Как се отнасяте към владиката Николай Пловдивско-Московский, наречен от народа "Колю Ролекса", "Николай Лимузинец", "Лудото Коле" и пр.?

В предаването "На Агората..." по ПОтв този понеделник стана дума за владиката Николай Пловдивско-Московский, ето какво писмо ми написа един зрител, който не е успял да се свърже по телефона и да каже какво мисли:

Привет, г-н Грънчаров,

Днес имах време след часовете да гледам Вашето предаване ("На Агората...") във времето, в което говорихте за Николай Пловдивски или Пловдивско-Московски, както го наричате подигравателно. Ще припомня, че съм католик и като такъв имам не един повод да се обиждам на Колю Тапета или Николай Лимузинец или Кольо Ролекса, каквито народни прякори са му дадени. То не бяха обиди от негова страна: папата и ние сме били еретици, сатанисти едва ли не! Даже се опита да нанесе обида на Светия Папа Йоан Павел II - папата поляк и светец.

Колю Ролекса ми е доста меко казано противен поради тези си изявления, няма общо с духовното начало, материалист е, живее в лукс. Невъздържан е, нанася обиди на цели групи от хора. Не съм много запознат с вътрешноцърковните интриги в БПЦ, но си мисля, че Колю Ролекса май не е от съвсем русофилското лоби, но това не пречи от време на време да им "намига" - за да си осигурява подкрепа.

Ако изключим просташките му обиди към католическата църква, както и към всеки, който не признава на 100% догмата му, както и някои изцепки, че едва ли не жертвите на автобусни катастрофи са станали жертви заради Мадона (или някакви подобни изхвърляния), той има и известни успехи, които трябва да признаем в интерес на истината. Спомогнал е за разкриване на специалност "Теология" в различни ВУЗ като ПУ. Успял е да "изкрънка" пари за различни църковни ремонти от властта (от нашите данъци реално). Демонстрира, че може да е добър стопанин, макар че това не е много сигурно - защото техните финансови отчети май ги няма никъде публично да се види дали са над или под чертата или точно на нула, както би трябвало да бъде. Успява да сложи и нахъсани попове по места, които да възродят някакво църковно дело. Освен това успява да се изказва по наболели и актуални теми, което не е лошо. И папата го прави в изявленията си Urbi er Orbi (Към града и към света). Все пак църквата също трябва да говори за проблемите, които ни вълнуват. Съвсем е друг въпросът как точно го прави и дали го прави истинно и верно.

Та и Колю Ролекса като всеки друг човек си има и минуси и плюсове. Не мога да преценя дали за Пловдивска митрополия е добре той да е шеф там или не, защото не знам какви са алтернативите и възможностите. Може пък той да е най-добрата от всички възможни злини, кой знае. В голяма част от случаите, животът е поредица от избори как точно да бъдеш прецакан накрая. Да не говорим, че и нашите католически попове нерядко също не са винаги "цвете за мирисане". Във всяко стадо има и мърша. Затова е важното стадото да има вградени механизми за оцеляване, въпреки мършата в него. В това е номера.

И изобщо, култът към отделните личности (който по принцип даже не е и християнски, защото Христос е казал да нямаме кумири) показва незряло общество. По-зрелите общества вече са заменили или поне са на път да заменят избирането на конкретни личности с конкретни идеи, управленски цели, стилове на управление и прочие. Но българинът масово не е поумнял достатъчно, така че да мисли концептуално, а вместо това мисли масово на ниво фен клуб: ти си от ЦСКА, аз съм от Левски и примерно врещя "к*р за ЦСКА" и само това ми е в акъла.

Asst. Prof. George Pashev, PhD, M. Eng.

ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте и ето тази петиция, ако желаете, можете да а подпишете: Митрополит Николай - пред църковен съд

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo