Безцеремонното ми изгонване от 56-то училище показва, че комунисто-мутренската власт никога повече няма да ме допусне в "образователната" им система!

Как РУО-София град "си изми ръцете" по повод на последния сигнал на групата на небезразличните граждани можете да прочетете ето къде: РУО-София ни отговори ето как. До мен достигнаха сведения, че групата на небезразличните граждани е решена да продължи борбата по конкретния казус, свързан с моето последно опраскване. През тази нощ активисти на групата на небезразличните граждани са предложили вариант на ново писмо до институциите, който в най-скоро време предстои да бъде изпратен.

Тук искам да добавя следното, което ми се струва интересно и важно. Вчера в 56-то СУ "Проф. К. Иречек" беше последният ми работен ден. Както и очаквах, директорката ме изпрати да си взема заповедта за уволнението ми от деловодството (ведно с трудовата ми книжка), а след това пожела най-сетне да поговори с мен. От разговора с нея разбрах две важни неща, първото е, че от нея висшестояща инстанция (РУО или МОН) е поискало доклад във връзка със сигнала на групата на небезразличните граждани (директорката живо се заинтересува каква е тази група, набързо й обясних, тя твърде много се изненада като научи, че имало и такива граждани у нас, а именно небезразлични!), на второ място тя призна (в присъствието на заместник-директора Стойков), че още в първите дни след назначението ми била получила "официално писмо от Пловдив", в което й обяснявали кой е Ангел Грънчаров и я съветвали непременно да го отстрани от работа (за мен това признание беше шокиращо, не съм очаквал чак такава мерзост!); директорката обаче заяви, че въпреки всичко била решила да ме остави на работа; но напоследък натискът върху нея за уволнението ми станал неудържим!

Благодарих й за доброто отношение и си тръгнах да си взема последните няколко часа. За мен е много интересно да се разбере кое "официално длъжностно лице от Пловдив" е написало и подписало въпросното писмо, изпратено до директорката на 56-то СУ "Проф. К. Иречек", разбира се, едва ли някой ще разкрие тази тайна, но не е зле небезразличните граждани да се поинтересуват и да попитат за това, т.е. според мен важно е да се разбере коя тайнствена властваща ръка ръководи репресиите срещу мен. Разбира се, за сетен път разбираме, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ няма невъзможни неща, иначе казано, в нея абсолютно всичко е възможно.

Ученици, на които преподавах, дойдоха вчера загрижени и ми казаха, че са решили да започнат подписка до директорката с настояване да бъда оставен на работа. Благодарих им, но им заявих, че не е необходимо да правят това и по този начин да предизвикват напрежение в училището - понеже няма условия съпротивата ни срещу безобразията на властващите да бъде ефективна. Пък и не е необходимо самите ученици да си имат неприятности заради мен. Учениците, които си бяха порядъчно уплашени, се съгласиха да ме послушат. Излишно е да казвам, че учители от училището, с които до вчера най-дружески си разговаряхме, вчера вече се преструваха, че не ме познават вече. (Никой не се осмели да ми каже добра дума на раздяла, единствено заместник-директорът ми заяви, че съжалявал за станалото!) Реших да се откажа от идеята за обявяване на гладна стачка по понятни причини - никакъв ефект не би имало; дори и да се бях заинатил да гладувам до смърт пак никой от властващите не би се трогнал. (Нали си спомняхте как чакаха Кольо Босия да умре без никакво притеснение?!) Е, реших да им спестя тези извратени удоволствия...

Чувствам се много гадно след като се случи нещо, което не съм вярвал, че е възможно: изритаха ме като мръсно коте от това училище в навечерието на зимата, навръх именния ми ден - и два дни преди деня, в който ще честваме 30-годишнината от "края на комунизма"; прочее, чак такива ексцесии дори и при комунизма не бяха възможни, аз и тогава съм работил в училища, никога не са ме гонили от работа, никога не са ме преследвали, въпреки че и тогава си бях съвсем същият (като изключим това, че бях млад!). Е, разбира се, манталитетът е същият, аз тогава просто не бях квалифициран като враг (както е сега), ако другарите тогава ме бяха квалифицирали като враг, щяха, разбира се, да бъдат не по-малко безпощадни. Очевидно промяната, доколко я има, не е в манталитета, той си е напълно същият (към враговете другарите винаги са били безпощадни!), само дето в комунистическа МУТРОЛАНДИЯ този същият комунистически манталитет на тотална неприязън към различномислещите е станал още по-уродлив в неприримостта си, в яростта си (всъщност комунистите изобщо не могат да търпят мислещите хора, личностите, ония, които имат пиетет към свободата, тия неща многократно съм ги обяснявал, сега само ги маркирам, за да се знаят, за да не се забравят!

Приятели вчера през целия ден ми се обаждаха да ми честитят именния ден и да изразят подкрепата си към злочестините ми. Почти всички ме съветват да престана да се боря за правата си, съветват ме да се примиря с това, че властта повече няма да позволи да учителствам в държавно училище, умоляват ме да се оттегля от образователната система заради здравето си, за да не си отида преждевременно поради огромното напрежение, с което се натоварвам. Най-добросърдечно тия мои приятели ме съветват да се оттегля в името на нещо по-важно, а именно в последните години (или може би и дни?) на живота си да се отдам на нещо значително по-важно, примерно, да напиша някоя по-стойностна книга (доколкото имам някакъв талантец за писане). Някои приятели ми казаха откровено, че по тяхна преценка последните 10 години от живота ми (в които именно водя тия безжалостни борби срещу арогантните представители на властващата образователна бюрокрация) са били направо "загубени за глупости", т.е. в тях съм се опитвал да направя нещо невъзможно, а именно да предизвикам реална демократизация в рамките на система, която по принцип не търпи свободата - и демокрацията, разбира се! Трябвало в тия години да постъпя значително по-разумно (и по-мъдро!), а именно да се бях оттеглил сам от образованието и да се бях посветил на писане, на спокоен живот, така да се каже, в името на личното си добруване или поне съхранение.

За да се съхраня, за да си доживея по-леко живота, за да не умра преждевременно от изтощение трябвало да дезертирам от борбите, които водя в последните 10 години особено интензивно - и в които властващите в образованието се нахвърлят върху мен като бесни кучета. Добре е изразила това г-жа Мария Василева в коментара си (виж: Дали днес, навръх Архангеловден, да не обявя... гладна стачка в знак на протест срещу крещящата несправедливост и безчовечност на изгонването ми от училище?!), ето тук откъс от него:

... Фактът, че ти се затварят врати така упорито в българските училища, нещо подсказва - не е дошло време за теб в тях може би, или има по-добър план за теб някъде в друга сфера, знам ли? Не съм много съгласна с твоето разбиране за дезертиране.

Благодаря тук на всички, които ми изразиха човешка съпричастност спрямо бедата ми! Със съпругата ми (също безработна учителка) вчера се върнахме от София, тя много тежко преживя изхвърлянето ми от работа; излишно е да казвам, че и нея никъде не е взеха, нито в пловдивски, нито в софийски училища - заради кандидатстванията в тези училища ние съвсем се разорихме, фалирахме тотално, луди пари хвърлихме за напразни пътувания за интервюта с директорите и пр. Страшно е, но се надяваме, с Божията помощ, да се справим ако не в най-тежкия, то положително най-унизителния момент от живота ни. 

Интересно е, че побеснелите "доброжелатели" продължават да ликуват, изливайки бесовската си злоба (можете да прочете излиянията им, ония от тях, които са прекалено цинични и гаднярски не съм ги публикувал, а май трябваше?!). Аз лично в живота си по-отвратителна "човешка" низост в живота си не бях срещал...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo