т.е. да съдим: думата "разсъждавам" има за корен думата "съдя"! Та такива работи. Аз по този подъл начин останах пак непартиен демократ, щот пловдивските демократи направиха нужното по такъв изтънчено-дебелашки начин да ме отблъснат от себе си!

Не мога да мълча, затова пиша. Иначе лично към г-н Старибратова нямам никакво лично отношение. Претенциите ми са чисто политико-нравствени и граждански. Писна ми от политически аморализъм, писна ми от политическо безочие, писна ми от тази безкрупулна лакомия за власт, аман! Докъде ще я докараме по този път всеки се досеща, нали така? До под кривата круша сме я докарали, дами и господа пловдивски демократи! И какво, на всинца от листата ви е твърде комфортно да стоите до г-н Старибратова? Амче що не турихте там направо ментора ми Кирчо Атанасов, колко му е?!

Бъдете здрави! Това исках да ви кажа. Желая ви хубав ден! А на демократите им желая успех на изборите - но без мен, аз този път за тях няма да гласувам. За първи път в живота си няма да гласувам за демократичните сили. И с отвращение този път не мога да гласувам даже. А иначе поздравявам ви за тъй хубавата гавра с нас, небезразличните граждани, такъв хубав шут ни бихте с този ваш любимец Старибратов, че по-хубав едва ли може да се изобрети!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Без значение е дали ще гласувате. ДБ бездруго няма никакъв шанс за нищо на никои бъдещи избори. Така и трябва да е.

Анонимен каза...

Ами като ти е писнало-спри се бе човече! Стига рови и хвърля на гърба си!

Ангел Грънчаров каза...

Няма да се спра. Да се спрат тези, които безобразничат. Аз просто си изпълнявам дълга като личност, като гражданин, като философ, като учител. Нищо не може да ме отклони от това да си изпълнявам дълга - освен единствено смъртта. Щ се спра едва когато умра. Такива работи, другарко. Пак май не сте си пила хапчетата...