Искате ли да създадем... читалище?

Разговаряйки снощи с колегата-блогър Ники Димов (напоследък все по-често обсъждаме такъв един проблем: нужна ни е зала, нещо като клубче, в която да се събираме с приятелите и съмишлениците си, в която да заседава, примерно, нашият ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и също така да се събират активистите на групата на небезразличните граждани, много ни е нужна зала, в която да провеждаме своите курсове, семинари, консултации и прочие) изведнъж ни хрумна идеята да опитаме да създадем НОВО ЧИТАЛИЩЕ, да учредим такова едно културно заведение. (Пълно е у нас с кръчми, с чалготеки и прочие, но някой от вас знае ли къде се намира кварталното читалище - и посещавал ли го е някога и изобщо?)

След като отдавна сме разбрали, че у нас общо взето училищата не си изпълняват подобаващо задачата и мисията, изглежда и читалищата не правят това, животът им е замрял и се нуждае от някакво импулсиране, нали така? Читалищата, доколкото ги има, осъществяват някаква дейност (доколкото изобщо я осъществяват) през деня, когато всички са на работа (ако не броим пенсионерите), но вечер нима нямаме нужда от някакво място, където да се събираме повече хора, да разговаряме и то непринудено, неформално, истински, свободно?! И според интересите си да правим нещо за своето личностно, културно, духовно и гражданско развитие, просвещаване, просветляване?! Нима нямаме нужда от реални, физически места за такива едни невиртуални срещи "на живо", "очи в очи", "лица в лица"?!

Имаме или нямаме, а, какво ще кажете? Само в кръчмите ли можем да се срещаме по двама-трима човека и приятеля, нима ние, българите, нямаме вече нужда от обществен, от публичен живот?! (В това число и културен, духовен, интелектуален!) Ресторанти и кръчми у нас бол, там ние обикновено се храним и пием, това са заведения за хранене, там се грижим, там задоволяваме своите стомаси (пълним червата си), добре де, но ний души нямаме ли вече?! А има ли места, където човек може да отиде и да задоволи и душата си с някаква "храна", да, представете си, и душите ни имат нужда от храна!

Разбира се, от духовна храна има нужда душата на човека, душите ни обаче се хранят, представяте ли си, не с друго, а с мисли, с идеи, с чувства; и къде ний задоволяваме тези потребности на своите души?! Ходим (понякога, а често и изобщо не ходим!) на театър, на кино, на... чалготеки ходят мнозина, но това ли са единствените възможни места, където можем да "храним" душите си? (И даваме ли си сметка с какви боклуци хранят душите си нашите деца и внуци в пустите чалготеки?!)

А нима нямаме нужда на живо да общуваме помежду си, да споделяме, да разказваме кой за какво мисли, кой от какво се вълнува, кой към какво се стреми, надява се, мечтае и прочие?! Или само във Фейсбук, само виртуално, ще говорим за тия неща (как обаче го правим то е отделна работа!)?!

Ето за тия неща разговаряхме снощи с Ники и решихме да излезем с такава една инициатива: да учредим едно читалище, едно място за срещи, за общуване, за какви ли не чисто духовни по естеството си дейности, а, какво ще кажете, имаме ли нужда, има ли смисъл от такива неща - или, както обикновено казваме, това са "бошлаф работи", "тая нема да стане", "абе я не ме занимавай с глупости" и прочие?!

Иска ли някой от вас да се включи към нашата иницативна група за учредяване на такова една културно и духовно място за истински пълноценно общуване на небезралични и стремящи се към истината (и свободата) личности? Да, нима може да е пълноценен животът на ония човеци, които са игнорирали животът на своята душа, на своя дух - понеже изобщо не го култивират, подхранват, обогатяват и прочие?!

С интерес ще очакваме вашите реакции спрямо подхвърлената идея, можете да пишете и в блога на Ники, и в моя блог, и на нашите страници във Фейсбук; ще отговорим на всеки, който не остане напълно индифирентен към предложението ни!

Хубав ден ви желая, бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo