... Впечатлих се и се замислих, че креативността дава новия дух в образованието. А креативността се събужда, когато разчупим рамките, в които сме свикнали да слагаме образователния процес. Затова се иска кураж, но и свобода. Учебният процес е взаимодействие между учители и ученици и ако една от двете страни не се чувства свободна да напусне рамките резултатът е далеч от творчеството. За да творят трябва да пуснем децата да излязат от клетката на остарялото вече възпроизвеждане на факти, да ги научим да израстват и научават с мислене и съпреживяване. Преди това, обаче, трябва да получи своята свобода учителят.
Всеки учител знае, че най-големият стрес за децата е контролът. Защото ги поставя в предварително зададени рамки, които не рядко са им тесни. Наскоро излязоха резултатите от мащабно проучване на стреса сред учителите. Бумащината бе огласена като един от най-стресиращите фактори. А бумащината си е форма на контрол – отчети, доклади, заявки. А контролът е убиец на свободата и творческите импулси.
През лятото лично чух министър Вълчев да споделя, че настоявал да отпаднат разпределенията, които той разглежда като закостеняла форма на контрол. Месец по-късно на Национален съвет на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ господин Вълчев заяви, че е имал сериозен разговор с началниците на РУО, където е обяснил, че новите функции на регионалните управления са да подпомагат учителите вместо да ги контролират. Каза, че май не са го разбрали. ...
... Щяхме да борим бумащината. Да, ама не. По административната вертикала се сипят нови и нови изисквания. Всичко подлежи на контрол. Броя на оценките, ритмичността на тяхното внасяне, предприетите действия след всеки две слаби оценки, броят на отсъствията, номера на медицинския документ, с който са извинени, процента на отсъствията по всеки учебен предмет… Контрол, контрол, контрол! Рамки, в които трябва да се впишеш. Всичко това води до две логични последствия. Стрес да не си докараш неприятности с някое пропуснато контролно изискване и прегаряне, след което от желанието за креативност са останали само спомени.
Не знам къде по административната вертикала се пръкват тези нескончаеми матрици на вездесъщия контрол. Сигурен съм само, че не е министърът. Все пак го чух да говори за свобода. Само, че няма никакво значение дали лавината изисквания, които оковават духа на твореца, са измислени в кабинетите на министерски чиновници, в РУО-тата или на по-ниските административни равнища. Защото те бламират желанието на господин Вълчев учителите да бъдат поощрявани с подкрепа в разгръщането на творческия дух и таланта на децата, а не възпирани с тесните ограничения на нарастващ контрол. Закачен за тегобите на контрола и бумащината, учителският дух няма да се издигне много. Във всеки случай това въобще няма да е достатъчно за да се случат истински, а не формални реформи. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Едно голямо и истинско БРАВО за Иво Райнов!
Така трябва да се пише за проблемите в образованието - кратко, ясно и аргументирано.
Учи се, Грънчаров!
Опазил ме Бог да почна да пиша "кратко и ясно" или така, че да ме пофалиш ти, таваришч Колю! (Аз съм философ, таваришч, сиреч, съм особен!) А иначе човекът е написал нещо хубаво, само дето работата не опира там, както на тебе ти се чини сичките да почнем да пишем като него, работата е там, всеки да пише като себе си, т.е. индивидуално. Това, че вий, колювците, хал-хабер си немате що е това свобода, си дава своето отражение и в горната ти реплика, таваришч Колю, нема що да ми се обиждаш, или по-скоро обиждай ми се колкото си сакаш!
За секунда помислих, че това е написано от г-н Грънчаров и щях да го поздравя, но уви, прекалено е хубаво, за да е истина!
Твърде потискащо е, когато индивиди, нямащи отношение към философията, се опитват да коментират сериозни, смислени философски текстове. Бисери, хвърлени сред прасетата...
Бач Кол е неизтребим комунистически пезевенк и ентелектоално джудже, а защо ли знае тези две чисти турски думи, е това се питам! Той е смутен ген на етническото многообразие, тъп е като анадолец, но говори български, с примес от 20 процента турски... Не знам той за кого се смята - не е руснак, не е англичанин... Анадолска измет с BG гражданство е...
Публикуване на коментар