Вчера попитах учениците от един 12-ти клас (те за първи път ще гласуват) трябва или не трябва да гласуваме. Оказа се, че неколцина смятаха твърдо, че нямало смисъл да се гласува, повечето обаче заявиха, че имало смисъл. Разделиха се на два отбора, между които стана дебат-състезание (победителите на отделните турове получават точка, събралият най-много точки отбор печили играта или състезанието, има правила, единият отбор само пита (търсейки най-трудни отговори с цел да обърка отговарящите!), другият отговаря, след това си сменят ролите. Получи се чудесен разгорещен дебат по тъй актуалната и очевидно силно вълнуваща учениците тема. Тия ученици, които долринесоха часът да мине толкова добре и да се реши един толкова труден въпрос, получиха 6-ци, комай повече от 10 човека се изявиха отлично!
Най-интересното е, че това се случи в оня същия 12Б клас, с който още в първия учебен ден с мен заявиха, че този предмет не ги интересувал, нямало да има ред и дисциплина щото класът им бил особен и пр., сблъскахме се тогава жестоко, аз писах за този инцидент в блога си, специлано обръщение до цялата училищна общност написах тогава. Ето че няколко часа по-късно в този клас работите сякаш потръгнаха. Вярно, отклонихме се от програмата, нарушихме спуснатия от МОН списък от теми, както и да е, нека тази волност лежи на моята съвест.
Такива работи. Стигналото се е дотам, че часовете могат да бъдат приятни, интересни, полезни за учениците само и доколкото в тях се нарушават задължителните строги предписания на МОН, спазват ли се въпросните директиви и заповеди на МОН, часовете стават цяло мъчение и за учениците, и за учителите.
Какво ви говори това? Какво то показва? Ще ми е твърде интересно мнението ви. До скоро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
Омитай се в тъпия си Плофдиф бе, тъпунгер, смърдиш и ни разваляш въздуха с тъпунгерското си присъствие в София, тъпунгер с тъпунгерите.
За да се оправи образованието, ПЪРВА ТОЧКА е да падне монопола на МОН. Човек да може да се образова и по друга образователна система.
Peter Tishkin
Взел сте за отправна точка реалността на учениците и нещо, което актуално ги занимава! А в рамките на дискусията вероятно са били докоснати - и то по този "естествен " начин - теми които (дори😁) МОН би одобрило!
Екатерина Радева
Браво!
Diqna Simeonova
Точно така се работи с ученици,трябва да събудиш интереса им!
Bogdana Petkova
Гласуването нали е тема по гражданско образование, много добър урок е станал!
Maria Vassileva
Да, но нарушихме графика, МОН и учебника са определили за изборите да говорим когато няма избори, а когато има избори да говорим за нещо друго, което съвсем не интересува учениците...
Ангел Грънчаров значи свобода още няма за учителя де факто. Надявам се учениците да са разбрали, че трябва да се гласува и че това е добър начин да се слага ред в страната. Алтернативата е чрез революция, но опита показва, че това е лош начин.
Ако бях аз на твое място, щях добре да наблегна, че при избори трябва гласуващия да има избор действително, не про форма, тоест, без фалшификации на резултатите.
Всъщност каквото и да правят учениците в часа, има голяма полза и точно преди избори е най- подходящо да се дебатира по темата.
Maria Vassileva
Maria Vassileva Интересно е, че учениците сами успяха да стигнат до тия изводи, а най-силно впечатлен бях от това, че те откриха, че две неща правят добрите граждани: хем гласуват (и си отварят не просто очите за кого гласуват, но им се и налага доста да мислят кой заслужава доверието им!), хем протестират, щото ако не правят второто управляващите бързо се самозабравят, т.е. протестът начин непрекъснато да дисциплинираме властта, да й пречим да се разпуска и самозабравя. Наистина много ефективни са тези т-н. интерактивни начини за изследване на проблемите...
Публикуване на коментар